Решение № 2582 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14375/2019 г.
ВАСПетчленен състав18.02.2020 г.докладчик Мариета Милева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 11641 от 1.08.2019 г. по адм. дело № 4795/2017 г. на Върховния административен съд, пето отделение. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 2582 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14375/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Трифонова против решение № 11641 от 1.08.2019 г. по адм. дело № 4795/2017 г. на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № ЧР- 03-69 от 19.08.2016 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) временно е отстранена от работа. Жалбоподателката поддържа, че съдебният акт е постановен в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не се обосновава от събраните доказателства. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който заповедта на административния орган да бъде обявена за нищожна или отменена, като й се присъдят направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът – министърът на правосъдието оспорва касационната жалба. Моли решението на тричленния състав на Върховния административен съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Върховния административен съд, пето отделение, е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Аргументирано и в съответствие със закона съдът приема, че оспорената заповед № ЧД – ЧР- 03-69 от 19.08.2016 г., с която жалбоподателката е отстранена временно от работа, е издадена от компетентния по смисъла на чл. 100, ал. 1 ЗДСл орган и при спазване изискванията за форма. Заповедта е писмена и съдържа мотиви, обосноваващи постановяването й – посочени са правното и фактическо основание, което се свързва с образуваното против адресата на акта дисциплинарно дело № 3/2016 г. и са изложени съображения, че мярката се налага за преустановяване на извършваните административни нарушения и предотвратяване на възможността за нови такива. Правилно е преценено, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е постановена по инициатива на органа по назначаването след констатация, че срещу служителя е образувано дисциплинарно дело № 3/16.08.2016 г. и след преценка за наличие на основания за прилагане на мярката по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Възражението на жалбоподателката, че е лишена от възможност за участие в производството е неоснователно. С оглед множеството протоколи и нотариална покана, установяващи неуспешните опити на служители от Министерство на правосъдието да връчат на жалбоподателката Трифонова копие от заповедта за временно отстраняване от длъжност на посочения от нея адрес и то по време, през което същата следва да провежда домашен режим на лечение (болнични листове), следва да се приеме, че незапознаването на страната с административния акт не се дължи на поведението на административния орган. Освен това всички доводи и възражения срещу заповедта жалбоподателката може да направи и в производството пред съда, поради което правото й на защита не е накърнено. При правилно приложение и тълкуване на материалния закон и в съответствие с представените доказателства е и изводът на тричленния състав за постановяване на оспорената заповед при осъществяване на материалноправните предпоставки за това. Разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДСл предвижда възможност за органа по назначаването да отстрани временно държавния служител от работа, когато против него е образувано дисциплинарно дело. Нормата е диспозитивна и предоставя на административния орган при осъществяване на предвидените в закона фактически предпоставки право да прецени наличието на основания за отстраняване на служителя от работа във всеки конкретен случай. В случая изискванията на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДСл са изпълнени. Установено е, че против жалбоподателката, която заема длъжността "директор" на дирекция "Българско гражданство" в Министерство на правосъдието, със заповед № ЧР-03-68/16.08.2016 г. на председателя на дисциплинарния съвет е образувано дисциплинарно дело № 3/2016 г. При тези факти правилно е преценено, че условията на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за временно отстраняване на служителя от работа са осъществени и правомощието на органа по назначаването е упражнено в съответствие със закона. Възражението, че издадената заповед е без основание, тъй като жалбоподателката е в отпуск по болест, не може да бъде споделено. Основанието за издаване на обжалваната заповед е в разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДСл и в случая е изпълнено. Отпускът поради временна неработоспособност не е пречка за издаване на заповедта, тъй като ползването му е започнало след издаване на административиня акт и може да бъде прекъснато. Доводите на жалбоподателката, че не са налице основания за образуване на дисциплинарно производство са извън предмета на настоящия спор и не следва да бъдат обсъждани, тъй като законосъобразността на действията на органа по провеждане на дисциплинарното производство се преценява при оспорване на акта, с който приключва процедурата по реализиране на дисциплинарна отговорност. В случая е издадена заповед № ЧР-03-59 от 29.09.2017 г. на министъра на правосъдието, с която на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание " уволнение" и която е оспорена от Трифонова в производството по адм. дело № 12455/2017 г. на Върховния административен съд, пето отделение. Възражението на касационната жалбоподателка, че заповедта, с която временно е отстранена от работа, е издадена в нарушение на принципа за съразмерност, предвиден в чл. 6 АПК, е неоснователно. Целта на разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДСл е да ограничи възможността на лицето, срещу което е образувано дисциплинарното дело, да повлияе или да попречи поради длъжността, която заема, на развитието на воденото дисциплинарно дело. По този начин се осигурява възможност за провеждане на обективно и безпристрастно дисциплинарно производство. В случая мярката е приложена единствено с тази цел, като ограничаването на правото на труд е временно, в рамките на няколко месеца (със заповед № ЧР-03-8/14.02.2017 г. на министъра на правосъдието отстраняването от работа е прекратено). Поради това следва да се приеме, че действията на административния орган са в нормативно очертаните рамки, законовите правомощия са упражнени по разумен начин, добросъвестно и справедливо, а доводите на жалбоподателката в обратния смисъл са неоснователни. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК тричленният състав извършва преценка за законосъобразността на оспорената заповед на всички, посочени в чл. 146 АПК, основания. Решението е с предвиденото в чл. 172а, ал. 1 АПК съдържание и е мотивирано в съответствие с изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК. Действително мотивите на съдебния акт са лаконични и пестеливи и част от доводите на жалбоподателката не са обсъдени от тричленния състав. Тези пропуски обаче биха били основание за отмяна на съдебния акт, само ако съставляват съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В случая констатираните нарушения не се отразяват на правилността на постановеното решение, тъй като крайният извод на съда за отсъствие на основания за отмяна на оспорената заповед е законосъобразен. Поради всичко изложено настоящият петчленен състав на Върховния административен съд приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за отмяна на съдебния акт. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и събраните доказателства и при отсъствие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,
Цитирани разпоредби
1- чл. 100, ал. 1, т. 2