Решение № 7307 от 29.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11295/2012 г.

Решение № 7307 от 29.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11295/2012 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на Росен Иванов Пеев, чрез пълномощника му адв. Ганчо Димитров, против решение от 16.07.2012 г. по адм. дело № 14/2012 г. на Административен съд град Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 1655/29.12.2011 г. на внд. зам.- директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" (РДГП) - Кюстендил. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, както и неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - внд. зам.-директорът на РДГП - Кюстендил, в писмени бележки оспорва касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение, което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба срещу заповед № 1655 от 29.12.2011 г. на внд. зам.-директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" (РДГП) - Кюстендил, издадена на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 2 от ППЗМВР, с която на Росен Иванов Пеев е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 (шест) месеца, за това, че касаторът, на 21.11.2011 г. е изнесъл документи извън РДГП - Кюстендил в нарушение на установения ред, с цел да услужи на служител от ГПУ - Олтоманци при РДГП - Драгоман, с което си деяние е нарушил разпоредбите на Инструкция I-з-223/13.02.2009 г., за организацията на деловодната дейност и защита на класифицираната информация при работа с документи в МВР. На основание чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 (шест) месеца, като изпълняващ длъжността "главен полицай", категория Д, командир на отделение в 01 група "Охрана на държавната граница" на ГПУ I ст. - Гюешево при РДГП - Кюстендил. В мотивите на обжалваното решение е обсъдена фактическата страна по спора, а именно, че на 22.11.2011 г. Пеев е дал писмено обяснение пред внд. зам.-директор на РДГП - Кюстендил ст. инспектор Кръстев във връзка с извършеното дисциплинарно нарушение. Дисциплинарнонаказващият орган е разпоредил на служителите имащи отношение по случая да изготвят и предадат докладни записки относно извършващата се проверка по случая, както и изискал становище от началник "Човешки ресурси" и главен юрисконсулт във връзка с установяването на нарушението на служебната дисциплина. С изготвеното писмено становище с рег. № 15987/30.11.2011 г., жалбоподателят се е запознал на 14.12.2011 г. срещу подпис, като отбелязал, че ще даде допълнително обяснение по случая, каквото е постъпило с рег. № 16781/15.12.2011 г. Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР наказаният служител е изслушан преди да му бъде наложено оспореното наказание, за което на 29.12.2011 г. е съставен протокол за изслушване на държавен служител, от който се установява, че жалбоподателят е изслушан лично от дисциплинарнонаказващия орган, като протоколът е подписан от внд. зам.-директора на РДГП - Кюстендил и от държавния служител, който декларира, че не е в законоустановен отпуск. Въз основа на даденото становище дисциплинарно наказващият орган - внд. зам.-директорът на РДГП - Кюстендил е издал обжалваната заповед, с която въз основа на доказателствата, събрани в хода на дисциплинарното разследване е приел, че деянието на лицето съставлява нарушение на чл. 16, т. 3 и т. 4 от Инструкция I-з-223/13.02.2009 г., за организацията на деловодната дейност и защита на класифицираната информация при работа с документи в МВР, като му е наложил дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 (шест) месеца. Заповедта е била връчена на служителя да се запознае с нея на 29.12.2011 г. Според съда така издадената заповед е законосъобразен индивидуален административен акт. Същата е издадена от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му с разпоредбата на чл. 228 от ЗМВР правомощия, в изискващата се форма и съдържание, което съответства на чл. 246 от ППЗМВР, при спазване на административнопроизводствените правила на дисциплинарното производство и на материалния закон. Спазено е изискването на чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Решаващият съд е приел, че жалбоподателят е осъществил визираните от дисциплинарнонаказващия орган нарушения, които обуславят налагането на дисциплинарното наказание. Според него в хода на дисциплинарното производство, разследващият орган служебно е събрал многобройни доказателства, от анализа и съпоставката на които правилно е обоснован извод, че в нарушение на установена забрана главен полицай Пеев е изнесъл документи и материали, съдържащи информация извън РДГП - Кюстендил не по установения ред, с цел да ги предаде на представител на друго структурно звено на МВР, като с тези действия жалбоподателят е нарушил чл. 16, т. 3 и т. 4 от Инструкция I-з-223/13.02.2009 г., за организацията на деловодната дейност и защита на класифицираната информация при работа с документи в МВР. Според съда правилно наказващият орган е приел, че жалбоподателят е извършил нарушаване на служебната дисциплина по чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, като към него е приложено съответстващото му с оглед нормата на чл. 227, ал. 1, т. 2 от ППЗМВР дисциплинарно наказание. По тези съображения е прието, че жалбата, като подадена против законосъобразен индивидуален административен акт е неоснователна. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Касационните оплаквания са насочени към необоснованост на решението, тъй като съдът според касатора не е възприел доводите му за допуснатите при издаването за заповедта съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Тези доводи са били подробно обсъдени от първоинстанционния съд и касационната инстанция изцяло споделя изложените в мотивите на оспореното решение съображения. Настоящият съдебен състав намира, че касационното оплакване за необсъждане на всички доказателства е неоснователно. Съдът подробно е обсъдил всички представени по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. В касационното производство, както и пред първата инстанция не се отрича дисциплинарното нарушение, но се твърди, че целта на жалбоподателя е била да предаде на служителя от ГПУ - Олтоманци при РДГП - Драгоман конкретните членове и наредби, на основание на които става това командироване, а не съдържанието им. Тези доводи са приети за неоснователни от АС. Неговите правни изводи се възприемат изцяло от касационната инстанция. Достатъчно основание за реализиране на дисциплинарната отговорност е факта на изнасянето на документи и материали съдържащи служебна информация не по установения ред извън РДГП - Кюстендил, въпреки че не е получил разрешение за това. Не са допуснати и нарушения на процедурата по издаването на заповедта, по отношение на която първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, като същите са обсъдени и от настоящата инстанция. Неоснователно е възражението, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен административен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 228, т. 4 от ЗМВР компетентност да налагат дисциплинарно наказание "порицание" по чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР притежават служителите на длъжност "началник на сектор", приравнените на нея и по-висока. Оспореният акт е издаден от внд. зам.- директор на РДГП - Кюстендил, който в случая е компетентен административен орган. Неоснователно е и оплакването в касационната жалба, че налагането на дисциплинарното наказание и връчването на оспорената заповед на касатора е по време на ползване на законоустановен отпуск, тъй като по делото е приложена заповед рег. № 247/29.12.2011 г. за прекратяване на платения годишен отпуск на Пеев, подписана от него с дата 29.12.2011 г. Не са налице и допуснати нарушения на материалния закон. От фактическа страна е осъществено нарушение на разпоредбите на Инструкция I-з-223/13.02.2009 г., за организацията на деловодната дейност и защита на класифицираната информация при работа с документи в МВР, които забраняват на служителите в МВР да изнасят документи, материали и информация извън информационната единица и установения ред, както и да предават документи и материали, съдържащи информация, на други структурни звена на МВР или друго нарушение на нормативно установения ред. Същото представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 2 от ППЗМВР, за което се налага дисциплинарно наказание "порицание". Правилна е преценката на съда, че след като тези норми са приложими и с оглед характера им на императивни, то дисциплинарно наказващият орган, който действа в условията на обвързана компетентност е длъжен да наложи посоченото наказание. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Разноски от касационния ответник не са претендирани пред настоящата инстанция, поради което такива не се присъждат в негова полза. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение