Решение № 6197 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11737/2018 г.

Решение № 6197 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11737/2018 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. М., подадена чрез адв. Патаринска, в качеството й на пълномощник против Решение № 67/19.07.2018 г. по адм. дело № 70/2018 г. на Административен съд– Р. (АС Р.). В жалбата са изложени аргументи, че решението е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, като се твърди неговото постановяване при несъобразяване с мотивите на Решение № 4665 от 12.04.2018 г. по административно дело № 295/2017 г. на ВАС. С. решението за неправилно, постановено при съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Намира, че съдът не е установил всички релевантни за спора факти и обстоятелства и не е отговорил за съществените за спора правни въпроси. Моли за отмяна на обжалваното решение на АС Р. като бъде уважена молбата за отпускане на еднократна финансова помощ за лечение на вече покойния съпруг. Ответникът Кмета на Община Р. в писмена защита, подадена чрез гл. юрисконсулт Дакова моли да се остави в сила постановеното решение на АС Р. и да се отхвърли жалбата. Счита, че правилно АС Р. е приложил материалния закон. Намира, че оспорващата не попада в целевата група за подпомагане, като нейния случай не отговаря на целта, предвидена в решението на общинския съвет. Намира, че при изяснена фактическа обстановка и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства АС Р. е постановил правилно, обосновано и законосъобразно решение в съответствие с материалния закон и и при строго спазване на съдопроизводствените правила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че решението като неправилно следва да бъде отменено. Върховният административен съд– трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14- дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК касационната жалба е неоснователна. С обжалвания съдебен акт е ОТХВЪРЛЕНО оспорването на Н. М. срещу Заповед № 1001 от 12.08.2016 г. на Кмета на Община Р. и същата е осъдена да заплати на Община Р. 160 лв. разноски по делото. Делото е образувано, след като с Решение № 4665 от 12.04.2018 г. по адм. дело № 295/2017 г. на ВАС Трето отделение е отменено Решение № 55 от 23.11.2016 г. по адм. дело № 135/2016 г. на Административен съд- Р. и делото е върнато за разглеждане от друг състав на съда. Предмет на спора е Заповед № 1001 от 12.08.2016 г. на кмета на Община Р., с която на жалбоподателката е отказано предоставянето на еднократна финансова помощ за подпомагане лечението на починалия ? съпруг М. М.. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от Кмета на общината– компетентен орган, в надлежната писмена форма, като при нейното издаване не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Приема, че оспорената заповед съответства и на материалния закон. При формиране на изводите си се е позовал на Решение № 44 на Общински съвет Р. по Протокол № 4 от проведено заседание на 26.01.2016 г., в което е приета процедурата за отпускане на еднократна финансова помощ за лечение на физически лица от Община Р.. Приел е, че първо тя не е лице, което се нуждае от лечение, като поисканата финансова помощ не е предназначена за лечение на живо лице, а за да заплати лечението на починалия си съпруг. Счел е, че в случая оспорващата, като наследница на починалия си съпруг, иска да ? се компенсират разходите, сторени за неговото лечение. С това е приел, че заповедта съответства и на целта на т. 10.2.1 от Решение № 44 по Протокол № 4 от 26.01.2016 г. на Общински съвет- Р.. По изложените съображения е намерил, че оспорената заповед е валиден административен акт и не са налице основанията, посочени в чл. 146 от АПК, изискващи неговата отмяна, поради което е отхвърлил оспорването. Решението на адм. съд е правилно. Неоснователни са оплаквания в касационната жалба за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебното решение. При постановяването на решението, съдът е изпълнил задължението за изясняване на всички релевантни доказателства по делото. Те са обсъдени в тяхната съвкупност и относимост при правилно разпределена доказателствена тежест между страните. Доказателствата по делото подкрепят направените от съда фактически констатации. Не е налице нарушение на чл. 224 и чл. 226, ал. 1 от АПК. В изпълнение указанията на Решение № 4665 от 12.04.2018 г. по адм. дело № 295/2017 г. на ВАС първостепенният съд е назначил ССЕ, с цел изясняване на въпроси свързани с проведеното лечение. Неоснователни са оплаквания в касационната жалба за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон. Правилно адм. съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от кмета на общината, който има качеството на компетентен орган, съгласно разпоредбите на чл. 44, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 5 и т. 7 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Правилно е констатирано, че същият е в надлежната писмена форма, като при неговото издаване не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Обосновано адм. съд приема, че оспорената заповед съответства и на материалния закон. Искането на Н. М. е за заплащане на еднократна финансова помощ, която да покрие разходите на част от лечението на съпруга й, като за лечението тя е представила разходни документи (касови бележки) от болнично заведение СБАЛОЗ "Д-р М. М.– В." ЕООД. Към момента на подаване на заявлението съпругът е бил починал. В точка 10.2.1 от Решение № 44 по Протокол № 4 от 26.01.2016 г. на Общински съвет- Р. е предвидено отпускане на еднократна помощ за лечение на граждани на Община Р., които се нуждаят от лечение, което изисква лекарства, медицински консумативи и изделия, които не се заплащат от НЗОК. Правоимащите субекти в правоотношението с предмет отпускане от общината на еднократна финансова помощ за лечение са лицата, които се нуждаят от лечение, което изисква лекарства, медицински консумативи и изделия, които не се заплащат от НЗОК. В изпълнение на указанията от Решение № 4665 от 12.04.2018 г. по адм. дело № 295/2017 г. на ВАС първостепенният съдът е назначил ССЕ, с цел изясняване на въпросите дали представените разходи за проведено лечение на вече покойния съпруг на жалбоподателката, са заплатени от нея, по време на лечението и същите не се поемат от НЗОК. Този въпрос обаче не представлява основния спорен въпрос по делото, а има вторичен характер, като неговия отговор не е определящ за изхода на правния спор. Експертизата, макар и съотносима не е необходимо доказателство за решаване на правния спор. В този смисъл експертното заключение не е определящо при дефинирането на това дали обжалвания адм. акт е законосъобразен- чл. 145, ал. 1, вр. чл. 4, чл. 146 АПК. Поради това, макар и положителни относно тезата на жалбоподателя отговорите, които дава експертното заключение не определят изхода на спора. Правилно адм. съд приема, че кандидатът за отпускане на процесната помощ трябва да е физическо лице, нуждаещо се от лечение и което иска отпускане на финансова помощ за собственото си лечение, освен ако не действа като представител /било то законен или по пълномощие/ на нуждаещото се лице. В случая молбата не е подадена своевременно от правоимащо лице, което се нуждае от лечение. Оспорващата не е лице, което се нуждае от лечение нито действа като представител на такова лице. На второ място, поисканата финансова помощ не е предназначена за извършване на лечение, а за погасяване на възникнали парични задължения. Адм. производство не е започнало, съобразно чл. 24, ал. 1 АПК по искане на правоимащо лице или негов представител. Оспорващата в случая не може да реализира правата на правоимащо лице, тъй като не се явява процесуален субституент, който да замести инициатора, като правоимащо лице в производството - чл. 54, ал. 1, т. 1, ал. 2, чл. 55 от АПК и чл. 49, ал. 2 ЗН. Правилно адм. съд е преценил, че целта на предвидената в решението на ОбС помощ е да осигури средства за живота и здравето на нуждаещи се от лечение лица. От друга страна оспорващата не попада в целевата група за подпомагане по приетата възможност за еднократна помощ от решението на Общински съвет- Р.. Ето защо е правилен отказът на административния орган да предостави еднократна финансова помощ, предвид нейния целеви характер. При постановяване на решението адм. съд е обсъдил всички факти от значение за спорното право и правилно е приложил материалния закон. Оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,