Решение № 836 от 22.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6992/2017 г.

Решение № 836 от 22.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6992/2017 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. П. Й., от гр. П., чрез пълномощника й - адв. В. Т. - Боева, против решение № 684 от 25 април 2017 г. постановено по адм. дело № 1936/2016 г. по описа на Административен съд П., с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - кмета на район "Централен" при община П., редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия, чрез процесуалният му представител - юрисконсулт К. С., е постъпил писмен отговор, с който оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Д. П. Й., против Заповед № РД-16-742 от 13 юли 2016 г. на кмета на район "Централен" при община П., като неоснователна. Със заповедта, на основание чл. 178, вр. с чл. 223, ал. 1, т. 6 ЗУТ, е наредено забрана ползването на строеж: "Преустройство на масивен павилион за кафе, закуски, безалкохолни напитки, в помещение за жилищни нужди - кухня", находящ се в УПИ XXXVII-349, кв. 69-стар, 21-нов по плана на кв. "Университетски", гр. П., който строеж не се ползва по предназначение и е преустроен в кухня, без да е въведен в експлоатация по надлежния ред. Заповедта е с адресати собствениците и възложители на строежа - Д. Й. и Н. Й.. Съдът, след като е обсъдил доказателствата по делото, е приел, че масивният павилион за кафе, закуски и безалкохолни напитки е самостоятелен строеж, разрешен през 1991 г. като временен търговски обект по чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.), който впоследствие (преди 2008 г. и след 2004 г.) е променен, чрез извършено преустройство в друг вид обект - помещение за жилищни нужди - кухня, функционално свързан чрез отворена врата във фасадата на жилищната сграда, към жилището на първия етаж, като по този начин е променено предназначението му - от търговски обект в жилище - кухня. За това преустройство според съда, не са издавани строителни книжа, както и липсват данни преустроения обект да е въведен в експлоатация по установения ред. Съдът е отчел, че от една страна строежът не се ползва по предназначението за търговски обект, а от друга се ползва като жилище, т. е с друго предназначение, без да има издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация като строеж от пета категория, по чл. 177 ЗУТ. Поради това според него са налице законовите предпоставки на чл. 178, ал. 4 ЗУТ за издаване на заповед за забрана ползването му. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед се основават на доказателствата по делото и приложимият материален закон. От данните по делото безспорно е установено, че строежът представлява преустройство на масивен търговски обект - павилион за кафе, закуски и пр, в помещение за жилищни нужди - кухня, приобщено към жилището на първи етаж от двуетажната жилищна сграда в УПИ XXXVII - 349, кв. 21-нов по плана на гр. П., кв. "Университетски". Ползването му за жилище-кухня се осъществява, без същия да е въведен в експлоатация по реда на чл. 177, ал. 3, вр. с ал. 1 ЗУТ, чрез издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация като строеж от пета категория, по която не се спори. По спорния за делото въпрос - налице ли е строеж, подлежащ на приемане по съответния законов ред, съдът е изложил законосъобразни правни изводи. След извършване на преустройството и приобщаване на търговския обект към площа на жилището на първия етаж, по начина описан в заключението на СТЕ, неоспорено от страните, в периода 2004 г. - 2008 г., е налице строеж - кухня, функционално свързан с жилището на първия етаж от 2-ет. жилищна сграда, който е от пета категория, подлежащ на приемане по реда на чл. 177, ал. 3, вр. с ал. 1 ЗУТ, който ред в случая не е спазен. Не се споделят оплакванията на касатора, че строежът е временен, при условията на чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.), който не подлежи на приемане по реда на чл. 177 ЗУТ. По този въпрос решаващият съд е изложил подробни мотиви, които се споделят от касационния съд. Съгласно доказателствата по делото и КА № 27/13 май 2016 г., поставящ началото на производството по реда на чл. 178, ал. 1 ЗУТ, предмет на оспорената заповед за забрана ползването е преустроения строеж, представляващ част от жилище на първия етаж, а не съществуващия преди преустройството търговски обект, за който има издадени строителни книжа, вкл. и удостоверение за въвеждане в експлоатация от 06 ноември 1993 г. на гл. архитект. Следователно налице е втората от алтернативно посочените в чл. 178, ал. 4 хипотези за забрана ползването на строежи, а именно строеж, който се ползва в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация. Относимите за приложението на тази материално-правна разпоредба предпоставки са: наличие на строеж, подлежащ на приемане по съответния ред; ползване на строежа и липсата на издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация (в случая, като строеж от пета категория). Правилни са изводите на съда, че в случая тези предпоставки по отношение преустроения строеж са налице, поради което оспорената заповед се явява законосъобразна. Без значение за издаването й е въпроса дали строежа е законен или не. Този въпрос е извън обсега на предмета на делото, поради което изложените в тази връзка мотиви на съда, са неотносими. Поради това неотносими към спора са оплакванията на касатора за наличие на търпим строеж по § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ и неоснователни тези за наличие на временен строеж с променен статут по § 17, ал. 1 ПР ЗУТ, респ. пристройка към жилищна сграда, както и за неконституиране на други заинтересовани страни в съдебно-административното производство. Не е касационно основание нарушението на чужди процесуални права. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна. Решението е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да се остави в сила. При този изход по спора, искането на касатора за разноски е неоснователно. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция е основателно. Следва да се присъди такова в размер на 150 лева в тежест на касатора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение