Решение № 1192 от 26.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8799/2017 г.

Решение № 1192 от 26.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8799/2017 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Х. И. М., чрез процесуалния му представител адв. Ядков, против решение № 771/18.05.2017 г., постановено по адм. дело № 792/2016 г. по описа на Административен съд - Б., с искане за отмяната му като неправилно. Ответните страни - началник на Служба по геодезия, картография и кадастър - Б. и О. Б., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Не е изразено становище по жалбата, не се претендират разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспорената от Мечкарски заповед № 17-561/18.11.2016 г. на началника на СГКК - Б., е отказано изменение на КК и КР на с. Л., състоящо се в коригиране на границата между собствения му имот с идентификатор 44762.3.70 и имот идентификатор 44762.3.198 - публична общинска собственост. С обжалваното решение жалбата на Х. И. М. е отхвърлена като неоснователна, като са присъдени разноски. За да постанови акта си, решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета СТЕ, е изложил подробни съображения за спазване на формата и процесуалните правила при издаването на акта и съобразеност на заповедта с приложимото материално право. Административният съд е приел, че не са изпълнени предпоставките на чл. 51 ЗКИР, за да бъдат изменени КК и КР, тъй като няма изменение в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизане в сила на КК и КР, както и не са налице непълноти или грешки в данните за недвижимите имоти спрямо действителното им състояние към момента на одобряването им. Решението е постановено при липса на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Във връзка с изложените твърдения в касационната жалба следва да се посочи, че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 43, ал. 5, буква "б" ЗКИР, тъй като тя е относима за процедура по първоначално създаване на кадастрална карта и кадастрален регистър, а такива за с. Л., общ. Б. вече са одобрени със заповед № РД-18-26/19.04.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК. Предпоставките за изменение на КК и КР са посочени в чл. 51 ЗКИР и както правилно е приел административният съд, нито една от тях не е налице. В случая липсва непълнота и грешка в съществуващата кадастрална карта по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, тъй като не е констатирано несъответствие между документите за собственост и отразеното в КК и КР. Съгласно чл. 54, ал. 1 ЗКИР, непълнотата или грешката се допълва или поправя от СГКК въз основа на писмени доказателства и проект за изменение. В случая Мечкарски не е представил пред СГКК доказателства за некоректно отразяване на границата между собствения му имот с идентификатор 44762.3.70 и имот идентификатор 44762.3.198. По отношение на процесния имот, касаторът е приложил нотариален акт, но от назначената и приета СТЕ категорично е установено, че правото на собственост на оспорващия съответства на отразеното в КК. Съществуващата на място имотната граница, различна от заснетата в КК, не е трайно материализирана, като според вещото лице отклонението е в рамките на допустимото отклонение. Д. М. не установява право на собственост в обема, претендиран с исканото изменение, е верен изводът на административния съд, че при изработването и одобряването на КК не е допусната грешка. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. Воден от тези съображения, Върховният административен съд, Второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,