Решение № 7774 от 12.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2730/2009 г.

Решение № 7774 от 12.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2730/2009 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Началника на Общинска служба по земеделие-Плевен, против решение № 178-VII/16.12.2008 г., постановено от Плевенския районен съд, VII-ми гр. състав, по адм. д. № 4329/2008 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение районният съд е отменил като незаконосъобразно Решение № 4-ОБ/06.06.2008 г. на ОСЗГ-Плевен, с което на основание чл. 27а от ППЗСПЗЗ са обезщетени наследниците на Атанаска Тодорова Христова, б. ж. на гр. Плевен, чрез предоставяне в съсобственост на 6.068 дкр. зем. земя на обща стойност 3822 лв. съгласно плана за обезщетяване в землището на гр. Славяново, община Плевен, поземлен имот от ОПФ № 325034 по плана за обезщетяване, представляващ нива от 6.068 дкр., трета категория, м. "Мъртвица", на стойност 3823 лв. За да постанови решението си съдът е приел, че оспореното решение на ОСЗГ е издадено при нарушение на процедурата от адм. орган-няма данни предходното решение, въз основа на което е издадено процесното, да е влязло в сила. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на обжалваното решение като незаконосъобразно, изразяващи се в следното: По делото са представени доказателства за влизане в сила на решението по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗС протоколно решение № ОБ-1/29.08.2002 г. на основание чл. 19, ал. 16 от ППЗСПЗЗ, се определя съотношението между стойността на предоставените за обезщетяване земи и стойността на дължимото обезщетение за общината-С така определения коефициент за общината се редуцира стойността на дължимото обезщетяване със земя на всички правоимащи. С решение № 01-3/12.09.2002 г. е определено обезщетение със земя на стойност 3823 лв. и с поименни компенсационни бонове на стойност 1488 лв., във връзка с чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ, което не подлежи на обжалване, тъй като е получено в резултат на прилагане на формирания коефициент на намаление. Ответната страна Лиляна Петрова Христова, с писмена молба оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита съдебното решение за правилно и законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е неоснователна. Решението на РС Плевен е обосновано и законосъобразно. Сочените касационни основания за отмяна са несъстоятелни. От събраните доказателства по делото се установява, че Обсзг Плевен не е представила доказателства, от които да е видно, че решението й под № 01-3/12.09.2002 г., въз основа на което на основание чл. 27а от ППЗСПЗЗ, с Решение № 4-ОБ/06.06.2008 г. същата е определила обезщетението на наследниците на Атанаска Тодорова Христова за признатите й, но невъзстановени земеделски имоти е влязло в сила. Това изискване е изключителна предпоставка за издаването му. В тази връзка съдът правилно е отменил последното, като незаконосъобразно. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК решението му следва да остане в сила. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил правилно данните по делото и направения от него извод е съобразен с установената фактическа обстановка и не противоречи на закона. Обжалваното решение № 4-ОБ/06.06.2008 г. на ОСЗГ-Плевен по чл. 27а от ППЗСПЗЗ, е издадено въз основа на решения № 1/30.03.2000 г. по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ и № 01-3/12.09.2002 г. по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ. Административният орган не е представил доказателство за връчване на решение № 01-3/12.09.2002 г. на заинтересованите лица и не е установил, че същото е влязло в сила, поради което не е следвало да издава последващото решение, предмет на жалбата. Решение № 01-3/12.09.2002 г. засяга правата на наследниците на Атанаска Тодорова Христова, заявени за възстановяване от наследника Лиляна Петрова Христова. С това решение се определя размера на обезщетяване със земя и размера на дължимите компенсационни бонове и съответно подлежи на обжалване и проверка за правилното прилагане на коефициента на общината по ал. 16 и правилното определяне на размера зем. земя, както и размера на компенсационните бонове до пълния размер на дължимото обезщетение. Не подлежи на обжалване плана за обезщетяване, съгласно чл. 19, ал. 18 от ППЗСПЗЗ, но не и решението по чл. 19, ал. 17. Зем. реституция се осъществява чрез поредица решения на ОСЗ, всяко от които, когато е предпоставка за издаване на последващото, следва да е влязло в сила. Решението на съда като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, IV-то отделение,