Решение № 215 от 10.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 274/2010 г.

Решение № 215 от 10.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 274/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по чл. 304 от ГПК. Образувано е по молба, подадена от "Ш"Е. гр. С. да отмяна на влязлото в законна сила решение от 7.08.2006 г. на Софийски районен съд, II ГК, 63 състав, постановено по гр. д. № 2669/2006 г. по описа на същия съд, потвърдено с решение от 12.06.2007 г. на Софийски градски съд, постановено по гр. д. № 3827/2006 г. по описа на същия съд, на основание чл. 304 от ГПК във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. С молбата се заявява, че вследствие преобразуване на "Т"АД София, по силата на решение от 19.02.2007 г. за вписване по № 27108/1991 г. по описа на СГС, се отделя новоучреденото дружество "Ш"Е., което е правоприемник на съответната част от имуществото на горното акционерно дружество, съгласно плана за преобразуване от 3.08.2006 г., като за задълженията възникнали до отделянето, дружествата отговарят солидарно. Към този момент решението по горното дело на Софийски районен съд не е влязло в законна сила, тъй като производството е било висящо пред въззивната инстанция, приключила с постановяване на решение по гр. д. № 3827/2006 г. по описа на СГС на 12.06.2007 г., към който момент отделянето и регистрирането на новоучреденото дружество-настоящ молител е било факт. Излагат се доводи, че съдът е следвало да конституира като ответник и новообразуваното дружество, тъй като същото е правоприемник на част от задълженията на "Т"АД, което не е направено в това производство, поради което на дружеството молител е било нарушено правото на защита и е било лишено от възможността да защити интересите си, основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 304 от ГПК във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Ответникът по молбата К. В. С., счита че същата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. При извършената проверка касационният съд установи следното: С влязлото в законна сила решение, предмет на молбата за отмяна, "Т"АД София е осъдено да заплати на К. В. С. посочените в решението суми, присъдени по предявените от последния искове с правно основание чл. 128, ал. 2 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ, чл. 222, ал. 3 от КТ, чл. 245, ал. 2 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, което е било оставено в сила с горепосоченоно въззивно решение. Видно от постановеното по решение № 1/19.02.2007 г. по ф. д. № 1526/2007 г. по описа на СГС, с което е регистрирано дружеството-молител, последното се явява правоприемник на съответната част от имуществото на "Т"АД София, съгласно плана за преобразуване от 3.08.2006 г., като изрично е посочено, че за задълженията възникнали до отделянето, дружествата отговарят солидарно. Към този момент горепосоченото акционерно дружество е ответник по висящ процес по искове заявени от К. С. срещу същото, в качеството на негов работодател, произтичащи от трудово правоотношение, въз основа на сключения трудов договор между тях, с искане за присъждане на дължимите суми по предявените искове. В резултат на преобразуването на акционерното дружество и отделянето на новообразуваното ЕООД-настоящ молител, дори да е налице солидарно задължение, което в случая е било насочено и е осъдено акционерното дружество, при искове предявени срещу солидарни длъжници е налице обикновено, а не необходимо другарство. Ето защо, съдът не може да действа служебно при конституиране на страните в случаите на обикновено другарство, както е в настоящия случай, при което се твърди, че е налице възникнало задължение при висящо съдебно производство за това, което е насочено и приключило само срещу единия от тези длъжници. С оглед изложеното не е налице хипотезата на чл. 304 от ГПК във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК и молбата за отмяна на влязлото в сила горепосочено решение се явява неоснователна. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд