Решение № 8147 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2819/2020 г.

Решение № 8147 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2819/2020 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 186, ал. 4 ЗДДС. Образувано е по касационна жалба от началник отдел "Оперативни дейности" – Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 64/21.01.2020 г. по адм. д. № 2973/2019 г. на Административен съд /АС/ – Варна, с което е отменена негова Заповед № 405-ФК/24.10.2019 г. за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС - запечатване на търговски обект – павилион "Болярски закуски", стопанисван от "Званова и Ганев" ООД, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен в противоречие с материалния закон и необоснован по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че нарушението безспорно е извършено, с оглед на което законосъобразно е наложена процесната ПАМ. Намира, че в издадената заповед се съдържат подробни мотиви относно определения 14 дневен срок, както и относно съответствието й с целта на закона. Претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед бъде отхвърлена, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба – "Званова и Ганев" ООД ЕИК 200692611 – чрез управителя П. Званова изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба по съображения, изложени в представен писмен отговор, и иска от съда да ос8 тави в сила оспореното първоинстанционно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е била заповед № 405-ФК/24.10.2019 г., издадена от началника на отдел "Оперативни дейности" – Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е наложена на "Званова и Ганев" ПАМ - запечатване на търговски обект – павилион "Болярски закуски", находящ се в гр. Варна, ул. "Илинден", № 12, стопанисван от него, и забрана достъпа до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. ПАМ е наложена във връзка с нарушение на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин вр. чл. 118, ал. 1 и ал. 4, т. 1 ЗДДС, изразяващо се в това, че търговецът не е издал фискална касова бележка от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство за извършена продажба на стоки на обща стойност 5, 80 лева. Проверката е удостоверена с протокол за извършена проверка /ПИП/ серия АА № 0353571 от 23.10.2019 г. и приложените към него КЛЕН от същата дата, дневен финансов отчет, опис на паричните средства и декларация от заетото лице, работещо в обекта. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и при правилно приложение на административнопроизводствените правила. Обосновал е извод, че обжалваната ПАМ е наложена при неправилно приложение на материалния закон, в нарушение на целта му и принципа на съразмерност заложен в чл. 6 от АПК. Прието е, че в случая при определяне срока на ПАМ, са изложени общи и абстрактни мотиви, от които не може да се направи преценка дали административният орган е упражнил предоставената му оперативна самостоятелност законосъобразно и в съответствие с целта на закона. Направен е извод, че с налагането на ПАМ е нарушен принципа на съразмерност и по специално правилото залегнало в чл. 6, ал. 5 от АПК, съгласно което административните органи следва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди явно несъизмерими с преследваната цел. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. В съответствие с нормата на чл. 6, ал. 5 АПК, разкриваща част от съдържанието на основния принцип на съразмерност в административното производство, първоинстанционният съд обосновано е приел, че нормативно регламентираната цел на прилагането на принудителни административни мерки следва да бъде съобразена с необходимостта актовете и действията на административните органи да не причиняват вреди, които са явно несъразмерими с преследваната цел. Действително, издаването на ПАМ, не е свързано с издаване на наказателно постановление както е приел съда, тъй като по силата на чл. 186 от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. В конкретния случай обаче следва да се споделят крайните изводите на съда, че срокът, за който е наложена процесната ПАМ се явява явно несъразмерен спрямо целта, за която актът се издава при констатирано еднократно нарушение. Следва да бъдат споделени изцяло изложените от първостепенния съд мотиви, че при определянето на срока на запечатване на търговския обект административните органи трябва да се ръководят от ясни критерии, които след това при съдебния контрол по реда на чл. 169 АПК да бъдат обсъдени. Издаваните от административните органи актове за налагане на ПАМ при сходни факти сочат определяне на 14 –дневен срок при неиздаване на фискален бон за суми в границите от 0.80 лв. до 163.48 лв. След като въпросът за това дали да бъде наложена мярката не зависи от тежестта на нарушението, а от извършването му, то тежестта следва да се съобрази при определянето на срока. С оглед изложеното касационният състав преценява оспореното решение на Варненския административен съд като правилно, обосновано и съответно на материалния закон. При този изход на спора, разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са поискани своевременно от ответника по касация. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на първо отделение