Решение № 1732 от 20.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11246/2024 г.

Производство е по реда на чл. 237 - 244 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на основание чл. 239, т. 1 от АПК от ЕТ Макриция В. М. , представлявано от В. А. М., със седалище и адрес на управление в гр. София, чрез адв. Тинчев, за отмяна на влязло в законна сила решение 5871/09.10.2023г., постановено по адм.дело 5273/2023г. по описа на Административен съд София-град(АССГ), оставено в сила с решение 9040/22.07.2024г., адм.д. 12166/2023г. на тричленен състав на ВАС. В искането се твърди, че и двете съдебни инстанции не взели предвид твърденията, че В. М. вследствие от заболяване от [заболяване] била няколко месеца на лечение, поради което била възпрепятствана да подаде нужните документи за продължаване на лиценза. Тогава липсвали доказателства за нейното заболяване, а такива били открити на 03.09.2024г. при инвентаризация в дома. Тези документи, които не са й били известни, се явяват нови обстоятелства и са от съществено значение за разкриване на обективната истина, като доказващи факта на заболяването. Моли за отмяна на влязлото в законна сила съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Представя писмени бележки. Ответникът Изпълнителен директор на Агенция за качество на социалните услуги, чрез процесуален представител и с писмен отговор изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното. Искането е подадено в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК от надлежна страна - адресат, за който решението е неблагоприятно, поради което искането е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно по следните съображения. В настоящото производство се иска отмяна на решение 5871/09.10.2023г., постановено по адм.дело 5273/2023г. по описа на Административен съд София-град(АССГ), оставено в сила с решение 9040/22.07.2024г., адм.д. 12166/2023г. на тричленен състав на ВАС, с което е отхвърлена жалбата на ЕТ Макриция В. М. срещу Заповед РД-3129-3-4/05.05.2023г., издадена от Изпълнителния директор на Агенцията за качеството на социалните услуги(АКСУ), с която на основание чл.153, ал.1 вр. с чл.148, ал.2 от Закона за социалните услуги(ЗСУ) е отказано издаването на лиценз на ЕТ Макриция В. М. , ЕИК 131207261, за предоставяне на социална услуга Резидентна грижа с целева група Възрастни хора в нетрудоспособна възраст . Производството за отмяна по чл. 237 от АПК като извънреден способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения или определения, с които се прегражда развитието на делото, е подчинено на точно и изчерпателно регламентирани в чл. 239 от АПК правни основания, които страната, за която съдебният акт е неблагоприятен, следва да представи и да докаже в това производство. В настоящият случай от молителя са развити доводи за наличие на правно основание по чл. 239, т.1 от АПК-отмяна поради открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Съгласно посочената разпоредба основание за отмяна могат да бъдат само онези нови писмени доказателства (официални или частни документи), които установяват нови обстоятелства по делото и са съществуващи към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, но са били неизвестни на страната. Законът изисква тези доказателства да не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото не поради виновното поведение на страната или порочни процесуални действия на съда, а поради това, че не са били известни на страната. При това, тези доказателства следва да са от съществено значение за правния спор и при обсъждането им да водят до резултат, различен от постановения. Това могат да бъдат юридически факти или доказателства, относими към спорното право, които са нови, т. е. не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото при полагане на дължимата грижа от страната, искаща отмяната, до приключване на устните състезания в последната инстанция по същество. Настоящият състав намира, че към искането за отмяна в случая не са представени писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т.1 от АПК и не се сочат новооткрити обстоятелства. Писмените доказателства, на които молителката основава искането си са заверени копия от: Амбулаторен лист 245/03.02.2021г., 58/11.02.2022г.,254/05.03.2022г., 1131/22.03.2022г.; [заличен текст] от 09.03.2022г.; Направление за хоспитализация от 22.03.2022г.; Трудов договор от 18.06.2012г. с П. М. и Заповед 68/29.10.2021г. за прекратяването му, считано от 01.11.2021г. Тези доказателства удостоверяват извършени медицински прегледи на молителката на посочените дати, на които тя е присъствала лично и всичките документи са съставени с нейно участие и са подписани от нея. Не представляват нови доказателства по смисъла на чл.239,т.1 АПК документи, които са съставени с участието на страната, тъй като тя е знаела за съществуването им и е могла да ги представи при висящността на процеса. Посочените доказателства не отговарят на изискванията по чл. 239, т.1 АПК, тъй като нито са нови, нито установяват нови факти или обстоятелства, които не са съществували когато делото е било висящо, а освен това страната е имала обективната възможност да се снабди с тези доказателства по време на висящността на процеса. Наред с това, същите не установяват факт или обстоятелство от значение за правния спор, както правилно са приели и предходните съдебни инстанции. Предвид липсата на ангажирани писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т.1 от АПК, искането за отмяна следва да бъде отхвърлено като неоснователно. При този изход на спора искането за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника по молбата за производството пред тази инстанция е основателно и трябва да бъде уважено в размер на 150 лв. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд