Решение № 9132 от 22.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3297/2016 г.

Решение № 9132 от 22.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3297/2016 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от надлежен пълномощник на Зам. началника на ДНСК- С., против решение № 2/8.01.2016 г., постановено по адм. дело № 91/2015 г. по описа на Административен съд - Я., което се счита неправилно и незаконосъобразно, настоява се за отмяната му. В съдебното заседание касационният жалбоподател се представлява от юрк. Ш., която поддържа жалбата по съображенията, подробно изложени в нея. Ответникът - "Ш. - 24" ЕООД, гр. Б., редовно призован, се представлява от адв. С. Б.. Жалбата се оспорва, по съображенията, развити подробно в депозирания отговор по нея, претендират се разноски за настоящето производство по представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. За да се произнесе, Върховният административен съд, Второ отделение, съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Неправилно в решението е посочено, че е окончателно и не подлежи на обжалване. То е постановено на 8.01.2016 г., след изменението на разпоредбата на чл. 215, ал. 7 ЗУТ с ДВ бр. 101/2015 г., в сила от 26.12.2015 г., съгласно която окончателни са решенията на първоинстанционния административен съд по жалби или протести срещу индивидуални административни актове за одобряване на ПУП, на комплексни проекти за инвестиционна инициатива и за разрешаване на строителство за изграждане на обекти с национално значение и общински - от първостепенно значение, т. е. всички останали подлежат на съдебен контрол пред ВАС. И. действа занапред и е от значение моментът на постановяването на решението-предмет на контрол, а не при действието на кой закон е започнало съдебното производство, както сочи ответната страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отменен изричен отказ за издаване на разрешение за ползване, обективиран в писмо изх. № Я-2560-03-249/5.05.2015 г. на Зам. началника на ДНСК и е изпратена преписката, ведно със искане вх. № Я-2560-04-671/18.03.2015 г. от "Ш. - 24" ЕООД, до Началника на ДНСК, за произнасяне по искане вх. № Я-2560-11-720/9.09.2014 г. за издаване на разрешение за ползване, а ДНСК е осъдена да заплати на дружеството разноски в размер на 337 лв. Съдът е приел, че при редовно подадено заявление за издаване на разрешение за ползване, ДНСК издава отказ единствено в хипотезата на чл. 18 от Наредба № 2/31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБ и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти-при установеност на някоя от пречките по чл. 14, или при съставен от Държавната приемателна комисия (ДПК) протокол образец 16, с решение за отказ за приемане на строежа. При тази нормировка на процедурата, във връзка с подаденото ново искане от 18.03.2015 г. за издаване на индивидуален административен акт (ИАА) по заявлението от 9.09.2014 г., изричното изявление на издателя, че не счита за необходимо да бъде издаден такъв акт, писмо № Я-2560-03-249/5.05.2015 г. на Зам. началника на ДНСК обективира изричен отказ на органа по чл. 177, ал. 2 ЗУТ, да издаде разрешение за ползване на строежа. Този отказ не е мотивиран в съответствие с разпоредбите на ЗУТ, а с оглед трайната практика липсата на мотиви е нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените, водещо до нарушаване на правото на защита на конкретното лице и затруднява съда да извърши контрола за законосъобразност. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. От данните по делото се установява, че административното производство е започнало по искане от 8.09.2014 г. от ответното дружество, за въвеждане в експлоатация на обект "фотоволтаична централа" - строеж трета категория, изграден в УПИ |-048,м. 33, местност "Бий баир", землище на с. И., общ. Е., област Я.. На 28.11.2014 г. от Зам. началник на ДНСК (съгласно заповед за делегиране на правомощия), е получено писмо, с отказ за назначаване на ДПК за установяване функционалната годност на строежа, по отношение на което писмо дружеството е предприело действия за оспорване. С определние № 19/13.01.2015 г. по адм. дело № 1/2015 г. АС-Я. е приел, че писмото е с уведомителен характер, че с него не се засягат права на "Ш. - 24" ЕООД и същото не представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, а е част от процедурата по издаването на такъв - акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 АПК, който вече може да бъде оспорван. Определението за прекратяване на производството е оставено в сила от ВАС с определение № 2475/9.03.2015 г. по адм. дело № 1994/2015 г., тъй като въпросното писмо не е ИАА, а с него са дадени указания да бъдат представени доказателства за собствеността на съоръженията и оборудването на строежа. След постановяването на двата съдебни акта, с молба от 17.03.2015 г. "Ш. - 24" ЕООД е поискало компетентният орган да се произнесе с изричен индивидуален акт по отношение на заявлението от 8.09.2014 г., като в отговор на искането е отправено писмо № Я-2560-03-249/5.05.2015 г. на Зам. началника на ДНСК, съдържащ извода, че "не се налага произнасяне на ДНСК с изричен ИАА" по искането от 8.09.2014 г., след като е налице постановен изричен отказ за назначаване на ДПК. Именно това е процесният за решението отказ. На 8.06.2015 г., с определение № 199, трети състав на АС-Я. е оставил без разглеждане жалбата на "Ш. - 24" ЕООД срещу отказ за издаване на разрешение за въвеждане в експлоатация, обективиран в писмо № Я-2560-06-983/28.11.2014 г. (поправено на 23.06.2015 г. - на писмо № "Ш. - 24" ЕООД) и е прекратил производството по делото, като е приел, че след като по адм. дело № 1/2015 г. АС-Я. се е произнесъл с влязло в сила определение, е налице хипотезата на чл. 159, т. 6 АПК, което обуславя недопустимост на депозираната жалба. По последвалата частна жалба на дружеството срещу прекратителното определение, пред ВАС е образувано адм. д. № 9857/2015 г., като с определение № 10982/21.10.2015 г., състав при Второ отделение на съда е отменил определение № 199/8.06.2015 г. и е върнал делото на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводството, съобразно дадените в акта указания. В мотивите му е прието, че след като административният орган е направил преценката, че не счита за необходимо да се произнася с индивидуален административен акт, писмото от 5.05.2015 г. обективира изричен отказ на органа по чл. 177, ал. 2 ЗУТ да издаде разрешение за ползване на строежа. Разграничени са, чрез анализа на доказателствата, двата писмени отговора на ДНСК, които, независимо от идентичността на страни, строеж и мотивировка, са с различен предмет и правна природа, което обуславя и различията в предмета на контрол по двете съдебни производства - в първия случай това е отказа за назначаване на ДПК, във втория - отказа за издаване на ИАА по повод заявление за издаване на разрешение за ползване. По така описания начин и в изпълнение на определението на ВАС, АС-Я. е постановил процесното решение, съобразявайки се изцяло със задължителните указания в него, връщайки делото като преписка на Началника на ДНСК, за ново произнасяне по искането за издаване на разрешение за ползване, в съответствие с изискванията на чл. 177, ал. 2, вр. с Наредба № 2/2003 г. Правилен е изводът в съдебния акт за липса на мотиви, което по съществото си е съществено процесуално нарушение и самостоятелно основание за отмяна по чл. 146, т. 2 АПК, след като полученият писмен отговор под формата на писмо, не съдържа конкретни изводи относно отказа за въвеждане в експлоатация на процесния обект, а само проследява историята на кореспонденцията между страните и постановените предходни актове на ДНСК. Само с изпълнение на дадените от ВАС, респ. от АС-Я. указания по тълкуването и прилагането на закона, чрез издаване на ИАА, биха се реализирали правата на заявителя за защита. Защото, ако в хипотезата на чл. 18 от Наредбата, Началникът на ДНСК действа в условията на обвързана компетентност и задължително "постановява отказ" при наличие на предпоставките на ал. 1, т. 1 или т. 2, то в хипотезата на чл. 6 от същата Наредба, с оглед характера на предвидения като възможност отказ, той има правото на преценка, която не може да бъде контролирана извън крайния акт и създава условия за административен произвол. Казаното налага нова преценка на приложените към заявлението доказателства, нова преценка на правомощията на ДНСК по повод създадени облигационни основания между страните и издаване на индивидуален административен акт, каквито именно са указанията на съдебните инстанции. С оглед изхода на процеса, на ответното дружество следва да бъдат присъдени направените в касационното производство разноски в размер на 600 лв. за процесуално представителство от адвокат, съгласно представения в с. з. списък, своевременно претендирани и доказани с договора за правна помощ и приложена фактура от 9.02.2016 г., без възражение за прекомерност. По така изложените съображения, Върховният административен съд, Второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2 АПК,