Решение № 4099 от 14.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1256/2015 г.

Решение № 4099 от 14.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1256/2015 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ВНД директор на Областна дирекция на МВР - Велико Търново против Решение № 525 от 29.12.2014 г., постановено по адм. дело № 311/2014 г. по описа на Административен съд Велико Търново. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност и необоснованост на решението - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да бъде отхвърлена. Ответникът - Мирослав Димитров Маринов, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд Велико Търново е отменил заповед № яз-892/28.03.2014 г. на ВНД директор на Областна дирекция на МВР - Велико Търново, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) (отм.), във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за приложение на ЗМВР (отм.) на Мирослав Димитров Маринов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е в противоречие с материалноправните норми на закона. Направено е заключение, че с оглед събраните в дисциплинарното и съдебното производство доказателства жалбоподателят не е извършил тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.), във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.). Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Обосновани са правните изводи, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл. 228, т. 3 от ЗМВР, който е образувал дисциплинарното производство в съответствие с чл. 230, ал. 1, т. 2 от ЗМВР със заповед от 07.02.2014 г., с която жалбоподателят е запознат срещу подпис на 07.02.2014 г. и с нея са му разяснени правата му в дисциплинарното производство, като със заповед рег. № яз-697/05.03.2014 г. и заповед рег. № яз-774/13.03.2014 г. срокът за приключване на дисциплинарното производство е удължен до 21.03.2014 г. Назначената със заповед комисия е събрала доказателства и изготвила обобщена справка от 10.03.2014 г., доведена до знанието на Маринов срещу подпис на 12.03.2014 г. и становище на 19.03.2014 г. за ангажиране на дисциплинарна отговорност, с които дисциплинарно наказващият орган е запознат на 19.03.2014 г. Държавният служител е дал писмени обяснения, които са приети от дисциплинарно наказващия орган. Дисциплинарното нарушение е установено на 19.03.2014 г., видно от поставената резолюция на становище № я-6496/19.03.2014 г. съобразно правилата на чл. 223, ал. 1 и 2 от ППЗМВР (отм.). Заповедта е издадена на 28.03.2014 г., поради което дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР (отм.). От изложеното следва, че при постановяване на оспорената заповед са спазени изискванията на чл. 225 - чл. 231 от ЗМВР (отм.) и чл. 223 - чл. 246 от ППЗМВР (отм.). В съответствие със закона е и заключението на първоинстанционния съд, че от страна на служителя не са допуснати посочените в заповедта нарушения на служебната дисциплина и предпоставките на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР за санкционирането му не са изпълнени. Съгласно цитирания текст, дисциплинарно наказание "уволнение" се налага задължително за извършване на друго тежко дисциплинарно нарушение, а по смисъла на нормата на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР в тази категория попадат и деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, с които се уронва престижът на службата. В случая правилно е преценено, че нарушения по цитирания текст не са допуснати. По делото е установено, че 31.12.2013 г. в РУП - Велико Търново са задържани лицата Милица Минева и Янислав Трифонов, като с оформяне на част от документите във връзка със задържането на двете лица, служебно е бил ангажиран главен полицай Маринов и при оказана съпротива от задържаните лица главен полицай Маринов е употребил физическа сила по отношение на тях, като по отношение на физическата сила употребена спрямо лицето Трифонов, същата е приета за основателна до момента на сломяване на съпротивата му и че прилагането на физическа сила е продължило и след като не било налице нужда от нея. Изводите, че употребената от полицейския служител физическа сила е превишила пределите на допустимост и е продължила необосновано дълго и след като е отпаднала необходимостта от нейното прилагане са направени без да са изследвани и обсъдени всички факти и обстоятелства по отношение на агресивното поведение на лицето Трифонов, както и визираните в чл. 73, ал. 1 от ЗМВР (отм.) правомощия за използване на физическа сила и помощни средства след предупреждение, с изключение на случаите на внезапно нападение и при освобождаване на заложници, каквото внезапно нападение е налице в конкретния случай, както и предвиденото в ал. 2 задължение, използването на физическа сила и помощни средства да се съобразява с конкретната обстановка, характера на нарушението на обществения ред и личността на правонарушителя. Използването на физическа сила е в съответствие с конкретната обстановка, характера на нарушението и личността на нарушителя съобразно чл. 73, ал. 2 и ал. 3 от ЗМВР и няма данни полицай Маринов да е действал извън пределите на правомощията си. Съгласно чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР нарушаването на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, представлява тежко дисциплинарно нарушение, с което се уронва престижа на службата. Със заповед с рег. № Iз-2013/08.11.2006 г. съгласно дадените му по чл. 12 от ЗМВР правомощия министърът на вътрешните работи е утвърдил Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, в който са разписани общите правила за етично поведение. В цитираните в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание точки от Етичния кодекс е посочено, че служителите в МВР съобразяват законността на действията, които възнамеряват да предприемат (т. 4); държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява (т. 7); държавният служител носи отговорност за живота, здравето и спазването на правата на всяко задържано лице (т. 69); държавният служител зачита правото на живот на всеки човек, като използват физическа сила, помощни средства или оръжие само в предвидените от закона случаи и предели (т. 77) и държавният служител прекратява употребата на физическа сила, помощни средства или оръжие незабавно след отпадане на крайната необходимост (т. 79). В конкретния случай не бе доказано достигане на друг целян от ответника резултат, освен посочения в закона, а именно употреба на физическа сила спрямо оказана съпротива от задържано лице, с цел сломяване на съпротивата му. Поради това законосъобразно първостепенният съд е приел, че дисциплинарната отговорност на Мирослав Маринов е ангажирана в противоречие с материалния закон, поради което е отменил заповедта. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски Областна дирекция на МВР - Велико Търново следва да бъде осъдена да заплати на Мирослав Димитров Маринов сумата от 400 (четиристотин) лева разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение