Решение № 8630 от 4.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5058/2017 г.

Решение № 8630 от 4.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5058/2017 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1412 от 6.03.2017 г., постановено по адм. д. № 10261/2015 г. Административен съд - С. - град, П. отделение, 12 -ти състав, е отменил по жалба на "Л. Л" ЕООД, ЕИК: *********, гр. С., ревизионен акт № 22221014001449 -091 - 001/23.04.2015 г., издаден от органи по приходите при на ТД на НАП - гр. С., за непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Ч. т." и установени в тази връзка допълнителни задължения за ДДС и лихви, като е осъдил Д "ОДОП"-гр. С. да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 650 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от А. Г. Г. в качеството му на директор на Дирекция"Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. С.. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата излага доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на административния съд и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата на "Л. Л"-ЕООД. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение за двете инстанции. Ответното по касационната жалба дружество "Л. Л."-ЕООД-гр. С. чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество и е основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си административният съд е отменил по жалба на "Л. Л." ЕООД ревизионен акт № 22221014001449 -091 - 001/23.04.2015 г., издаден от органи по приходите при на ТД на НАП - гр. С., за непризнато право на данъчен кредит в размер на 40 892,23 лв. за данъчни периоди м. 07 и 08 на 2014 г. по фактури издадени от "Ч. т." и установени в тази връзка допълнителни задължения за ДДС и лихви, потвърден с решение № 1104 от 24.07.2015 г. на директора на Д "ОДОП"-гр. С.. Съдът е описал установената фактическа обстановка по време на ревизията и основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по процесните фактури и определяне на допълнителни задължения на дружеството/ по ЗДДС. В мотивите на решението е възпроизведено подробно и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. На стр. 8 - 19 от решението са изложени мотиви относно понятията злоупотреба с право и данъчна измама, разпределяне на тежестта на доказване на тези обстоятелства и т. н. Прието е, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила. С оглед на данните по делото е изведен извод, че процесните фактури съставляват документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, въз основа на който е допустимо да бъде упражнено право на данъчен кредит. Като спорен момент между страните е определено обстоятелството дали е доказано, че транспортът е извършен от посочения във фактурата доставчик - чрез деклариран подизпълнител и дали възниква ли право на данъчен кредит по тях. С оглед на данните по делото е даден положителен отговор на този въпрос. Н. отделен ред съдът е коментирал изисканата в хода на ревизията справка от КАТ - Пътна полиция за регистрираните транспортни средства на подизпълнителя "Н Мобил" за периода 10.06.2014 г. - 31.08.2014 г. На стр. 25 -27 от делото е обсъден въпроса дали процесните фактури са свързани с данъчна измама, като след анализ на фактите по делото е даден отрицателен отговор. Направен е краен извод за незаконосъобразност на ревизионния акт в оспорената му част и основателност на жалбата. В касационната жалба на директора на Д "ОДОП"-гр. С. се правят оплаквания за наличие на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Навеждат се доводи, че административният съд е игнорирал напълно доказателства, които са събрани от ревизиращия орган, фактите, които са установени в хода на ревизията, констатациите на ревизиращия екип, в резултат на което е приложил неправилно материалния закон и е отменил ревизионния акт като незаконосъобразен. По направените оплаквания настоящата инстанция приема за установено следното: Не може да бъде споделено оплакването на касатора, че решаващият съд е допуснал съществено процесуално нарушение изразяващо се в игнориране на събраните в хода на ревизията доказателства и констатациите на приходния орган за непризнаване на право на данъчен кредит. Оспорваното съдебно решение действително е пространно, някои от нещата в него по същество са излишни и ненужни. Но от друга страна съдът е възпроизвел много подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията, основанията, поради което на ревизираното дружество не е признато право на данъчен кредит, правилно е очертан предмета на спора /реалното извършване на доставките по процесните фактури/ и е отбелязано, че в тежест на задълженото лице е да докаже материално-правните предпоставки за признаване на право на данъчен кредит. В продължение съдът е обсъдил по отделно всеки един от доводите на приходния орган и насрещните възражения на жалбоподателя/сега ответник по касация/, съответно ангажираните доказателства и доводи в тази насока. По същество мотивите на съда за реалността на доставките са изложени на стр. 21 - 25 от решението/л. 833 - 834 от делото/. В тази насока е направена обосновка за реалното изпълнение на услугите, предмет на фактурите в следната последователност: 1. Макар и фактурите да не съдържат в пълен обем всички факти, позволяващи да се установи какво точно следва да се изпълни, то от доказателствата по делото се доказва изпълнение на доставката, поради което този порок не е съществен. Направеното е позоваване на решения на Съда на Европейския съюз по дела С 267/2008 и С - 458/2012. 2. Всички спорни фактури по делото са с предмет транспортна услуга по конкретна заявка. Във връзка със заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза са представени копия от спорните фактури, всяка придружена със заявката за транспорт, за която е издадена фактура. От заявките е видно, че се касае за транспорт на територията на Европа в други държави членки. Заявките за транспорт от задълженото лице към "Ч. т."-ЕООД са представен ведно с фактурите в хода на ревизията, както и са представени фактури, издадени от задълженото лице към негови клиенти с идентичен предмет - разходи за транспорт и международни товарителници. Товарителниците са представени на чужд език, но във всяка една от тях като превозвач в клетка 22 е посочено името на "Ч. т.". 3. Направено е позоваване на чл. 22, ал. 4 ЗДДС, според което спедиторските услуги в рамките на Европейския съюз се приравняват на услуги по транспорт на стоки в Европейския съюз. 4. Тълкувани са разпоредбите на чл. 361 - 363 ТЗ, от което е изведен извод, че качеството на "Ч. т." като спедитор не изключва правото му да извърши превоза и да бъде вписан в международните товарителници като превозвач. 5. Обстоятелството, че заявките за транспорт към "Ч. т." не са подписани нито от ревизираното лице, нито от спедитора, е неотносимо към спора. Ревизираното лице е издало фактури за транспорт към своите клиенти за същия вид доставки, от което следва, че е приел извършването на услугите от неговия доставчик. 6. Поисканата справка за притежаваните автомобили от "Н М."-ЕООД към периода 10.06.2014 - 31.08.2014 г. установява, че основен закупените към м. 09/2014 г. автомобили дружеството е имало и други транспортни средства преди тази дата, с които е могла да извършва транспортни услуги. 7. От обстоятелството, че транспортните услуги по заявките към всяка една от процесните фактури са относими към последващи доставки на "Л. Л."-ЕООД, за които приходният орган е признал, че са осъществени, а всяка една фактура е издадена въз основа на заявките, то следва извод, че всички издадени фактури от "Ч. т."-ЕООД касаят действително извършени транспортни услуги. 8. По делото няма данни за кореспонденция или търговски взаимоотношения между "Л. Л." ЕООД и "Н М."-ЕООД. Предвид нормата на чл. 374 ТЗ, според която превозвачът носи отговорност за действията на последващи превозвачи, следва да се приеме, че и без да е възложено превозът може да бъде изпълнен и от друг превозвач. Така направеният извод за реалност на услугите е логически обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване на закона, поради което се споделя от настоящата съдебна инстанция. С оглед тълкуването на закона, дадено в решенията на Съда на Европейския съюз, обстоятелството, че доставчикът не е разполагал с кадрова и материално-техническа обезпеченост е неотносимо към реалността на доставките. По тази причина не следва да бъдат обсъждани оплакванията на касатора, че по делото не е установено притежаването на материално техническа и кадрова обезпеченост от доставчика и неговият подизпълнител. Пак по тези причина за реалността на доставките е без значение твърдяната свързаност на лицата в лицето на клиенти на "Л. Л."-ЕООД и собствениците на "Ч. т."-ЕООД и "Н М."-ЕООД, каквито аргументи са изложени в ревизионния акт и касационната жалба. Следва да бъдат споделени и изводите на първоинстанционния съд за отсъствието на данъчна измама. Всъщност констатации в тази насока не се съдържат и в оспорения ревизионен акт. След като е направил изводи за реалност на доставките на услуги по процесните фактури и е отменил обжалвания ревизионен акт като незаконосъобразен, Административен съд - С. град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страна от пороците твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,