Решение № 13010 от 1.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9724/2015 г.

Решение № 13010 от 1.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9724/2015 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "А. К.-С. И." ЕООД, чрез адв. К., срещу Решение № 1043 от 12.06.2015 г. по адм. дело № 2656/2013 г. по описа на Административен съд - Б., V състав, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт /РА/ № 201300331 от 2.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Б., в частта, потвърдена с Решение № 309 от 11.10.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Б. при ЦУ на НАП, в частта относно отказано на "А. К.-С. И." ЕООД право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м. 05.2011 г. в размер на 1 000 лева и лихви в размер на 193,39 лева; за данъчен период м. 08.2011 г. в размер на 6 700 лева и лихви в размер на 1 121,34 лева; за данъчен период м. 07.2012 г. в размер на 17 679,46 лева и лихви в размер на 1 284,55 лева; за данъчен период м. 08.2012 г. в размер на 14 083,82 лева и лихви в размер на 844,32 лева; за данъчен период м. 09.2012 г. в размер на 2 087,88 лева и лихви в размер на 115,76 лева, по фактури издадени от "Б. 2003" ЕООД, "Т. Г." ЕООД и "К. МГ" ЕООД. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изразява становище, че от събраните по делото доказателства се доказва по несъмнен начин извършването на процесните доставки на стоки. Моли да бъде отменено решението и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в тази част. Претендира направените по делото разноски. Ответната страна - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. Б. при ЦУ на НАП, представлявана от юрк. М., в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението в обжалваната му част. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е частично основателна. Предмет на спора пред Административен съд - Б. е бил ревизионен акт № 201300331 от 2.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Б., в частта, потвърдена с Решение № 309 от 11.10.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Б. при ЦУ на НАП, в частта относно отказано на "А. К.-С. И." ЕООД право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м. 05.2011 г. в размер на 1 000 лева и лихви в размер на 193,39 лева; за данъчен период м. 08.2011 г. в размер на 6 700 лева и лихви в размер на 1 121,34 лева; за данъчен период м. 07.2012г. в размер на 17 679,46 лева и лихви в размер на 1 284,55 лева; за данъчен период м. 08.2012 г. в размер на 14 083,82 лева и лихви в размер на 844,32 лева; за данъчен период м. 09.2012 г. в размер на 2 087,88 лева и лихви в размер на 115,76 лева, по фактури, издадени от "Б. 2003" ЕООД, "Т. Г." ЕООД и "К. МГ" ЕООД. Съдът е приел, че в хода на ревизията и на съдебното производство не са събрани достатъчно доказателства, които да обосноват извода за реалност на доставките. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно. Установено е в хода на ревизията, че "А. К.-С. И." ЕООД е упражнил правото на приспадане на данъчен кредит по 3 бр. фактури, издадени от "Б. 2003" ЕООД с предмет "ВиК части по спецификация"; 1 бр. фактура, издадена от "Т. Г." ЕООД с предмет "строителни материали по спецификация" и по 11 бр. фактури, издадени от "К. МГ" ЕООД, с предмет различни видове строителни материали. ИПДПОЗЛ са връчени на доставчиците при условията на чл. 32 от ДОПК и същите не са представили изисканите документи и писмени обяснения, касаещи доставките. Установено е, че фактурите, издадени от "К. МГ" ЕООД не са отразени в справките - декларации по ЗДДС и дневниците за продажби за съответния данъчен период. Правото на приспадане на данъчен кредит е обвързано от реалността на доставката на стоки, като основна предпоставка за законосъобразното му упражняване. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, според която доставката на стоки означава прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. При наличието й правото на данъчен кредит представлява съгласно чл. 68, ал. 1, чл. 69, ал. 1 и чл. 25 от ЗДДС приспадане на ДДС, който получателят по доставката заплаща на своя доставчик, а последният макар да не е реалният платец на данъка, има задължението да го внесе в републиканския бюджет, като по този начин той посредничи между получателя и държавата относно задължението за ДДС. О. друга страна, следва да се посочи, че съществува различие между понятието "доставка на стока" по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС и чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО /Директивата/. Българският закон държи сметка да се прехвърли правото на собственост върху съответната стока, а Директивата изисква прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик, т. е. да се установи фактическото предаване на стоката. Това означава, че е допустимо за целите на данъчното облагане доставката на стока да се осъществи и от лице, което не е собственик, но при всички случаи както в ЗДДС, така и в Директивата се изисква да се установи реалното предаване на стоките. Съобразно това националният съд следва да определи във всеки отделен случай в зависимост от фактите по делото, дали е налице прехвърляне на правото на разпореждане със съответната вещ като собственик /т. 33-34 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-78/12/. Съгласно цитираната материалноправна уредба необосновано "А. К.-С. И." ЕООД твърди за доказано реалното осъществяване на доставките от "Б. 2003" ЕООД и "Т. Г." ЕООД. Нито в хода на ревизията, нито в рамките на съдебното производство, са ангажирани доказателства за приемо-предаването на стоките, описани в процесните фактури. Предмет на фактурите са различни видове стоки - строителни материали и ВиК части. Фактурите са подписани само от представител на доставчика, като липсва подпис за получател. От друга страна, няма представен приемо-предавателен протокол или друг писмен документ, от който да се заключи, че доставчиците са предали на РЛ стоката - строителни материали и ВиК части. Във фактурите липсва отразяване на мястото на предаване на стоката, като няма други писмени данни за установяване на този факт. Допълнително следва да се изложи, че към фактурата издадена от "Т. Г." ЕООД с предмет "строителни материали по спецификация" не е представена спецификация, от която да е ясно какви по вид и количество строителни материали са предмет на доставката. Следва да се посочи, че няма представени доказателства и относно начина на транспортиране на стоката /доколкото стоката е в големи количества и изисква транспорт/, въпреки че транспортът е за сметка на доставчиците "Б. 2003" ЕООД и "Т. Г." ЕООД. Самото ревизирано лице не излага писмени обяснения относно конкретните особености при извършване на доставките - къде е предадена стоката, от кого, кой я е приел, как е извършен транспортът и от кого, които факти и обстоятелства са пряко значими за установяване на конкретната доставка на стоки. Не са представени и доказателства, че същата е използвана за икономическата му дейност - за кой обект е ползвана, кога и в какво количество. Следователно, от събраните доказателства не се установява фактът на предаване на стоката от "Б. 2003" ЕООД и "Т. Г." ЕООД на получателя "А. К.-С. И." ЕООД, което прави обоснован и правилен изводът на Административен съд - Б. за законосъобразност на РА в тази му част. По отношение на доставките по 11 бр. фактури, издадени от "К. МГ" ЕООД, с предмет различни видове строителни материали, касационната инстанция намира процесното решение за неправилно. Необосновано административният съд не е кредитирал представените от ревизираното лице товарителници и пътни листи във връзка с доставките от "К. МГ" ЕООД. Видно от представените фактури стоката е подробно описана като е посочено количеството, единичната цена и общата стойност на същата. Фактурите носят подпис и печат на доставчика и са представени от ревизираното лице. Към всяка фактура е представен пътен лист, издаден от доставчика "К. МГ" ЕООД, в който е посочен номерът на фактурата, превозното средство и водачът му. Към всеки пътен лист е представена товарителница от същата дата, в която е посочен същият автомобил, посочен е като изпращач доставчикът "К. МГ" ЕООД, а като получател ревизираното лице, съдържа подпис и печат на доставчика. Посочен е маршрут С.-С.. Ирелевантен е фактът, че в товарителниците не е посочено каква е превозваната стока, тъй като от същите става ясно, че са издадени във връзка с конкретни фактури и пътни листи, в които стоката е посочена подробно. Неоснователно е изложеното от приходните органи и възприето от първоинстанционния съд, че транспортът на стоките не е доказан с оглед на факта, че във фактурите не е посочена цена за транспорта на стоките от С. до С., няма извършено префактуриране на транспортни услуги от доставчика на ревизираното лице, че водачът на автомобила, посочен в транспортните документи не е служител на доставчика, че автомобилът не е регистриран на името на доставчика и че не са представени документи за разрешаване достъпа на КАМАЗ-а до строителния обект "С. М." в гр. С.. С оглед на твърдението на ревизираното лице, че транспортът е за сметка на доставчика административният съд и приходната администрация е следвало да съобразят практиката на СЕС, според която, данъчната администрация "не може по принцип да изисква от данъчнозадълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, от една страна, да провери, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или, от друга страна, да притежава документи в това отношение", доколкото именно "данъчните органи по принцип са тези, които трябва да осъществят необходимите проверки по отношение на данъчнозадължените лица, за да установят нарушения и измами с ДДС и да наложат санкции на извършилото ги данъчнозадължено лице", като именно "държавите членки следва да проверят декларациите на данъчнозадължените лица, отчетите на същите и другите относими документи (вж. Решение от 17 юли 2008 г. по дело Комисия/Италия, C-132/06, Сборник, стр. I-5457, точка 37 и Решение от 29 юли 2010 г. по дело ProfaktorKulesza, Frankowski, JуЯwiak, Orуowski, C-188/09, Сборник, стр. I - 7639, точка 21)" и че "като налага на данъчнозадължените лица изброените в точка 61 от настоящото решение изисквания, при чието неизпълнение може да бъде отказано право на приспадане, данъчната администрация прехвърля, в разрез с посочените разпоредби, собствените си контролни задължения върху данъчнозадължените лица". Неоснователно е посочено от административния съд, че вносните бележки, с които е извършено плащането по издадените фактури на ревизираното лице и на други дружества са към сметки в "Централна кооперативна банка" АД, в която доставчикът "К. МГ" ЕООД няма регистрирани банкови сметки. На първо място следва да се изложи, че доказателства в този смисъл не са налични по делото. От друга страна дали е извършено плащане по фактурите или не е, не е обстоятелство, което да влияе на правото на лицето на приспадане на данъчен кредит. Касационната инстанция намира, че в настоящия случай не се установяват обективни обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. (Решение от 11 май 2006 г. по дело Federation of T. I. и др., C-384/04, Recueil, стр. I-4191, точка 32 и Решение от 21 февруари 2008 г. по дело NettoSupermarkt, C-271/06, Сборник, стр. I-771, точка 23). От друга страна представените доказателства по делото са достатъчни, за да обосноват реалното предаване на стоката, още повече, че приходните органи не са оспорили твърдението, че същата е вложена в икономическата дейност на лицето, а напротив дори са посочили, че е вложена в строителния обект "С. М." в гр. С.. С оглед на изложеното и като е достигнал до различни правни изводи съдът е постановил неправилно решение в тази му част, което следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което се отмени РА в тази му част. С оглед изхода на спора касационната инстанция счита, че следва да бъде отменено Решение № 1043 от 12.06.2015 г. по адм. дело № 2656/2013 г. по описа на Административен съд - Б., V състав, в частта, с която на "А. К.-С. И." ЕООД е осъдено да заплати на Дирекция "ОДОП" - гр. Б. съдебно-деловодни разноски за първата инстанция за горницата над 349,13 лева до размера от 1884 лева, като е дължимо такова възнаграждение за посочената сума от 349,13 лева и решението за присъждане на посочената сума в полза на дружеството е правилно. В полза на Дирекция "ОДОП" - гр. Б. следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 359,51 лева за касационната инстанция, съобразно отхвърлената част от жалбата. На "А. К.-С. И." ЕООД следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 85,55 лева (за първата инстанция в размер на 65,18 лева и разноски за касационната инстанция инстанция в размер на 20,37 лева), съобразно уважената част от жалбата. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение