Решение № 8 от 6.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4957/2016 г.

Решение № 8 от 6.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4957/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Любка Андонова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на Р. В. М. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. С. К. за отмяна на влязлото в сила решение № 49 от 15.4.2016 г., постановено по гр. дело № 882/2014 г. на Радомирски районен съд, втори състав, с което е признато за установено по отношение на Б. С. В., Л. С. В., В. С. В., Т. Г. Т., М. Г. Д., М. М. М. -И., А. М. М., Р. С. Н. и В. С. Б., че Р. В. М. не е собственик на дванадесет поземлени недвижими имоти в землището на [населено място], [община]. В молбата за отмяна се сочи отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Подържа се, че молителят-ответник в първоинстанционното производство е бил ненадлежно призоваван при условията на чл. 47, ал. 1 ГПК. Съобразно намиращата се в делото разписка, книжата са били получени лично от адресата на 8.6.2015 г. и в законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба. Независимо от редовното призоваване на лицето на неговия постоянен и настоящ адрес, съдът му е назначил на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител. От този момент всички съобщения са връчвани на особения представител, като на практика му била натрапена непоискана защита. Така ответникът е бил ненадлежно представляван и лишен от възможност за участие в делото. Моли съда да отмени влязлото в сила съдебно решение и върне делото на друг състав на същия съд за ново разглеждане. Ответниците по молбата Б. С. В. и Р. С. Н. оспорват молбата по съображения, изложени от процесуалния им представител по делото адв. Д.. Считат, че не са налице сочените отменителни основания и молят молбата да бъда отхвърлена като неоснователна. Претендират разноски. Ответниците по молбата на Л. С. В., В. С. В., Т. Г. Т., М. Г. Д., М. М. М. -И., А. М. М., и В. С. Б. не вземат становище по същата. Предвид постановеното по настоящото дело определение № 378 от 5.12.2016 г. на ВКС, Четвърто г. о., настоящият състав приема, че подадената молба за отмяна следва да бъде разгледана по същество на заявените основания, като в тази връзка намира следното: По отношение на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Отмяната на влезлите в сила съдебни актове по реда на чл. 303 и сл. ГПК представлява извънреден извънинстанционен способ за контрол, който може да бъде упражнен от ВКС само в изрично предвидените от закона случаи. По смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК само нарушенията на съдопроизводствените правила по призоваването на страните или по извършването на процесуални действия в открито съдебно заседание, вследствие на които страната е била лишена от възможността да участва в делото, могат да обусловят наличие на основание за отмяна. В разглеждания случай настоящият състав на ВКС констатира следното: На 24.11.2014 г. Л. С. В., В. С. В., Т. Г. Т., М. Г. Д., М. М. М. -И., А. М. М., В. С. Б., Б. С. В. и Р. С. Н. са подали искова молба, с която са предявени обективно и субективно съединени искове срещу Р. В. М. за признаване за установено по отношение на последния, че същият не е собственик на дванадесет броя поземлени имоти в землището на [населено място], [община]. С разпореждане от 22.1.2015 г., районния съдия при РС-Радомир е разпоредил на ответната страна да се връчат преписи от исковата молба и доказателствата на адреса, посочен в исковата молба: [населено място], [жк], [жилищен адрес]0. На 11.3.2015 г. призовкарят е отбелязал, че адресът е посетен на 4.2.2015 г, на 16.2.2015 г и на 5.3.2015 г като при всяко посещение са поставяни бележки, но лицето не е намерено и съответно не е реагирало на поставените уведомления. На 19.3.2015 г. районният съдия е оставил производството по делото без движение, като е задължил ищците в едноседмичен срок да посочат адрес за призоваване на ответника, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено. С оглед изпълнение на горните указания, в дадения от съда срок, ищците са представили справка от която се установява, че посоченият в исковата молба адрес за призоваване в [населено място], /адрес/ фигурира като постоянен и настоящ адрес на ответника в Националната база данни. С разпореждане от 31.3.2015 г съдията-докладчик е разпоредил преписите от исковата молба и доказателствата да бъдат връчени на ответника на посочения постоянен и настоящ адрес. На 7.5.2015 г. призовкарят е извършил отбелязване, че адресът е посетен на 4.4.2015 г., на 23.4.2015 г. и на 4.5.2015 г., като при всяко посещение са оставяни бележки за връзка, но никой не се е обадил в Бюро "Призовки". Тогава съдът е разпоредил призоваване при условията на чл. 47 ГПК, с разпореждане от 26.5.2015 г. На 8.6.15 г. ответникът се е явил в Бюро "Призовки", където лично е получил препис от исковата молба и доказателствата по делото. На 6.7.15 г. Р. М. е депозирал писмен отговор по делото, в титулната част на който е посочил като адрес за призоваване този фигуриращ като негов постоянен и настоящ адрес в Националната база данни. Направил е и доказателствено искане за допускане на двама души свидетели при довеждане, за изясняване на обстоятелствата свързани с периода, в който е упражнявал фактическа власт върху спорните имоти. След депозиране на писмения отговор по делото съдът е насрочил същото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.9.2015 г. от 10 ч. с призоваване на страните. За призоваване на ответника в откритото съдебно заседание призовкарят е посетил адреса, като е отбелязал, че са извършени посещения на 17.7.15 г., 7.8.15 г. и 17.8.15 г., но лицето не е открито, оставени са бележки, но никой не се е обадил в Бюро "Призовки". Според съседи, лицето живее на друг адрес, а апартаментът е необитаем. На 27.8.15 г. съдът е разпоредил М. отново да се призове от адреса, като е указал на връчителя да извърши своевременно връчване, а в случай, че не намери никого на адреса да отрази в призовката имената на лицето дало сведенията, относно обстоятелството, че ответникът не живее там. На 9.9.15 г. призовкарят е отбелязъл, че адресът е посетен на 3.9.15 г., на 5.9.15 г. и на 8.9.15 г., като при всяко посещение е поставял бележки за връзка, но никой не го е потърсил. Според съсед М. Г. лицето живее на адреса, но го виждат рядко. В проведеното на 17.9.2015 г. открито съдебно заседание, съдът е приел, че ответникът е нередовно призован и е отложил разглеждането на делото за 3.11.2015 г., със задължения длъжностното лице-призовкар да положи всички усилия за своевременно връчване на призовката. В проведеното на 3.11.2015 г. открито съдебно заседание съдът отново не е дал ход на делото, предвид нередовното призоваване на ответника от неговия постоянен и настоящ адрес., като в случая е постановил и призоваването му от друг, посочен от ищците адрес в [населено място], [община], махала В.. За следващото открито съдебно заседание призовкарят е направил опит да връчи призовката до ответника, но не е успял да го открие. Вписал е, че по сведения на домоуправителя Т. А. лицето посещава жилището 2-3 пъти годишно, а друг адрес на М. му е неизвестен. Следващото открито съдебно заседание, проведено на 10.12.2015 г. също е отложено поради нередовна процедура по призоваването на ответника, а. съдът е разпоредил призоваването да се извърши при условията на чл. 47 ГПК. На 15.12.15 г призовкарят е отбелязъл, че отново не открива никого на адреса. В проведеното на 18.2.16 г. съдебно заседание съдът не е дал ход на делото и е задължил ищците да представят доказателства за внасяне на сумата 300 лв адвокатско възнаграждение и е предприел действия по определяне на особен представител на ответника. Адвокатския съвет при АК [населено място] е посочил за особен представител на ответника адв. С. С., която е назначена на основание чл. 47, ал. 6 ГПК. На 17.3.2016 г е проведено първото по делото редовно съдебно заседание с участието на назначения на ответника особен представител, изслушани се доведените от ищците свидетели и е даден ход на устните състезания. На 29.3.2016 г. в срока за произнасяне ответникът е подал до съда писмена молба в която същият е заявил, че не знае защо по делото му е назначен особен представител, като самият той не е получавал до сега призовки. Поискал е отмяна на хода по същество, а в случай, че по делото вече е постановено решение, същото да бъде връчено на упълномощения от него адвокат Л. Р., като е приложил адвокатско пълномощно. Първоинстанционният съд не се е произнесъл по искането за отмяна на хода по същество, постановил е решението си на 15.5.2016 г. и същото е връчено на ответника, чрез назначения му по делото особен представител адв. С.. С оглед изложеното от фактическа, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира от правна страна следното: Налице са и двете отменителни основания. Разпоредбата на чл. 47 ГПК е приложима в случаите, когато ответникът въобще не е намерен на посочения по делото адрес. В случая обаче ответникът е реагирал на поставените от връчителя бележки и се е явил в Бюро "Призовки" да получи препис от исковата молба и доказателствата, а в последствие е депозирал писмен отговор. Следователно в настоящия случай ответникът е бил веднъж редовно призован на неговия постоянен и настоящ адрес, при това положение съдът е следвало да приложи фингирания състав на чл. 41 ГПК, а не този на чл. 47 ГПК. С разпоредбата на чл. 41 ГПК е предвидено, че страната която отсъства поведе от един месец от адреса, който е съобщила по делото, или на който веднъж й е връчено съобщение е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат по делото и считат за връчени. Нормата на чл. 47 е незаконосъобразно приложена, а назначаването на особен представител е извършено в противоречие с процесуалния правила. В противоречие със същите е и връчването на съдебното решение на особения представител по делото, а не на упълномощения от страната, като по този начин тя е била лишена от възможност да бъде редовно представлявана. Решението на РС Радомир следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, като производството започне от на насрочване на делото в първо открито по делото съдебно заседание. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,