Решение № 869 от 2.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 792/2010 г.

Решение № 869 от 2.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 792/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба от С. С. В. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 138 от 20.02.2009 г. по гр. д. № 1692/07 г. на ВКС, III г. о. Молителката поддържа, че след постановяване на решението били открити нови писмени доказателства във връзка с местонахождението и собствеността на недвижимия имот, предмет на установителния иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, които са от съществено значение за изхода на делото. Позовава се на скица от 26.03.2006 г., издадена от О. служба земеделие и гори по решение № 101-1/26.03.1999 г. на ПК - общ. С., София, за имот № 014091; копие от искова молба от С. К. М. против П. комисия при район С. - София; договор за доброволна делба, извършена на 28.12.1928 г.; препис от декларация с вх. № 1488/49 г., удостоверение № 1083 от м. юни 1920 г.; протокол от 14.06.1934 г. по делбено дело № 395/34 г. и протокол за делба от 17.02.1938 г. Ответникът по молбата за отмяна С. К. М. изразява становище, че същата е неоснователна. Останалите ответници не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по молбата за отмяна, взе предвид следното: С решението, чиято отмяна се иска, е оставено в сила решението от 26.06.2006 г. по гр. д. № 3768/04 г. на Софийски градски съд. С него е отменено решението на Софийски районен съд, постановено на 23.05.2003 г. по гр. д. № 4864/01 г. и е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на К. И. В., Р. И. В. и А. И. Т., че С. К. М. в качеството му на наследник на М. В. Х. има право на възстановяване на собствеността върху следната земеделска земя: нива от 4 347 кв. м, находяща се в землището на [населено място], кв. Б., м. "Забойнико", представляваща имот пл. № 1309, кад. лист 106 по кадастралния план от 1950 г. Прието е, че по силата на разделителен протокол от 11.04.1924 г. по гр. д. № 1449/22 г., в дял на М. В. Х. са били възложени недвижими имоти, съставляващи съответно дял II и дял III от протокола, в това число и две ниви от 2.9 дка и от 2.4 дка в м. "Над село", за която с гласни доказателства е установено, че е идентична с м. "Забойнико". Делбата е извършена с участието на В. В. Х., поч. през 1956 г., от когото ответниците черпят права си. На същия били възложени непокритите недвижими имоти по дял I и VII, но в тях няма имоти в м. "Над село" или "Забойника". Съдът е приел, че местността "Забойника" и м. "Забоя" са наименованията на две различни местности, като е позовал на показанията на разпитаните по делото свидетели. Кредитирал е заключението на съдебно-техническата експертиза, която е установила, че двата имота, които М. В. е получил по силата на извършената през 1924 г. делба, се намират един до друг и имат обща площ 5 300 кв. м. В разписния лист към кадастралния план от 1950 г. на [населено място], Обрадовци и част от И. бил заснет имот пл. № 1309 с площ 4 275 кв. м, записан на името на М. В. Оттук съдът е направил извод за основателност на предявения от С. К. М. иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за установяване, че нивата с площ 4 347 кв. м в м. "Забойнико", представляваща имот пл. № 1309, кад. лист 106 по кадастралния план от 1950 г., към момента на внасянето й в ТКЗС е била собственост на неговия наследодател М. В. Х. Представените с молбата за отмяна писмени доказателства няма характер на новооткрити по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК - не установяват факти от значение за изхода на делото, които не са били известни или са останали недоказани при решаването му. Протоколът от 14.06.1934 г. по ч. гр. д. № 395/34 г., както и удостоверението № 448 от 21.03.1934 г. на кметство Биримирци са били представени пред първоинстанционния и пред въззивния съд при разглеждане на делото. Удостоверение № 1083 от м. юни 1920 г. сочи наследниците на В. Х. и имотите, останали в наследство от същия. По делото не е имало спор, че наследодателят на ищеца М. В. и наследодателят на ответниците В. В. са братя, синове на В. Х. Чрез посоченото писмено доказателство молителката цели да установи също, че в наследство от В. Х. е останала и нива от 5 дка в м. "Зейнелица", но такъв имот не е предмет на установителния иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, нито съдът е приел, че м. "Зейнелица" е идентична с м. "Забойника", т. е. това писмено доказателство не установява факт с правно значение за изхода на настоящото дело. От представения препис от искова молба от С. К. М. против П. комисия при район С. - [населено място], не може да се направи извод, че процесният имот не е бил заявен за възстановяване от С. М., в какъвто смисъл са доводите в молбата за отмяна. С тази искова молба ищецът е предявил иск с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за признаване правото на възстановяване на собствеността върху земеделски имоти, за които е твърдял, че са пропуснати в подадените заявления вх. № 1231 от 3.06.1992 г. и вх. № 703/24.02.1992 г. Препис от заявление вх. № 1231/3.06.1992 г. е бил представен по делото и в него под № 4 и № 5 фигурират два имота, съответно в м. "Над село" с площ от 1,2 дка и в м. "Забойника" с площ от 3 дка, за които въззивният съд е приел, че са идентични с процесния. По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от гореизложеното съдът