Решение № 9678 от 5.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1469/2024 г.

И. О. Ч. е подал касационна жалба срещу решение 1162/ 22.11.2023г. по адм. дело 1035/2023г. по описа на Административния съд Бургас, с което е отхвърлен предявеният от него срещу Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи Бургас иск с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 1200 лева за неимуществени вреди, понесени в периода 07.02.2021г. - 06.05.2021г., изразяващи се в депресия, напрежение и тревожност, и е осъден да заплати разноски в размер на 100 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи предявения иск. Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи Бургас не е взела становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, прие следното: Административният съд установил, че на 07.02.2021г. , на И. О. Ч. бил връчен електронен фиш серия К 4338581 за нарушение на чл. 21, ал. 2 във връзка с чл. 21, ал. 1 ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство, с който, на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 6 ЗДвП, му била наложена глоба в размер на 800 лева. По жалба на Ч. електронният фиш бил отменен с решение 56/19.04.2021г. по НАХД 1396/2021г. на Районен съд Бургас, влязло в сила на 06.05.2021г.. В мотивите е посочено, че фишът подлежи на отмяна, тъй като И. Ч. представил декларация, че не той, а друго лице е управлявало собствения му лек автомобил. По искане на ищеца, за установяване на здравословното и емоционалното му състояние за времето от февруари 2021г. до май 2021г., съдът разпитал неговата съпруга. От правна страна административният съд приел, че независимо от наличието на първата от фактическите предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - отменен незаконосъобразен акт на административен орган, не са налице останалите кумулативни предпоставки за търсене на имуществена отговорност - реално настъпили неимуществени вреди, пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния електронен фиш и твърдените вреди. Съдът отбелязал, че според твърденията на ищеца, той преживял напрежение и тревоги, чувство за извършена спрямо него несправедливост, притеснения че е застрашен от налагане и на други санкции по причина на издадения електронен фиш. И. Ч. обаче не ангажирал доказателства, че тези вреди са следствие от незаконосъобразния административен акт, а самият акт не би могъл да доведе до такива негативни преживявания, които да надхвърлят значително нормалната човешка реакция в подобни случаи. От свидетелските показания се установявало, че всъщност притесненията на ищеца имали отношение към бъдещи негативни последици. Не били ангажирани доказателства, че емоционалното състояние на Ч. е било трайно влошено и че то е причинено единствено от санкционирането му с издадения електронен фиш. По тези съображения административният съд отхвърлил предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Касационната инстанция намира, че решението е постановено в съответствие с материалния закон. Съдът е направил правилна преценка, че за ищеца не са настъпили твърдените от него неимуществени вреди, в причинна връзка с отменения от съда електронен фиш. Освен че не са били доказани подлежащи на обезщетяване морални вреди, не може да се направи и логически обоснован извод, че издаденият електронен фиш е предизвикал душевни страдания, каквито твърди ищецът. Електронният фиш се издава въз основа на заснето с автоматизирано електронно устройство административно нарушение, без участието на контролен орган, който извършва оценъчна дейност. Получаването на електронен фиш от собственика на заснетия автомобил е отрицателно преживяване, но обичайно не може да доведе до разочарование, огорчение, негативни и натрапчиви мисли. Ако пък засегнатото лице реагира по начин, който не отговаря на сериозността на дадената житейска ситуация, то неговото субективно емоционално възприятие не е основание да му бъде присъдено обезщетение. Както е отбелязал административният съд, електронният фиш е бил отменен от съда, тъй като ищецът е декларирал, че не той, а друго лице, на което е предоставил лекия си автомобил, е извършило нарушението. При положение, че нарушението е регистрирано, а фишът е изпратен на собственика на автомобила, както предвижда чл.189, ал.5 ЗДвП, издаването на фиша не може да се характеризира като незаконна административна дейност. Фишът не е бил анулиран, тъй като Ч. не е представил свидетелството за управление на лицето, управлявало лекия автомобил в момента на извършване на нарушението, каквото е нормативното изискване. Налага се извод, че ако о действително емоционалното състояние на жалбоподателя е било толкова сериозно засегнато, както се твърди в исковата молба, то негативните му емоции се дължат единствено на поведението на лицето, управлявало лекия автомобил, което е предизвикало неприятния за собственика проблем. При тези обстоятелства отговорността на ответника следва да бъде изключена, както се е произнесъл административният съд. Неоснователно е наведеното с касационната жалба възражение за допуснато от съда неточно прилагане на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, във връзка с която се иска отмяна на решението в частта на присъдените разноски. Съгласно чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Именно поради това правилно и в съответствие със закона И. Ч. е осъден да заплати сторените от ответника в производството разноски. Съгласно чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. При отсъствието на соченото касационно основание за отмяна постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221,ал. 2 АПК Върховният административен съд