Решение № 5100 от 6.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8475/2011 г.

Решение № 5100 от 6.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8475/2011 г., I о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на ТД на НАП - Варна, срещу Решение № 1270/27.05.2011 г. по адм. дело № 1280/2011 г. на Административен съд - Варна, с което е отменена Заповед № 10-6142 от 1.10.2010 г. на директора на ТД на НАП - гр. Варна, с която на ЕТ "Жени Рус - Калина Кабакчиева" гр. Русе, на основание чл. 186 и чл. 187 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ " запечатване на търговски обект" и "забрана достъпа до търговския обект", представляващ магазин за обувки, находящ се в гр. Русе, ул. "Александровска" № 62, за срок от един месец. Касаторът поддържа в касационната жалба и в писмено становище на процесуалния му представител, че обжалваното решение е неправилно - в нарушение на материалния закон, иска отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу заповедта. Ответникът по касационна жалба - ЕТ "Жени Рус Калина Кабакчиева" - Русе, в писмено депозирано становище оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че не е налице предпоставката по чл. 186 ЗДДС за налагане на процесната ПАМ - неиздаване на надлежен документ за осъществена продажба /фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажбата/, а именно не е безспорно установен факта на нарушение- действително извършена покупка на 22 юни 2010 г. за сумата от 56 лева, платена в брой и неиздаване на надлежен документ за тази продажба. Установено е, че за нарушението е образувано и административно-наказателно производство. Също така е прието, че в обжалваната заповед липсват мотиви защо ПАМ е наложена за максималния срок по ЗДДС. Липсата на мотиви относно срока е съществено процесуално нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като препятства съда да провери дали актът е постановен в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК, което налага отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Правилно съдът е приел и този му извод се споделя и от настоящата инстанция, че липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на тази мярка, то административният орган е бил длъжен да обоснове защо е определил максимално дължимия срок, посочен в закона за налагане на тази мярка, и като не е направил това, решаващият съд не би могъл да прецени дали той е упражнил това свое правомощие в съответствие с целите на закона, което е едно от основанията, посочени в чл. 146, за оспорване на индивидуалните административни актове. Предвид това правилно първоинстанционният съд е приел, че този порок води до незаконосъобразност на акта, и го е отменил. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че мотивите на административния орган са сочените - "обществения интерес, целите на закона, превъзпитаване на нарушителя и превенция срещу нежелан резултат за фиска". Както се каза и по-горе, мярката се налага с мотивирана заповед на органа по приходите и липсата на мотиви правилно е приета от съда като съществено процесуално нарушение, което винаги води до отмяна на акта като незаконосъобразен. Като е стигнал до този извод, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. И настоящата инстанция приема, че липсват мотиви защо административният орган е приел, че за да бъде защитен обществения интерес; за да бъде достигната целта на закона; за превъзпитанието на нарушителя и въз основа на другите сочени основания - следва в конкретния случай да бъде наложен именно максимално допустимия по закон срок за налагане на ПАМ. Декларативното изписване на основанията не е достатъчен мотив и съда не може да осъществи контрол за законосъобразност. Предвид гореизложеното настоящият касационен съдебен състав счита, че решението на съда е правилно, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна и същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,