Решение № 6783 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14679/2018 г.

Решение № 6783 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14679/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Янкова против решение № 691 от 15.11.2018 г. по адм. дело № 756/2018 г. на Административен съд – Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 1509/13.07.2018 г., издадена от зам. - кмета на община Пазарджик в хипотеза на заместване, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "едноетажна жилищна сграда", находяща се в УПИ II-968, кв. 149 по плана на гр. Пазарджик, с извършител Янкова. Жалбоподателката поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон, не се обосновава от доказателствата и при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не са обсъдени всички нейни доводи и възражения. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции, като моли разноските в настоящото производство да бъдат присъдени на упълномощения от нея адвокат при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Ответникът – кметът на община Пазарджик оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, данните по делото и служебно провери валидността и допустимостта на съдебното решение съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на първоинстанционния съд е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Задължението на съда по чл. 170 АПК за разпределяне тежестта на доказване е изпълнено формално, като в противоречие с изискванията на разпоредбата на чл. 171, ал. 4 АПК от страна на съдебния състав не е проявена процесуална активност и на страните не са дадени указания за кои обстоятелства от значение за правния спор следва да представят доказателства. В нарушение на цитирания текст на жалбоподателката Янкова не е указано да представи доказателства в подкрепа на основаните си доводи и възражения, а именно, че строежът, предмет на заповедта, е нейно единствено жилище. При тези твърдения съдът следва да изясни правния спор, като събере доказателства относно: времето на ползване на това жилище от оспорващия и неговото семейство, като се има предвид, че имотът е придобит от Янкова през 2015 г., брой лица, вкл. малолетни и непълнолетни, които обитават жилището, заедно с адресата на заповедта, наличие на друго жилище или имоти от оспорващия, данни за местоживеенето на лицето с оглед обстоятелството, че в административната преписка е посочен адрес на жалбоподателката, различен от този на който е обектът, предмет на заповедта за премахване. В случая това не е направено, а при липсата на тези доказателства решението е постановено без делото да е изяснено от фактическа страна, тъй като не са установени релевантни за спора обстоятелства. Освен това основните възражения жалбоподателката, че нареденият за премахване строеж е нейно единствено жилище, мярката е несъразмерна, както и за нарушения на правото й на жилище и на личен живот изобщо не са обсъдени от съдебния състав. Доводите за нарушения на принципа на съразмерност и на чл. 8, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) не са разгледани и по тях фактически липсва произнасяне. Съгласно конвенцията правото на жилище е основно защитимо право на всеки индивид, поради което съдът следва да извърши преценка за пропорционалност на мярката, отчитайки баланса между личния интерес от запазване на сградата и обществения от премахването й, като изложи съображения в подкрепа на направените изводи. Липсват всякакви съображения в този смисъл, поради което решението в тази част е постановено при липса на мотиви. Допуснатите от административния съд и посочени по-горе нарушения на съдопроизводствените правила, са съществени, тъй като несъобразяването с посочените процесуални норми, създава вероятност за неправилност на решението, поради това, че крайният извод за съответствие на административния акт с материалния закон е направен, без на страните да е дадена възможност да представят доказателства и без да са установени релевантните за изясняване на спора факти. Липсата на мотиви относно направените от съдебния състав изводи от своя страна е пречка да се провери правилността на съдебния акт. Тези нарушения са достатъчно основание за отмяна на обжалваното решение, без да се обсъждат останалите доводи на касатора. Поради всичко изложено по–горе настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение са допуснати посочените в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3, пр. 2 АПК. Поради това оспореният съдебен акт следва да бъде отменен, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд – Пазарджик за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да съобрази изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение и да разпредели тежестта на доказване съобразно правилата на чл. 170 от АПК, като постави конкретни указания на страните в този смисъл, а ако е необходимо - да прояви и процесуална активност за изясняване на спора и попълване на делото с доказателства. След събиране и преценка на относимите доказателства, включително на тези, представени от страните съобразно указанията или по инициатива на съда, съдебният състав следва да направи крайните изводи за законосъобразността или незаконосъобразността на оспорения административен акт, респ. за основателността или неоснователността на подадената жалба, като изложи съображения в подкрепа на възприетите заключения. С оглед изложеното и на основание чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по отговорността за разноските пред настоящата инстанция. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,