Решение № 2305 от 18.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15181/2012 г.

Решение № 2305 от 18.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15181/2012 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП). Образувано е по касационна жалба на Ахмед Насуф Мехмед, от с. Тодор Икономово, област Шумен, срещу решение № 96 от 7.11.2012 г. по адм. дело № 207/2012 г. по описа на Административен съд (АС) - Шумен. По доводи за неправилност на съдебния акт, поради допуснати при постановяването му нарушения на правораздавателната дейност на решаващия съд, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - началникът на Областен отдел "Контролна дейност - ДАИ" (ОО "КД - ДАИ") гр. Шумен, не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок, от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по съществото, е неоснователна. С обжалваното решение АС - Шумен е отхвърлил жалбата на Ахмед Насуф Мехмед срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) с рег. № РД № 14-33-1632/25.06.2012 г., издадена от началника на ОО "КД - ДАИ" гр. Шумен, с която е спрян от движение за срок от 6 месеца чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер и отнемане на свидетелство за регистрация на лек автомобил "Опел Астра 1.4 И" с рег. № х хххх АН, собственост на жалбоподателя и е определено място за домуване - охраняем паркинг в гр. Шумен, бул. "Рижки проход" № 29. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че при извършена проверка от служители на Районно управление "Полиция" (РУП) - Каолиново и в присъствието на служител на ОО "КД - ДАИ" гр. Шумен на 25.06.2012 г. е установено, че жалбоподателят извършва обществен превоз на пътници от с. Тодор Икономово до гр. Каолиново с лекия си автомобил "Опел Астра 1.4 И" с рег. № Н 5769 АН, без да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници на територията на Република България и без да е включен в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. За констатираното нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 132399 от 25.06.2012 г. Съдът подробно е обсъдил данните по административната преписка и събраните гласни доказателства по делото и е достигнал до извод, че лицата, пътували в проверения автомобил са заплатили на водача извършения превоз, като стойността на услугата е възлизала на 2 лева на пасажер. При това положение съдът е счел, че са налице посочените в оспорената заповед фактически основания за прилагане на предвидената в закона ПАМ. След точен анализ на приложимата нормативна уредба е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон и съблюдаване на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. Недоволен от решението, касационният жалбоподател поддържа, че съдът неправилно е интерпретирал доказателствения материал по делото, необосновано не е кредитирал ангажираните от него гласни доказателства, в резултат на което е достигнал до неверни фактически и правно неиздържани изводи относно законосъобразността на оспорения административен акт. При тези касационни оплаквания иска да се отмени обжалваното решение и се реши спора по същество, като се отмени обжалваната заповед. Настоящият съдебен състав, като прецени доводите и възраженията на страните, намира касационната жалба за неоснователна, по следните съображения: Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАвтП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. За нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на пътници въз основа на издаден лиценз в закона е предвидено налагането на ограничителните мерки, визирани в Глава IХ ЗАвтП. Според чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗАвтП, за преустановяване на административните нарушения една от ПАМ е спиране от движение за срок 6 месеца и определяне мястото за домуване на моторно превозно средство, с което се извършва нерегламентиран обществен превоз на пътници или товари (ал. 1, т. 1), която се осъществява чрез сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство, в случаите по ал. 1, т. 1, 2 и т. 3, букви "б" и "в" (ал. 2, т. 1); определяне на най-близкия платен охраняем паркинг като място за домуване на спряното от движение превозно средство; разходите във връзка с домуването на превозното средство на определения платен охраняем паркинг са за сметка на водача, извършил превоза, като превозното средство се задържа до заплащането на тези разходи (ал. 2, т. 4). Според новелата на § 1, т. 3 от ДР на ЗАвтП "превоз на пътници" е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, за превоз на пътници срещу заплащане, която се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни превозни средства независимо дали са натоварени или не. В контекста на описаната нормативна уредба и при вярно установени фактически обстоятелства по делото, решаващият съд обосновано е приел, че са изпълнени предпоставките по чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗАвтП за прилагане на оспорената ПАМ спрямо жалбоподателя. От ангажирания доказателствен материал е безспорно, че проверката на автомобила на касатора е извършена от оправомощени за целта служители на РУП Каолиново в присъствието на служител на ОО "КД - ДАИ", при която е установено, че същият извършва обществен превоз на пътници без да притежава необходимите разрешения за дейността. Писмените доказателства по преписката сочат, че специализираната полицейска операция от органите на КАТ и ДАИ е проведена по повод сигнали за нерегламентирани обществени превози, като е имало сведения за осъществяването на такива и от страна на касатора. От съставения АУАН, чиито констатации не са опровергани и оборени в съдебното производство, както и от свидетелските показания на Ферхан Ибрямов, Ивайло Иванов и Левент Али, които са логични, последователни и в унисон с останалите доказателства по делото, може да се направи категоричен и обоснован извод, че касаторът е нарушил виновно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗАвтП - извършвал е обществен превоз на пътници, без да притежава лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на Република България, лиценз на Общността за международен превоз на пътници или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Неоснователни са доводите в касационната жалба за необосновани правни изводи на съда, изградени въз основа на неверни фактически констатации. Съдът е подложил на цялостно обсъждане събрания доказателствен материал, аргументирано е посочил защо кредитира една група от свидетелските показания и не дава вяра на друга, преценил ги е поотделно и в съвкупност с данните по административната преписка, при което е извел правилен извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Касаторът оспорва приетите от съда за установени факти относно обстоятелството, че е извършвал нерегламентиран превоз на пътници срещу заплащане, като се позовава на показанията на свидетелите Хилми Юсеинов, Афизия Юсеинова, Зейнеб Алпиева и Неджля Рушют. Същите обаче са непоследователни, противоречиви и не кореспондират с останалите доказателства по делото. Показанията на тази група свидетели са диаметрално противоположни не само на събрания доказателствен материал, но и на собствените им обяснения, дадени пред административния орган, в които подробно описват уговорката с жалбоподателя и начина на извършеното плащане, поради което и правилно не са кредитирани изцяло от АС. Първите двама от посочените свидетели говорят и разбират български език, докато за останалите пред първоинстанционния съд е ползван преводач от турски език. Същевременно свидетелят Ферхан Фикретов Ибрямов, снел обясненията им в хода на административното производство твърди и това не се оспорва, че е разговарял с тези свидетелки на български, а след това и на турски език и след като е изготвил обясненията, отново ги е прочел по същия начин, преди да ги прикани да положат саморъчните си подписи. При това положение възражението, че свидетелите не владеят български език и не са знаели какво подписват е несъстоятелно и обслужва защитната теза на касатора. Противно на оплакванията му, не е нарушен и принципът на чл. 14, ал. 1 АПК по отношение на българските граждани, разпитани като свидетели. На основание чл. 3 отКонституцията на Република България официалният език в Републиката е българският, поради което решаващата инстанция обосновано е кредитирала събрания по преписката доказателствен материал и не е дала вяра на свидетелските им показания в частта относно лансираната нова версия за заплащане не на услугата, а не бензина на водача. На базата на изложеното, твърденията на касатора относно неистинността на установените факти не намират опора в данните по делото. При направената съвкупна преценка на доказателствения материал АС - Шумен е извел верен фактически и правно обоснован извод, че са налице основанията по чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗАвтП за прилагане на оспорената ограничителна мярка спрямо жалбоподателя. Забраната за извършване на превоз на пътници срещу заплащане без лиценз/удостоверение за регистрация е абсолютна поради значимостта на ценностите, върху които тази професионална дейност рефлектира. При това положение съдът правилно е приел, че оспорената заповед е законосъобразна и е отхвърлил подадената срещу нея жалба Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,