Решение № 2627 от 14.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 504/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 54, ал. 6 ЗКИР. Образувано е по касационна жалба на К. К. К., чрез адв. Томов, против Решение 10591/17.10.2024г., по административно дело 90/2024г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменена Заповед 18-12894-16.11.2023г. на началник на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Варна /СГКК Варна/. Навеждат се подробни доводи, с които се обосновават основания по чл. 209, т. 3 АПК и се претендират разноските пред двете съдебни инстанции. В допълнително писмено становище поддържа касационната жалба,. Ответникът, Началник на СГКК Варна, редовно призован, не се явява и не взема становище по спора. Ответникът М. Я. Я., в писмен отговор, чрез адв. Игнатов, оспорва касационната жалба с молба да бъде оставено в сила съдебното решение и се присъдят сторените в касационното производство разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е била Заповед 18-12894-16.11.2023г. на началник на СГКК Варна, издадена на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР поради непълноти и грешки, с която е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Варна ЕКАТТЕ 10135, община Варна одобрена със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния Директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, в частта ѝ, с която е извършена промяна в границите на съществуващи обекти в КК, а именно: схема за самостоятелен обект в сграда с идент. 10135.2556.68.1.13 с данни преди промяната-площ по документ 109,13 кв. м, собственост на К. К. и данни след промяната 119,4 кв. м, собственост на К. К. К., като е нанесена схема на самостоятелен обект в сграда с идент. 10135.2556.68.1.14 с данни преди промяната - площ по документ 109,13 кв.м, собственост на М. Я. и данни след промяната 109,13 кв.м, собственост на М. Я. Административното производство е започнало по инициатива на собственика на поземлен имот с идентификатор 10135.2556.68.1.13. Съдебното производство е било образувано по жалба на М. Я. Я., която се лигитимира като собственик на самостоятелен обект в същата сграда с идент. 10135.2556.68.1.14, съответно е заинтересовано лице по смисъла на § 1, т. 13 ДР от ЗКИР. Тя е депозирала възражение срещу издадената заповед на 01.12.2023г. Възражение е подадено и от Етажната собственост на сграда с идентификатор 10135.2556.68.1. и административен адрес: гр. Варна, [улица]. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства и специалните знания на вещото лице, изготвило съдебно-техническа експертиза, съдът е извършил правилни фактически установявания и е описал подробно развилите се правоотношения. Възприетите в съдебното решение правни изводи, в условията на чл.221, ал.2, изр. 2 от АПК, напълно се споделят от настоящата съдебна инстанция. Съдът е отговорил на поддържаните пред него възражения и е извършил съответната проверка за законосъобразност на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК. Правилно е приел, че е издаден от компетентен орган и в съответната форма, но в нарушение на материалния закон, а именно разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Обоснован е решаващият правен извод на административния съд, че процесната заповед е издадена в нарушение на изискването на тази норма, което изключва възможността за изменение на КККР при установена индиция за спор за собственост между заявителя и собственика на съседния имот, засегнат от изменението. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 16 от Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, спор за материално право е налице, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство. Спор за материално право е налице не само при висящ съдебен процес по вещно дело, но и всеки път, когато твърденията на страните относно определено субективно материално право са разнопосочни. Фигуриране на страните в кадастралните регистри, като носители на права, и изрично изразено несъгласие с промяната, са достатъчни да се приеме, че е повдигнат спор за материално право. В конкретния случай, безспорно е налице такъв спор. Налице е изричното възражение от страна на М. Я. в хода на административното производство, макар и депозирано след предоставения срок, а по делото е установено, че извършването на исканата промяна ще доведе до промяна на контура на самостоятелния обект, като в него ще попадне част от общите части на сградата, т.е. засягат се идеални части от общите части, чиито собственици са всички собственици на самостоятелни обекти в сградата. С изменението се засят покривът и външните стени на сградата. Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, при установяването на наличен спор за материално право /спор за собственост/, каквото в случая е констатираното застъпване на площта и границите на обектите, чийто вписан в КР собственик е възразил, претендираната непълнота и грешка може да се отстрани в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти само след приключване с влязло в сила решение между страните на отделно исково производство за установяване на спорната граница, който спор се явява преюдициален спрямо настоящия. Съществуването на спора е отрицателно материалноправно условие на волеизявление по чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР за отстраняване на грешка в кадастъра до разрешаването му по съдебен ред по аргумент от чл. 54, ал. 2, изр. 1 ЗКИР. Процесното съдебно решение е обосновано, тъй като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. То е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. В касационната си жалба К. повдига и въпроса за неправилно процедиране от съда по дължимите разноски във връзка с постановено от съда протоколно определение 2664/12.03.2024г., с което производството по делото е прекратено по отношение на част от оспорването. Дали съда е дължал или не такова произнасяне, е въпрос, който не може да бъде коментиран в настоящото производство, тъй като е във връзка със самостоятелен съдебен акт, който не е оспорен от страните и съответно е влязъл в сила на 20.03.2024г. При този изход на спора, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника М. Я. Я. сторените и доказано направени от нея съдебно -деловодни разноски за адвокатски хонорар в размер на 1500 / хиляда и петстотин/ лева с включено ДДС. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,