Решение № 16677 от 12.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5216/2013 г.

Решение № 16677 от 12.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5216/2013 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Сдружение "Марек Юнион Ивкони", град Дупница против решение № 1127/19.02.2013 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 7163/2012 г., с което е отхвърлена жалбата на сдружението против ревизионен акт № 2171102157/14.11.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП град София, потвърден с решение № 1135/17.05.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. София. Касаторът поддържа доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, като постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон с искане да се отмени и вместо него да се постанови друг, с който да се отмени оспорения ревизионен акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град София, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши проверката по чл. 218 от АПК приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и като такава е процесуално допустима. При разглеждането й по същество на спора съдът намира следното: Сдружение Марек Юнион - Ивкони, гр. Дупница е оспорило пред Административен съд, София град ревизионен акт № 2171102157/14.11.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП град София, потвърден с решение № 1135/17.05.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. София, в частта на допълнително начислен ДДС в общ размер от 29 383.33 лева и съответните лихви за данъчни периоди м. 12.2008 г., м. 04.2010 г., м. 06.2010 г., м. 08.2010 г., м. 09.2010 г., м. 10.2010 г., м. 11.2010 г. и м. 12.2010 г. В хода на ревизията е установено, че сдружението е издало фактури с получател ЕТ Димитринка Гущерова и "Юнион Ивкони" ООД, с предмет реклама, в които не е начислен ДДС, на основание чл. 41, т. 4 от ЗДДС. Констатирано е, че фактурите са декларирани в СД по ЗДДС и в отчетните регистри на ревизираното лице за съответните периоди като освободени доставки. При издаването на ревизионния акт е прието, че фактурираните услуги не са свързани пряко със спорта, поради което не са налице предвидените от закона предпоставки за определянето им като освободени доставки и по отношение на тях е приложим общият режим на облагане, на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 9 и чл. 86 от ЗДДС. За да отхвърли жалбата АССГ е приел за доказани фактическите констатации в акта и ревизионния доклад. От събраните в съдебното производство доказателства съдът е установил, че ревизираното сдружение е юридическо лице с нестопанска цел, регистрирано за извършване на обществено полезна дейност и е вписано в публичния регистър на този вид сдружения, воден от Министерство на правосъдието. От правна страна съдът е обосновал краен извод за законосъобразност на определените задължения по ЗДДС, тъй като не е установено от страна на жалбоподателя, че всички изисквания на чл. 41, т. 4 от ЗДДС са изпълнени и по-конкретно, че фактурираната рекламна услуга, по своето естество е пряко насочена към подпомагане на спорта и физическото възпитание. При преценката за законосъобразност на ревизионния акт, съдът е отхвърлил тезата на жалбоподателя, че отношенията между него и получателите по фактурите са такива по договор за спонсорство по смисъла на § 1, т. 19 от ЗФВС. Наред с това е приел, че дори и да се възприеме тази теза, то не се установява, че предоставяната от сдружението рекламна услуга като насрещна престация на спонсорирането, популяризира дейност, пряко свързана със спорта и физическото възпитание съгласно чл. 41, т. 4 от ЗДДС. Решението е правилно. Съдът е анализирал установените по делото факти и изводите, че не се доказва наличието на освободена доставка по чл. 41, т. 4 от ЗДДС са направени при правилно тълкуване и приложение на материалния закон. Цитираната норма определя като освободена доставка услугата, пряко свързана със спорта или физическото възпитание, когато е предоставена от спортни организации по Закона за физическото възпитание и спорта /ЗФВС/, които са регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел /ЗЮЛНЦ/ като организации, определени за извършване на общественополезна дейност. От стриктното й тълкуване следва, че за да се третира една услуга като освободена на това основание, следва да са изпълнени следните условия: услугата да е пряко свързана със спорта или физическото възпитание; да е предоставена от спортни организации по Закона за физическото възпитание и спорта и тези организации да са регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел като организации, определени за извършване на общественополезна дейност. В данъчния процес в тежест на ревизираното лице е да установи предпоставките за освобождаване от облагане по ЗДДС, на които се позовава в издадените фактури. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че в разглеждания случай не се установява от страна на сдружението - касатор първата от посочените материалноправни предпоставки за ползвания от ревизираното лице данъчен режим за неначисляване на ДДС, а именно, че фактурираната рекламна услуга е пряко свързана със спорта и физическото възпитание. Доказателства в тази насока не са ангажирани от страна на ревизираното лице, както в хода на ревизията, така и в производството по обжалване на ревизионния акт по административен и съдебен ред, поради което правилно съдът е приел, че не е налице освободена доставка по чл. 41, т. 4 от ЗДДС. Реалното осъществяване на процесните рекламни услуги не е било спорно в процеса, поради което правилно е прието за законосъобразно начисляването на ДДС, на основание чл. 12, ал. 1 във връзка с чл. 9 и чл. 86 от ЗДДС. Защитната теза на касатора, която е поддържана в хода на ревизията и в съдебното производство е, че рекламните услуги не са облагаеми доставки по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, тъй като са осъществени по договор за спонсорство съгласно § 1, т. 19 от ЗФВС. Тази теза правилно е отхвърлена от административния съд, тъй като не е доказана. Съгласно общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК всяка страна следва да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. В случая ревизираното лице е въвело твърдения, че фактурираната рекламна услуга е такава по договор за спонсорство и следователно негова е доказателствената тежест да установи фактите и обстоятелствата по сключването и изпълнението на такъв договор. Това не е сторено с допустимите по ДОПК средства, като в хода на ревизията и в процеса по обжалване на ревизионния акт не са ангажирани доказателства, че действителните отношения между доставчика и получателите по фактурите са такива по договор за спонсорство, респективно, че с договора за реклама се прикрива договор за спонсорство. Следва да се посочи, че твърдението за наличие на спонсорство е въведено за първи път от ревизираното сдружение с възражението против констатациите на ревизионния доклад по чл. 117, ал. 5 от ДОПК и е поддържано при обжалването на РА пред решаващия орган и пред съда, включително и в касационната жалба. Преди това, в хода на ревизията от страна на представляващия сдружението са дадени писмени обяснения (л. 78 от първоинстанционното дело), че фактурите, издадени на "Юнион Ивкони" ООД са с неначислено ДДС, на основание чл. 41, т. 4 от ЗДДС - услуга, пряко свързана със спорта. Освен това по делото не са ангажирани никакви доказателства за получено от Сдружение Марек Юнион - Ивкони финансиране, респективно доказателства за счетоводното третиране на приходите по процесните фактури от касатора, различно от констатираното в ревизионния доклад, както и данни за осчетоводяване на разходите от получателя на услугите -за реклама или като финансиране. Според фактическите констатации в ревизионния доклад реализираните приходи от основна дейност са приходи от реклама. В приложения при ревизията договор за реклама от 5.01.2010 г., сключен с "Юнион Ивкони" ООД, плащането на възнаграждението е уговорено в брой или по банков път, по посочена банкова сметка. В издадените фактури е посочено, че плащането е в брой. По делото не са налице каквито и да било доказателства за получени от сдружението суми по процесните фактури в брой или по банков път, в това число фискални бонове към фактурите, ПКО, платежни нареждания или извлечения от банкови сметки, от които да е видно основание за плащане различно от фактурираното. Тези доказателства са били на разположение на ревизираното лице и са относими към доказването на твърдяното спонсориране, но такива не са събрани по делото. Тезата на касатора, че получените приходи от реклама са финансиране по договор за спонсорство се опровергават от установеното при ревизията, че финансирането на сдружението през ревизираните периоди е със заемни средства съгласно договор за заем от Юнион Ивкони ООД от 5.01.2009 г. в размер на 1 200 000 лева, който е приложен в преписката. По отношение на ЕТ Димитринка Гущерова не са наведени и твърдения за направени такива плащания. При липсата на данни и доказателства за получаване на финансиране по договора за реклама, не може да се приеме, че предоставяната реклама е по договор за спонсорство. Съгласно § 1, т. 19 от ДР на ЗФВС спонсорство е пряко или непряко финансиране на спортисти, спортни организации и спортни състезания, осъществено от физическо или юридическо лице с цел да се съдейства за популяризирането на неговото име, марка или обществен престиж. Противно на твърденията в касационната жалба, при този вид договори срещу предоставената от спонсора икономическа помощ се дължи насрещна престация, включително и като рекламна услуга. В противен случай е налице дарение. От гледна точка на ЗДДС в случаите на спонсорство не е налице доставка по смисъла на чл. 9 от ЗДДС и не възниква задължение за начисляване на ДДС, на основание чл. 12, ал. 1 във връзка с чл. 86 от ЗДДС. Но в процесния случай жалбоподателят не е доказал, че фактурираните доставки на реклама са осъществени по договор за спонсорство. Действително съдът в мотивите на обжалваното решение е приел, че дори и при спонсорство е налице услуга съгласно чл. 8 от ЗДДС, без да изложи мотиви дали същата е облагаема доставка по смисъла на чл. 9 от ЗДДС. Но така допуснатото нарушение следва да се определи като несъществено, тъй като не се е отразило на крайните изводи относно характера и вида на фактурираните услуги и на преценката за материална законосъобразност на ревизионния акт. Доводът на касатора, че в процесните фактури е допусната техническа грешка и вместо спонсорството като освободена доставка по смисъла на чл. 41, т. 4 от ЗДДС е посочена реклама, е несъстоятелен, тъй като не се подкрепя от установените по делото факти. Нормата касае случаите, когато определени доставки са изключени от облагане по ЗДДС, докато при спонсорството изобщо не е налице доставка по смисъла на чл. 9 от ЗДДС. По изложените съображения, касационната инстанция намира, че обжалваното решение не страда от посочените в касационната жалба пороци по чл. 209, т. 3 АПК - съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да се остави в сила. Въпреки изхода на спора на директора на дирекция ОДОП град София не следва да се присъждат разноски в касационното производство на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, тъй като такива са присъдени в максималния предвиден от закона размер в първата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,