Решение № 6594 от 10.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10740/2011 г.

Решение № 6594 от 10.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10740/2011 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, допълнително уточнена с молба от 26.09.2011 г., подадена от Дончо Илиев Дончев и Дора Бончева Дончева и двамата от гр. Пловдив, чрез процесуалния им представител адв. Дончев, против решение № 565 от 11.04.2011 г., постановено от Административен съд - Пловдив, ХV състав по адм. дело № 1760/2010 г., с което е отхвърлена жалбата им против заповед № ЗД-00-106 от 16.06.2010 г на областния управител на област с административен център гр. Пловдив, за одобряване на плана на новообразуваните имоти (ПНИ) за м. "Манастира", "Над дигата", "Варник", "Ръжева могила", "Бабина вода", и "Червенака" в землището на с. Брестник, община Родопи, в частта относно имот с № 06447.47.62 в м. "Над дигата" в същото землище. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост на изводите на съда, неправилно приложение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответникът - областният управител на област Пловдив, в писмен отговор и становище, чрез процесуалния си представител Ема Дочкова, изразява мнение за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Заинтересованите страни - Георги Атанасов Стоев и Радка Пенева Стоева, чрез пълномощника си адв. Спилков, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованите страни - Василка Иванова Левичарова, Иванка Стоянова Врънкешка, Петя Кирилова Каранешева и Светлана Кирилова Иванова не изразяват становище. Представителят на Върховна административна прокуратура, участващ в производството, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че съдът правилно е приел, че оспорената заповед е законосъобразна. Собствениците на процесния имот и на съседния имот № 63 са лица, легитимиращи се с документи за собственост, които в ПНИ запазват своята площ, граници и местоположение без изменение. В конкретния казус, видно от протокол № 12 от 07 и 8.05.2009 г., комисията, назначена със заповед № ЗД-00-172 от 9.02.2006 г. на областния управител, е разгледала писмените изисквания и възражения по изработения ПНИ и се е съобразила с възраженията на Георги Стоев, като е приела да се корегира плана, съгласно неодобрения кадастрален план на ползвателите по § 4, по който план са издадени нотариалните актове на собствениците. Претенциите за изместване на границата със съседния имот № 63 са неоснователни, тъй като в производство, което е с правно основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28б, ал. 8 от от ППЗСПЗЗ е недопустимо да се решава подобен спор. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на цитираната заповед на областния управител на Пловдивска област, с която на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрен ПНИ за земеделските земи, предоставени за ползване на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на граждани, за селищните образования в посочените местности, между които и процесния имот № 62, в м. "Над дигата", землището на с. Брестник. Заповедта е оспорена в частта по отношение имота, като се твърди, че с отреждането по плана се засягат площта и границите му, тъй като границата на съседния имот № 63 е изместена на запад, с което е намалена площта му. Съдът е потвърдил като законосъобразен административния акт в оспорената част. За да стигне до този правен извод е приел, въз основа на събраните писмени доказателства, в това число и заключенията на назначената съдебно-техническа експертиза, че както жалбоподателите, така и собствениците на имот № 63 са приобретатели на отредените им имоти от ползуватели с трансформирано право на ползване в право на собственост. Отреждането е съответно на правата по легитимиращите ги документи за собственост - нотариални актове за покупко-продажба. Площта и трасирането на границите на спорния имот е съответно на отразяването на имота по неодобрен кадастрален план, въз основа на който са издадени нотариалните актове. Именно с тези изходни данни е следвало да бъде съобразен плана на новообразуваните имоти, а не с площта, отразена в помощния план, срещу който е уважено възражение по реда на чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, подадено от Георги Стоев - собственик на имот № 63 по ПНИ. Съдът е посочил, че претенциите за изместване на границата не могат да бъдат решени в рамките на административното производство. Така постановеното решение е правилно. Не са допуснати нарушения, които да съставляват основания за отмяната му. Съдът правилно е посочил, че съгласно § 4к, ал. 1 и ал. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ помощен план и план на новообразуваните имоти се изработват за земите, предоставени на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а редът за тяхното изработване, приемане и съобщаване се определя с ППЗСПЗЗ. Изискването е повторено и в чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, съгласно който с ПНИ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. С посочените планове се устройват териториите, върху които правото на ползване е трансформирано в право на собственост по реда на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. След отреждането за ползвателите, чието право на ползване е трансформирано в право на собственост на съответни имоти, с оглед изискванията на § 4з, ал. 2 от ЗСПЗЗ, разликата над 600 кв. м и над 1000 кв. м до фактически ползваната земя се възстановява на собствениците за образуване на нови имоти с размери не по-малки от 250 кв. м. С ПНИ се отреждат имоти и за трета категория лица - тези, които се легитимират за собственици с надлежен документ за собственост. Касационните жалбоподатели, както и заинтересованите страни - собственици на съседния имот № 63, безспорно се легитимират като собственици на имоти, придобити по договор за покупко-продажба и се легитимират като правоимащи от третата категория лица, за които се отреждат имоти с плана, такива каквито са придобити. Обосновано решаващият съд е приел, че отреждането на спорния имот следва да е съобразено с площта и границите му, такива каквито са съществували по кадастрален план преди придобиването на правото на собственост по реда на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ от праводателите на оспорващите. Съобразно документите и заключението на приета съдебно-техническа експертиза имотът по ПНИ съвпада с имота по кадастрален план, като площта и местоположението му се запазват. Жалбоподателите са придобили имот от 555 кв. м, колкото праводателят им е прехвърлил, тъй като от своя страна същият е придобил именно 555 кв. м, чрез трансформация на правото на ползване в право на собственост. С ПНИ им е отреден имот от 557 кв. м. Посочените изводи на съда са напълно съобразени с доказателствата по делото поради което е неоснователно възражението за необоснованост. Неоснователни са и доводите за допуснати от съда съществени нарушения на процесуалния закон, изразяващи се в недопускане на гласни доказателства за установяване на точните граници на съседните имоти. Първоинстанционния съд е събрал всички относими доказателства. Недопускането на доказателства, които не са относими за изясняване на спора от фактическа страна не е нарушение на процесуалните правила. Освен това недопустимо е с гласни доказателства да се оборва установеното с официални писмени документи - чл. 164, ал. 1, т. 2 и 3 от ГПК. Неоснователно е твърдението за неправилно приложение на материалния закон. Съдът правилно е издирил и приложил нормите на чл. 28, ал. 1 - 3 от ППЗСПЗЗ и чл. 28б, ал. 4 - 8 от ППЗСПЗЗ. Отрежданията на спорните отговарят на изискванията на закона. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото, на ответниците по касация следва да бъдат присъдени направените от тях разноски за настоящото производство в размер на 390 лв. - разноски за адвокатски хонорар по двата представени договора за правна защита и съдействие - № 22885 от 17.10.2011 г. и № 68317 от 21.04.2012 г., които са действително внесени. В останалата част претенцията за разноски е неоснователна, тъй като претендираните суми не са в кръга на дължимите разноски, по смисъла на чл. 75 и чл. 78 от ГПК, субсидиарно приложим на основание чл. 144 от АПК. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение