Решение № 6292 от 27.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12969/2015 г.

Решение № 6292 от 27.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12969/2015 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 320 от 12.10.2015 г., постановено по адм. дело № 616/2014 г. на Административен съд - Враца, с което е отменено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2013 г. изх. № 02-060-6500/3731 от 24.09.2014 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Касационният жалбоподател релевира доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и решаване на спора по същество чрез отхвърляне на жалбата против оспорения административен акт и претендира присъждане на направените разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт. Ответната страна - Симеон Петров Ценов оспорва основателността на касационната жалба и моли решенето на Административен съд - Враца да се остави в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, намира първата касационна жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество - за неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба от Симеон Петров Ценов срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2013 г. изх. № 02-060-6500/3731 от 24.09.2014 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което Симеон Петров Ценов е уведомен, че изчислената обща субсидия по подаденото от него заявление за цитираната по-горе мярка, за съответния период е в размер на 8777.08 лв., но извършеното плащане е в размер на 3651.91 лв., тъй като е удържана сумата от 5125.17 лв. С обжалваното решение съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт е незаконосъобразен в частта, с която е удържана сумата от 5125.17 лв. В мотивите си първоинстанционният съд е установил, че в таблицата, която е неразделна част от акта, в графа "Удържана сума" е вписано, че 5125.17 лв. се удържат от оторизираната сума от 8777.08 лв., но не е посочена правната разпоредба, въз основа на която е извършено прихващането, нито обстоятелствата наложили това. Към приложената Таблица № 2 са посочени три основания за удържане на сумата, като липсва изложение на кое от тях се позовава органът, за да извърши прихващането, каквото право по принцип има съобразно разпоредбата на чл. 5б от Регламент /ЕО/ № 885/2006 на Комисията. Действително, от заключението на вещото лице става ясно, че на жалбоподателя е наложена санкция от минала кампания, но в оспореното пред съда писмо не са изложени мотиви нито за произхода на удържаната сума, нито за определяне на нейния размер, като част от сумата, с която следва да бъде санкциониран земеделският производител. Неизлагането на мотиви не е само липса на реквизит на обжалвания административен акт, същото не дава възможност на съда да установи как е формирана волята на административния орган и да упражни контрол за правилното прилагане на материалния закон, което прави акта незаконосъобразен и сочи на неговата отмяна. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя констатираните от първоинстанционния съд пороци на акта, изразяващи се в липса на излагане на фактически основания за издаване на процесната уведомително писмо в частта му с която е удържана сумата от 5125.17 лв. В оспорения акт не е конкретизирано коя от трите хипотези е приложима в случая, не е посочен актът, с който са наложени санкции за бъдещ период или недължимо са оторизирани суми, в какъв размер са те, нито е посочено налице ли са изискуеми задължения по други схеми и мерки . При липсата на фактически и правни основания, изложени в Уведомителното писмо, не може да бъде извършена преценка на законосъобразността на уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2013 г. изх. № 02-060-6500/3731 от 24.09.2014 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", обективиращо удържане на сумата от 5125.17 лв. Излагането на релевантните факти и обстоятелства от органа е следвало да бъде извършено при издаване на административния акт, тъй като посочването им едва в съдебно заседание е свързано с възможност за подмяна на съображенията, мотивирали преценката на органа, което е недопустимо. Мотивите на издателя на административния акт, с оглед на които се извършва упражнявания от съда контрол, не могат да бъдат замествани от твърдения на страните, следователно изискването за мотивиране при прилагане на правните норми е условие за законосъобразността на издавания акт. Само тогава е възможна ефективна защита на страните в административното производство и упражняването на контрол от страна на съда. Не е допустимо преценяването на законосъобразността на акта от гледище на други фактически и правни основания извън тези, които е посочил издаващият го орган, както и излагане на мотиви от съда по един немотивиран от административния орган акт. В настоящия случай едва в съдебната фаза са представени документи, които обосновават една от трите алтернативно посочени хипотези в типовия образец на уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2013 г. изх. № 02-060-6500/3731 от 24.09.2014 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Това обаче не съответства на изискването мотивите да са адресирани до страната заедно с издадения административен акт. В този смисъл приложените по делото документи с писмо вх. № 79/12.01.2015 г. следва да бъдат посочени и цитирани в новия административен акт, който ще се издаде, като задължително бъдат приложени и в административната преписка по издаването му. Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд е извършил прецизна проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146 от АПК на оспорения индивидуален административен акт, поради което е постановил правилно, валидно и допустимо решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касатора не се дължат съдебни разноски. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. I от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение