Решение № 2243 от 27.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5303/2014 г.

Решение № 2243 от 27.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5303/2014 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба "Бенедикт Мениджмънт" ЕООД, чрез процесуален представител, против решение № 7624 от 5.12.2013 г. по адм. дело № 4203/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена Заповед № РД 01-128 от 26.03.2013 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено с противоречие с фактите по случая и материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено. Ответникът - Изпълнителен директор на изпълнителна агенция Автомобилна администрация, не взема отношение по жалбата. Ответникът - "Сипас" ЕООД намира обжалваното решение за законосъобразно и претендира да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като решението е правилно и съобразено с процесуалните правила и материалния закон. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и обсъди становищата на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, което я прави процесуално допустима. Съобразно наведеното касационно основание за неправилно приложение на материалния закон, при проверка правилността на съдебното решение в съответствие с чл. 218 АПК настоящия състав намира, че жалбата е неоснователна. С решение № 7624 от 5.12.2013 г. по адм. дело № 4203/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена Заповед № РД 01-128 от 26.03.2013 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" с което е определен за наемател за срок от десет години на недвижими имот - частна държавна собственост, представляваща Почивна станция, с разгърната застроена площ 5900.76 кв. м., състояща се от масивна сграда на 4-ри етажа, с пет сектора, включваща стаи и апартаменти, складови помещения, офиси, кабинети, дискотека, дневен бар, видеозала, библиотека, ресторант, заедно с прилежащия към сградата терен, с площ от 8500 кв. м., находяща се в с. Кранево, община Балчик, "Бенедикт Мениджмънт" ЕООД, което е предложило най - висока годишна цена за отдавания под наем имот. За да постанови този резултат първоинстанционния съд е приел, че оспорената заповед не съответства на целта на закона- чл. 146, т. 5 от АПК и следва да бъде отменена. Развил е мотиви, че са нарушени принципите на публичност и прозрачност; свободна и лоялна конкуренция; равнопоставеност и недопускане на дискриминация. Съдът е отчел, че дружеството "Бенедикт Мениджмънт" ЕООД заобикаля забраната за недопускане до участие на кандидати, които имат публични задължения, като само формално и привидно осигурява спазването на това изискване. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Производството е започнало с издаването на Заповед № РД-01-130/20.04.2011 г. на Изпълнителен директор на изпълнителна агенция Автомобилна администрация, с която на основание чл. 13, ал. 2 от Правилника за прилагане на закона за държавната собственост /ППЗДС/, във вр. с чл. 19, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ е открита тръжна процедура за отдаване под наем на процесния имот, в която са определени условията по провеждане на търга, включително общите и специфични изисквания към кандидатите, и необходимите документи за участие в търга, като със заповедта е утвърдена и Тръжната документация. Съгласно специфични изисквания към кандидатите те следва да извършат за своя сметка строително - монтажни и ремонтни работи в почивната станция на минимална обща стойност 908 500 лв. без ДДС включващи основен ремонт на покрива, цялостна подмяна на дограмата, подмяна на ВиК инсталацията, ремонт на отоплителната инсталация, ремонт и подмяна на подовите покрития и др. изрично посочени в тръжната документация. Видно от представените по делото доказателства и представената административна преписка както и изпратеното в изпълнение на разпореждане на първоинстанционния съд писмо, изх. № 23579-1/12.11.2013 от ТД на НАП - Варна, срещу Пламен Петров Тодоров, ЕГН ********** е образувано изп. дело № 2064/2009 г. за публични задължения в размер на 423 900.14 лева към 12.11.2013 г. За обезпечаване на задълженията, върху дела на Пламен Петров Тодоров от "Бенедикт Мениджмънт" ЕООД е вписан запор и към момента на издаване на писмото запорът не е отменен. В този смисъл настоящият състав на Върховния административен съд намира, че представеното удостоверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПК не следва да се тълкува самостоятелно и независимо от целия представен доказателствен материал по делото. Вярно е, че Пламен Петров Тодоров и "Бенедикт Мениджмънт" ЕООД са различни правни субекти, но така наложеният запор върху дружествения дял на Пламен Петров Тодоров от "Бенедикт Мениджмънт" ЕООД прави невъзможно да бъдат покрити специфичните изисквания утвърдени с тръжната документация от страна на касатора, поради което правилно първоинстанционният съд е отменил Заповед № РД 01-128 от 26.03.2013 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" с което е определен за наемател за срок от десет години на процесния имот "Бенедикт Мениджмънт" ЕООД. При правилна преценка на релевантните за спора факти и в съответствие с приложимото право, съдът пунктуално е обсъдил всички направени в жалбата възражения относно валидността на протеклото административно производство, твърденията за допуснати съществени нарушения административнопроизводствените правила и приложението на материалния закон. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с наведените в жалбата доводи, Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че не са налице отменителни основания. С оглед изложеното решението като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение