Решение № 9923 от 7.11.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д. Матушев, [ЕГН], с адрес гр. Първомай, [улица], подадена чрез адв. Я. Тончева, срещу решение 1684 от 16.08.2021 г. по адм. дело 1019 от 2021 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което се отхвърля жалбата на Д. Матушев срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 16/04/1/0/01978/3/01/04/01 издаден от изпълнителния директор Държавен фонд (ДФ) Земеделие - В. Грудев, с който спрямо оспорващия е отказано изцяло изплащането на финансова помощ по заявка за плащане 16/04/1/0/01978/301 по договор за подпомагане 16/04/1/0/01978 от 28.07.2017 г., в общ размер на 280 327, 04 лв. и е определено публично държавно вземане, в размер на 140 163, 51 лв., представляваща изплатено по договора авансово плащане.

В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Въз основа на подробно изложение на обстоятелствата и процесуалните действия описани в мотивите на съдебния акт, на процесуалните действия по събирането на доказателства, предприети от странните в съдебното производство и мотивите на първоинстанционния съд, касационния жалбоподател е навел възражения по констатациите на административния орган, възприети от административния съд. Твърди се, че съда не е обсъдил и приобщил доказателства от значение за делото - Доклад на Дирекция Противодействие на измамите при ДФЗ РА. Претендира се отмяна на обжалваното решение на Административен съд гр. Пловдив и на процесния Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) и е отправено искане за присъждане на разноски.

В писмено становище по делото от 14.10.2022 г. касаторът е изложил доказателствени искания. Във връзка с отказ да бъде изслушан свидетел по делото е представил писмени обяснения на М. Матушева зооинженер в пчелното стопанство на Д. Матушев. Представено е ново писмено доказателство Постановление за отказ да се образува на досъдебно производство на Районна прокуратура гр. Пловдив. Наведени са доводи, че писменото становище, изходящо от Районна прокуратура гр. Пловдив опровергава твърденията на управителя на ВХВ ООД, възпроизведени в АУПДВ и решението на административния съд, за представени от касатора документи с невярно съдържание. Направено е доказателствено искане за задължаване на касационния ответник за предоставяне на Доклад на Дирекция Противодействие на измамите при ДФЗ РА, който е следвало да бъде част от административната преписка по издаване на процесния АУПДВ. Твърди се, че това писмено доказателство е от съществено значение за разрешаване на спора.

Ответникът изпълнителния директор на ДФ Земеделие с отговор на касационната жалба оспорва основателността й. Наведени са доводи за неоснователност, необоснованост и недоказаност на същата. Претендира се оставяне в сила на първоинстанционното решение и се иска присъждане на разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият състав съобрази следното:

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд гр. Пловдив е Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 16/04/1/0/01978/3/01/04/01 издаден от изпълнителния директор Държавен фонд (ДФ) Земеделие - В. Грудев, с който спрямо оспорващия изцяло е отказано изплащането на финансова помощ по заявка за плащане 16/04/1/0/01978/301 по договор за подпомагане 16/04/1/0/01978 от 28.07.2017 г., в общ размер на 280 327, 04 лв. и е определено публично държавно вземане, в размер на 140 163, 51 лева, представляваща изплатено по договора авансово плащане.

За да отхвърли жалбата на Д. Матушев административният съд е приел, следното от фактическа страна:

Административният съд е установил, че между ДФ "Земеделие" и Д. Матушев е бил сключен договор за подпомагане 16/04/l/0/01978 от 28.07.2017 г. по подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от ПРСР 2014 - 2020 г., с предмет "Закупуване на специализирано пчеларско оборудване и изграждане на пчеларска база" със стойност на одобрената по договор субсидия в размер на 280 327, 04 лв.

По заявка за авансово плащане 16/04/1/0/01978/101 от 21.02.2018 г. била оторизирана субсидия - авансово плащане в размер на 140163, 51 лв., от която на дата 24.01.2019 г. ДФ "Земеделие" изплатил на подпомогнатото лице сумата в размер на 121911, 20 лева, а остатъкът от 18252, 31 лева бил преведен в полза на Националната агенция по приходите, по разпореждане вх. 02-1200/95#1/23.01.2019 г. за изпълнение на основание чл. 230, ал. 4 ДОПК, във връзка с наложен запор, за обезпечаване на публични задължения на жалбоподателя.

Във връзка с последваща заявка за окончателно плащане рег. 16/04/1/0/01978/301 от 18.03.2020 г., по изпълнението на договора, бил проведен административен контрол от длъжностни лица при ДФ "Земеделие" в периоди 06.04.2020 г. - 14.04.2020 г., 03.06.2020 г. - 04.06.2020 г. и 12.08.2020 г. - 20.08.2020 г. За резултатите от проверките били съставени доклади с констатации, които били съобщени на подпомогнатото лице, което представило обяснения и възражения по всяка от констатациите на контролните органи.

С писмо от 15.12.2020 г. от ДФ Земеделие, получено на същия ден от Д. Матушев, последният е уведомен за започване на производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане на основание чл. 24, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 АПК, със следните констатации:

1. Непредоставяне в оригинал на фактури 0000003376/08.05.2018 г. на стойност 11 000, 53лв. без ДДС и 0000003381/17.05.2018 г. на стойност 1005, 00лв. без ДДС с издател "ВХВ" ЕООД, заявени като документи оправдаващи разходи, с които е заплатил част от одобрен по договора за подпомагане актив ограда от бенефициента, което е прието като нарушение на чл. 34, т. 1 от Наредба 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г."

1. Прието е, че бенефициентът не е спазил разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от Наредба 9 от 21.03.2015 г., поради непредствяне на изискуемите документи: Счетоводен баланс за годината, предхождаща годината на подаване на заявката за плащане; Счетоводен баланс към датата на подаване на заявка за плащане; Отчет за приходите и разходите за годината, предхождаща годината на подаване на заявката; Отчет за приходите и разходите към датата на подаване на заявка за плащане; Справка за дълготрайните активи към счетоводния баланс за предходната година; Справка за дълготрайните активи към счетоводния баланс към датата на подаване на заявката. Не са представени и документите съгласно Приложение 13 към чл. 45, ал. 1 от Наредба 9 от 21.03.2015 г. копие от удостоверение за регистрация на животновъден обект. Бенефициентът представил неактуално удостоверение за отглеждането на 62 пчелни семейства, неотразяващо реалния брой отглеждани пчелни семейства 423 броя, към момента на подаване на заявката за окончателно плащане. Тези обстоятелства са възприети като основание за прилагане на разпоредбите на чл. 9, ал. l, т. 1 от договор 16/04/1/0/0l 978 от 28.07.2017 г.

1. Прието е, че бенефициентът не е спазил разпоредбите на чл. 14, ал. 1, т. 3 от договор 16/04/1/0/01978 и чл. 45, ал. 1 от Наредба 9 от 21.03.2015 г., тъй като част от инвестицията е за закупуване на 500 броя кошери, а в представения бизнес план кандидатът заявява, че само част от тях ще бъдат разположени в стария му животновъден обект 4295-0168. При подаване на заявка за плащане не предоставил задължителен документ - удостоверение за регистрация на новия животновъден обект. Било представено Удостоверение за регистрация на животновъден обект 3152 от 30.07.2020 г., което се явило извън срока на извършване на инвестицията. Поради това е прието за допуснато нарушение на чл. 6, ал. 1 от Договора, поставящ изискване инвестицията - да бъде извършена в срок до 24 месеца, а за проекти с включени строително-монтажни работи /СМР/ или създаване на трайни насаждения - до 36 месеца, т.е. в случая до 28.07.2020 г.

Нарушено било и изискването на чл. 14, ал. l, т. 3 от договор, според което ползвателят се задължава да осигури в срока за извършване на инвестицията необходимите лицензии, разрешителни или регистрации за извършване на дейността по проекта или за функционирането на всички активи, когато се изискват такива съгласно действащото законодателство

1. При извършване на проверки на място в периода 06.04.2020 г. - 14.04.2020 г., 03.06.2020 г. - 04.06.2020 г. и 12.08.2020 г. - 20.08.2020 г., били установени несъответствия между одобрените по договор с ДФ "Земеделие" активи и реално изпълнените и установени на обекта. Установените несъответствия били възприети като нарушение на чл. 6, ал. 5, т. l, чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 2, т. 3 от сключения договор, както и чл. 54, ал. 1, т, 1 от Наредба 9 от 21.03.2015 г., даващи основания за засегнатите конкретно подпомагани активи да се наложи санкция в размер на 1526, 07 лв.

1. Бенефициентът не спазил разпоредбите на чл. 16, ал. 1, т. 2 от договор 16/04/l/0/01978 от 28.07.2017 г. При извършените административни проверки в периода 06.04.2020 г. - 14.04.2020 г., 03.06.2020 г. - 04.06.2020 г. и 12.08.2020 г. - 20.08.2020 г. било установено, че в стопанството се отглеждат съответно: 54 пчелни семейства, 502 пчелни семейства и 851 пчелни семейства. Задължение на ползвателят на помощта било да поддържа 923 пчелни семейства.

1. Ползвателят на помощта поел ангажимент кошерите, които ще се подпомагат по договора да са разположени в имот 060029, местност "Требището", както и имот ПИ 006254, [населено място], като и за двата имота били представени актуални скици и договори за ползване на имотите.

При извършени проверки 06.04.2020 г. - 14.04.2020 г., 03.06.2020 г. - 04.06.2020 г. и 12.08.2020 г. - 20.08.2020 г., било установено, че пчелните семейства отглеждани от бенефициента, както следва за съответните периоди 54 пчелни семейства, 502 пчелни семейства и 851 пчелни семейства били разположени в неодобрен недвижим имот : имот 56335-015-035, находящ се в местност Заслона, [населено място], като за описания имот Д. Матушев нямал правно основание за ползване.

Въз основа на това обстоятелство и на основание по чл. 9, ал. l, т. 15 от договор 16/0411/0/01978 от 28.07.2017 г. във вр. чл. 57, ал. 1 от Наредба 9 от 21.03.2015 г., Фондът отказал пълно или частично изплащане на финансовата помощ по подадената от ползвателя заявка за междинно или окончателно плащане, както и да изиска възстановяване на част или цялата помощ, тъй като ползвателят не е изпълнил друго условие или свое задължение, уговорено с договор или произтичащо от разпоредбите на Наредба 9 от 21.03.2015 г. или от приложим акт на правото на Европейския съюз.

1. При обработка на заявката за окончателно плащане било установено, че Д. Матушев е предоставил "декларация и/или документ с невярно съдържание, неистински и/или преправен такъв. Бенефициентът представил в оригинал приемо - предавателен протокол от 30.05.2019 г. подписан между представител на "ВХВ" ООД и Д. Матушев и декларация от същата дата че строителните материали, вложени при изпълнение на СМР са нови и не са употребявани. Управителят на "ВХВ" ООД заявил пред ДФ "Земеделие", че не е бил уведомен за съставянето и съществуването на представените от Матушев обобщен приемо-предавателен протокол и декларация, нито са му били представени за подписване. Заявил също, че към момента има неизплатена част от задълженията на Матушев по договора за СМР, за което било образувано и съдебно производство пред Районен съд - Първомай, поради което не е имало и задължение от страна на "ВХВ" ООД да бъдат представяни подобни документи.

При така установените факти бил формиран извода, че предоставените документи са неистински и са създадени единствено, за да се изпълнят изискванията на Наредба 9 от 21.03.2015 г. и да се получи финансиране на конкретния разход. Това давало основание по чл. 49, ал. 1, т. 7 от Наредба 9 от 21.03.2015 г., във връзка с чл. 57, ал. 3, т. 1 и чл. 9, ал. l, т. 8 от договор 16/04/1/0/01978 от 28.07.20l7 г. Фондът да откаже финансиране и да изиска връщане на полученото авансово плащане по реда на чл. 19, ал. 6 от договор 16/04/1/0/01978 от 28.07.2017 г.

В законоустановения срок Д. Матушев, с писмо вх. 01-6500/6029 е оспорил всички седем констатации на контролните органи. Административния орган е обсъдил възраженията, като за констатациите по т. 3 и т. 5 възраженията са възприети изцяло, а за останалите съображения е прието следното:

За първата констатация органът частично е възприел възражението на бенефициента единствено в частта, установяваща, че върху стойността на фактура 0000003381/17.05.2018 г. в размер на 1 005, 00лв. без ДДС не следва да се налага санкция, тъй като това е надплатен разход. В тази връзка за констатираното неизпълнение недопустимите разходи били установени в размер на 6 600, 32 лв., представляваща 60 % от стойността на неодобрената фактура.

По втората констатация органът частично е възприел направените от бенефициента по договора възражения, като е приел, че като регистрирано по ЗДДС лице бенефициентът е длъжен да спазва изискването на чл. 45, ал. 1 от Наредба 9 от 21.03.2015 г. като представи към заявката за плащане изискуеми документи от Приложение 13 във вр. чл. l21, ал. 1 от ППЗДДС, който изисквал регистрираните по закона лица да водят двустранното счетоводно записване като съставят следващата се от това счетоводна отчетност. Приети били и възраженията, относно представения ОПР към 18.08.2020 г., поради формално неизпълнение на изискването, отчетът да бъде представен към датата на подаване на заявка за плащане - 18.03.2020 г.

Административния орган приел и възражението по отношение на актуалния капацитет на животновъден обект 4295-0168, вземайки предвид данните, вписани в регистъра на земеделския производител, както и информацията от регистър на пчелите към БАБХ за достатъчни и изключващи необходимостта от представяне на актуално удостоверение за регистрация.

Административния орган приел възраженията на бенефициента по констатациите в т. 4, т.6 и т. 7 за неоснователни и необосновани.

Въз основа на гореизложеното изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" издал Акт за установяване на публично държавно вземане 16/04/1/0/01978/3/01/04/01, рег. 01-6500/6029#3/16.02.2021 г., с който отказал изцяло изплащането на финансова помощ по заявка за плащане 16/04/1/0/01978/301 по договор за подпомагане 16/04/1/0/01978 от 28.07.2017 г. В акта е отбелязано, че на 13.01.2021 г. дължимата сума е усвоена по банкова гаранция 590/760/1368 от 15.02.2018 г.

Административния съд е приел фактическата обстановка за правилно установена, като е счел, че същата почива на обстоятелства, съдържащи се в съставени официални и частни документи, част от които изхождат от жалбоподателя. Същите не са оспорени в настоящото производство, поради което не е налице пречка да бъдат ценени ведно със съвкупния доказателствен материал.

Въз основа на това е приел, че оспореният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, без допуснати съществени процесуални нарушения.

Административният съд е приел за неотносими към предмета на спора възраженията на оспорващия относно незаконосъобразност в действията на административния орган при усвояване на представената банкова гаранция и превеждането на част от стойността на подпомагането в полза на приходната администрация за обезпечаване на публичните му задължения.

По отношение на установените и потвърдени с обжалвания АУПДВ констатации административният съд е приел следното:

По първата констатация административния съд е счел изводите на органа за наличието на нарушение на чл. 53, ал. 1 от Наредба 9 от 21.03.2015 г. за правилни и обосновани. Прието е, че е от значение факта, че органът законосъобразно, в изпълнение на предоставените му правомощия, е изискал конкретни документи от бенефициента, който с действията си не е удовлетворил поставените в чл. 34 от Наредба 9 от 21.03.2015 г. условия - документите, представени в копие, заверено от кандидата, да бъдат осигурени и в оригинал за преглед от служител. В тази връзка за констатираното неизпълнение, недопустимите разходи правилно са установени в размер от стойността на неодобрената фактура.

По втората констатация административния съд не възприема изводите на ответника за наличието на допуснато нарушение по чл. 45, ал. 1 от Наредба 9 от 21.03.2015 г. Счетено е, че регистрацията на бенефициента по ЗДДС не дава основание, единствено и само за нуждите на съответното подпомагане, от лицето да бъде изисквано да води двустранна форма на счетоводна отчетност. Съдът е мотивирал изводите си и съобразявайки правилата на чл. 113 от Правилника за приложение на ЗДДС, където е поставено изискване за отчитане и деклариране без оглед на вида и формата на водене на счетоводството.

По четвъртата констатация административния съд споделя изводите на органите за допуснато нарушение по чл. 6, ал. 5, т. l, чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 2, т. 3 от сключения договор, както и чл. 54, ал. 1, т, 1 от Наредба 9 от 21.03.2015 г., даващи основания за засегнатите конкретно подпомагани активи да се наложи санкция в размер на 1526, 07 лв. Прието е, че констатациите за несъответствие установени на място са потвърдени от извършената в съдебното производство експертиза.

Административния съд не е споделил изводите на ДФ Земеделие относно шестата констатация за допуснато нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 2, б. "а" от Наредба 9 от 21.03.2015 г. като основание за прилагане на разпоредбите на чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 15 от договор 16104/1/0/01978 от 28.07.2017 г. да бъде отказано пълно изплащане на финансовата помощ. Съдът е сметнал проектът за изпълнен на територията на същия земеделски район, за който е одобрена и инвестицията. След като резултатите от проверката са установили, че инвестицията е достигнала поставеното в приложение 3 към договора специално условие за подобряване механизацията на стопанството, чрез закупуване на селскостопанска техника и увеличаване броя на животните в стопанството, то не се установява и неизпълнение на договорните отношения.

По седмата констатация административния съд е споделил изводите на органите за допуснато от бенефициента нарушение по чл. 49, ал. 1, т. 7 от Наредба 9 от 21.03.2015 г. във връзка с чл. 57, ал. 3, т. 1 и чл. 9, ал. 2, т. 2 от договор 16/04/1/0/01978 от 28.07.2017 г., даващо основание за пълен отказ за изплащане на помощта. Счетено е за безспорно, че бенефициентът е предоставил протокол и декларация от значение за одобряване на разходите по проекта, за които една от страните е заявила неавтентичност на документа. Административният съд е приел, че доказателствената тежест за установяване на автентичността на представените документи е на жалбоподателя, тъй като той е представил последните и черпи благоприятни правни последици от тях. Поради липсата на представени доказателства за автентичност на документите, съдът е приел, че е обвързан да приеме процесните документи като неавтентични. Въз основа на това обстоятелство се приема, че за административния орган е налице безусловно право да откаже изцяло изплащането на помощта или да установи подлежащо на събиране публично вземане в размер на извършеното в полза на бенефициента авансово плащане.

Така мотивиран Административен съд гр. Пловдив е отхвърлил жалбата на Д. Матушев.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Както бе посочено по-горе, по седмата констатация административния съд е споделил изводите на органите за допуснато от бенефициента нарушение по чл. 49, ал. 1, т. 7 от Наредба 9 от 21.03.2015 г. във връзка с чл. 57, ал. 3, т. 1 и чл. 9, ал. 2, т. 2 от договор 16/04/1/0/01978 от 28.07.2017 г., даващо основание за пълен отказ за изплащане на помощта, като е счетено за безспорно, че бенефициентът е предоставил протокол и декларация от значение за одобряване на разходите по проекта, за които една от страните е заявила неавтентичност на документа.

В хода на настоящото производство са приети представени от процесуалния представител на касатора писмени доказателства: постановление от 25.05.2022 г. за отказ за образуване на досъдебно производство по прокурорска преписка вх. 1269/2022г., както и писмени обяснения на М. Матушева зооинженер в пчелното стопанство на Д. Матушев. В горецитираното постановление е записано, че по преписката са били снети сравнителни образци от почерк и подпис, като след това е била изготвена и експертна справка, при която е била установено, че всички спорни документи са подписани от лицата, които са били сочени в тях като техни автори, респ. не е било установено наличието на неистински документи. Това ново писмено доказателство съдържа нови фактически обстоятелства, не само по отношение на подписите, но и относно действията на контрагента Х. Иванов, който в снети обяснения е потвърдил, че не е искал да съдейства на Матушев, докато не получи дължими му по строителството суми, като в тази връзка между двете страни се водило и гражданско дело, което към момента не било приключило още. Описаното е от значение за решаването на настоящото дело и касае установяването на обстоятелства, имащи отношение към изводите на административния съд по отношение седмата констатация в АУПДВ. Съгласно чл. 142, ал. 2 от АПК, установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания.

Настоящият касационен състав намира, че предвид така представените нови писмени доказателства обжалваното решение следва да бъде отменено. При решаването на делото тези доказателства не са могли да бъдат представени и обсъдени от първоинстанционния съд, тъй като постановлението е изготвено след постановяването на първоинстанционното решение. При липсата на каквито и да е негови фактически констатации в тази връзка и предвид съдържащата се в чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания в касационното производство, настоящият състав намира, че спорът е останал неизяснен от фактическа страна, което налага отмяната на оспореното решение и връщането на делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да обсъди представените в настоящото производство нови писмени доказателства заедно с останалите доказателства и доводите на страните и въз основа на това да направи обоснован извод дали е извършено нарушението и налице ли е основание за пълен отказ за изплащане на помощта. Също така първоинстанционния съд следва да се произнесе по направеното доказателствено искане за задължаване на касационния ответник за предоставяне на Доклад на Дирекция Противодействие на измамите при ДФЗ РА, който е следвало да бъде част от административната преписка по издаване на процесния АУПДВ, както и с оглед представените писмени обяснения на М. Матушева зооинженер в пчелното стопанство на Д. Матушев да прецени дали да разпита същата като свидетел по делото.

При новото разглеждане, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, съдът дължи произнасяне по искането на страните за присъждане на разноски в зависимост от крайния изход на делото.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,