Решение № 3803 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7182/2011 г.

Решение № 3803 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7182/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Земеделие" ООД със седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул. "България" № 1, ет. 6, офис 613, представлявано от Илко Илиев, против Решение № 829 от 05.04.2011 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 428 по описа за 2011 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № 031003545/29.10.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 969 от 05.01.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице за данъчен период м. 02.2010 г. е начислен ДДС в размер на 29 500 лв. главница и 218,95 лв. лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновано непризнаване на приспадането на извършено авансово плащане по фактура № 72/18.03.2009 г. и на извършената с кредитно известие /КИ/ № 106/16.02.2010 г. корекция на данъчната основа по фактура № 72/18.03.2009 г. Извършването на прихващане с вземането по фактура № 72 е способ за плащане, поради което без основание органите по приходите приемат, че по фактурата липсва извършено плащане. КИ № 106 е издадено, за да се коригира разликата в стойностите между авансовото плащане и действително доставената пшеница реколта 2009 г., съгласно изискванията на чл. 115, ал. 1 от ЗДДС. Касаторът поддържа, че върху една и съща доставка се събира два пъти ДДС - веднъж начислен от РЛ по фактура № 72 и втори път по фактура № 104/16.02.2010 г. и КИ № 106/16.02.2010 г. което е недопустимо. Иска се отмяна на съдебното решение и на РА в обжалваната част. Ответникът по касационната жалба- директорът на Д"ОУИ" Варна при ЦУ на НАП не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Пред първоинстанционния съд не имало спор по фактите и те са следните: На 18.03.2009 г. ревизираното лице издава на "Зърнени храни Силистра" АД фактура № 72 с предмет "аванс пшеница реколта 2009 г. " с данъчна основа 147 500 лв. и начислен ДДС 29 500 лв. На 18.03.2009 г. то подписва с получателя по фактурата Споразумителен протокол за прихващане на насрещните ликвидни и изискуеми задължения на двете дружества - едното по фактура № 72, а другото по фактура № 86400087/30.08.2008 г. с издател "Зърнени храни Силистра" АД и получател РЛ с предмет авансово плащане по доставка на торове. В процесния данъчен период м. 02.2010 г. ревизираното лице издава фактура № 104/16.02.2010 г. /стр. 507/ за доставка на пшеница реколта 2009 г. с данъчна основа общо 65 094 лв. След приспадане на аванса и начисления по фактура № 72/18.03.2009 г. данък, РЛ декларира данъчна основа и ДДС по тази фактура нула. За остатъка от 82 406 лв. /разлика между фактурирания аванс 147 500 лв. и стойността на действително доставената пшеница на стойност 65 094 лв./ РЛ издава кредитно известие /КИ/ № 106 към фактура № 72/18.03.2009 г., по което декларира данъчна основа минус 82 406 лв. и ДДС минус 16 481,20 лв. Не е спорно наличието на насрещни ликвидни и изискуеми задължения между РЛ и посоченото АД към момента на подписване на споразумителния протокол за прихващане, нито реалната доставка на пшеница по фактура № 104 на посочената по-горе стойност. С РА за данъчен период м. 02.2010 г., органите по приходите приемат, че по фактура № 72 от 18.03.2009 г. не е осъществено плащане и доколкото прихващането не може да замести плащането, тя е издадена без основание, поради което начисляват ДДС в размер на 13 018 лв. върху данъчна основа 65 094 лв. по фактура № 104. Отделно от това, начисляват ДДС в размер на 16 481 лв. върху данъчна основа 82 406 лв. /сумата по кредитното известие/ като приемат, че доколкото фактура № 72 е издадена без основание, не са налице условията на чл. 115, ал. 1 ЗДДС за издаване на кредитно известие към нея. Така, на практика, повторно начисляват общо 29 500 лв., начислени от РЛ по фактура № 72 от 18.03.2009 г. със съответни лихви. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд изцяло е възприел правните доводи на органите по приходите. Решението е неправилно като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Съгласно чл. 25, ал. 6 /сега ал. 7/ ЗДДС, когато, преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4 на същия член, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането), с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка. В тези случаи се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане. Нормата създава фикция на данъчно събитие преди реалното осъществяване на такова. В настоящия случай, не е спорно, че данъчно събитие - прехвърляне на собствеността върху пшеница реколта 2009 г. е осъществено в данъчен период м. 02.2010 г., а също и че към момента на издаване на фактура № 72/18.03.2009 г. не е извършено плащане, а е извършено посоченото по-горе прихващане. Съдът по същество неправилно е приел, че авансово плащане по доставката не може да стане и чрез прихващане, макар да са били налице насрещни изискуеми и ликвидни вземания между страните по споразумението. Прихващането е способ за погасяване на задължение, равнозначен като икономически резултат на плащането. Разрешението на органите по приходите и на съда, че липсата на паричен превод от страна на АД към ревизираното лице, при останалите установени факти, е достатъчно, за да се приеме, че липсва авансово плащане, е формално. Отделно от това, в резултат на това разрешение се получава двойно облагане на сумата 65 094 лв. /стойността на действително доставената пшеница/ веднъж в периода на издаване на фактура № 72 и втори път в процесния период. Решението е неправилно и в останалата му част. Съгласно чл. 115 ЗДДС, при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата. Известието се издава задължително не по-късно от 5 дни от възникване на съответното обстоятелство по ал. 1. При увеличение на данъчната основа се издава дебитно известие, а при намаление на данъчната основа или при разваляне на доставки - кредитно известие. При намаление на данъчната основа по фактурирания аванс ревизираното лице правилно е издало кредитно известие, в срока по чл. 115, ал. 2 към фактурата. Документът има всички реквизити по ал. 4 на чл. 115 и без основание не е зачетен от органите по приходите и съда. Първоинстанционното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което по жалба на ревизираното лице РА бъде отменен в обжалваната част. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение