Решение № 10485 от 12.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13753/2014 г.

Решение № 10485 от 12.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13753/2014 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Областна дирекция "Земеделие" (ОДЗ) Враца против решение № 392 от 15.08.2014 г., постановено по административно дело № 262/2014 г. от Административен съд Враца, с което е отменена негова Заповед № РД-06-25/14.03.2014 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата против заповедта бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Евгени Ангелов Ефремов в представен от процесуалния му представител писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да остави в сила обжалваното решение. В подадена до ВАС частна жалба моли съда да отмени постановеното по делото допълнително определение, с което е отхвърлено искането му за изменение на решението в частта относно разноските и моли да му бъдат присъдени направени от него разноски в размер на 80 лв., представляващи заплатен хонорар на назначеното по делото вещо лице. Директорът на ОДЗ Враца в представен от процесуалния му представител писмен отговор оспорва частната жалба и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалби. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната и частните жалби доводи, приема за установено следното: I. Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка въз основа на събраните доказателства първоинстанционният съд извежда законосъобразен извод за постановяване на административния акт в нарушение на материалния закон. С оспорената пред него заповед Директорът на ОДЗ Враца прекратява служебното правоотношение с Ефремов за длъжността "младши експерт" в Общинска служба по земеделие (ОСЗ) Криводол на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради съкращение в щата. Обоснован и съответен на доказателствата е изводът в оспореното решение, че в случая материално правните предпоставки посочени в заповедта не са налице. Този извод подробно е обоснован в съдебния акт и е базиран на установения от съда факт, че макар при съпоставка на длъжностните разписания, действали до момента на постановяване на заповедта и след това, да е налице намаляване на броя на длъжностите "младши експерт" в ОСЗ Криводол от четири на три щатни бройки в случая липсва реално съкращаване на длъжността - т. е. не са изпълнение законовите изисквания по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Назначеното по делото вещо лице, чието експертно заключение е прието от съда и не е оспорено от страните, установява, че реално е налице една свободна щатна бройка за същата длъжност, която е незаета, тъй като са назначени само две лица, поименно посочени на длъжността "младши експерт" в ОСЗ Криводол. Обстоятелство, че това не е отразено от касатора в приложеното поименно щатно разписание не води до обратен извод. Отделно от това правилно съдът установява, че при утвърдено на 12.03.2014 г. поименното щатно разписание е утвърдено едва на 8.05.2014 г. в нарушение на чл. 11, ал. 3 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията, което също води до извод за незаконосъобразност на заповедта. Доводът в касационната жалба, че в случая се касае до техническа грешка буди недоумение, тъй като утвърденото щатно разписание макар и не индивидуален без съмнение е административен вътрешно служебен акт. В случай, че в същия е била допусната такава грешка същата е следвало да бъде отстранена по реда на чл. 62 АПК. Доколкото това не е сторено в посочения от закона срок правилно първоинстанционния съд е извел изводите си въз основа на установеното съдържание на представените пред него писмени доказателства. Представеният с касационната жалба писмен доклад на Директора на ОДЗ Враца до Министъра на земеделието и храните, с който е предложено трансформиране на длъжността "младши експерт" в ОСЗ Криводол в длъжност "старши експерт" с мотиви, че съществуващата длъжност е с изискване за минимална образователна степен "бакалавър" и без професионален опит и извършена преценка, че тази бройка може да бъде трансформирана в длъжност "старши специалист", която е с по-ниски изисквания за длъжността и за нея могат да кандидатстват и кандидати с по-малък опит, като се даде шанс за работа и развитие на младежи със средно образование" води единствено до извода, че не интереса на службата е бил водим в случая, тъй като липсва извод, че функциите и задълженията за тази длъжност могат да се изпълняват от по-малък брой хора. Напротив, при липсата на такава констатация, която би могла да бъде изведена въз основа на обективно установени от органа по назначение факти изводът е, че водещ в случая е неустановен субективен мотив на органа, а не оптимизиране на администрацията. Съдържанието на този доклад допълнително подкрепя законосъобразния и обоснован извод на първоинстанционния съд за липсата на реално съкращение на длъжността в случая, тъй като от него се установява, че оспореният акт е постановен в нарушение на принципите на законност по чл. 4 АПК и съразмерност по чл. 6 АПК. Ето защо решението следва да бъде оставено в сила като постановено при липсата на касационни основания за отмяна. С оглед изхода на делото искането за присъждане на разноски от страна на касатора не следва да бъде разглеждано като неоснователно. II. Частната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Не се спори, че искането за присъждане на разноски е направено след приключване на устните състезания, при което обосновано и законосъобразно съдът е отказал присъждането им. В случай, че в протокола не са били отразени направените искания частният жалбоподател е следвало да поиска поправка на същия. Поради това обжалваното определение следва да бъде оставено в сила като законосъобразно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение