Решение № 15428 от 15.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6426/2009 г.

Решение № 15428 от 15.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6426/2009 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ана Иванова Кънева, Галина Данаилова Кънева - Асед и Калин Данаилов Кънев, всички от гр. София, против решение от 05.01.2009 г., постановено от Софийски градски съд, Административна колегия, ттт "З" отделение по адм. д. № 309/2005 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателите съдът не е обсъдил всички събрани доказателства и не е отчел заключенията на съдебно- техническата експертиза. Касаторите твърдят, че оспорената заповед не е подписана от кмета на района, а от друго лице, което няма такива правомощия и молят Върховния административен съд да отмени обжалваното решение ведно със законните последици от това. Ответникът - кметът на Столична община - район"Люлин" не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, защото съдебното решение не страда от пороците по чл. 209, т. 3 от АПК. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежни страни в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение от 05.01.2009 г. е отхвърлена жалбата на Ана Иванова Кънева, Галина Данаилова Кънева-Асед и Калин Данаилов Кънев срещу Заповед № РД-09-460/09.08.2004 г. на кмета на СО - райоан "Люлин", издадена на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. За да достигне до този резултат съдът е приел, че процесната заповед е произнесена от компетентен за това орган при условията на заместване с надлежна Заповед № РД-09-440/23.07.2004 г. и, че възраженията на жалбоподателите относно липсата на идентичност между имота, за който са претендирали издаване на скица и удостоверение и имота, за който се е произнесъл ответника са неоснователни. Съдът се е позовал на изслушаните съдебно - технически експертизи, от текста на които е видно, че имотът, за който жалбоподателите заявяват, че е техния бивш имот по нотариален акт № 40 от 1915 г. и нотариален акт № 142 от 1918 г. не е идентичен с имот № 817, относно който твръдят, че е следвало да се издаде оспорената заповед. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото точно е установено, че предвид представените заповеди административният акт е издаден от компетентен орган при условията на заместване, съобразно изрично волеизявление на титуляра, като мотивите са в съответствие с ТР 4/04 г. на Върховния административен съд, което е задължително съобразно чл. 130 ал. 2 ЗСВ. Неоснователно и необосновано е твърдението на касаторите, че съдът не е обсъдил приетите по делото доказателства и не се е съобразил с изслушаните съдебно-технически екпертизи. От заключението на вещото лице, прието в съдебно заседание на 22.03.2007 г., е видно, че претендираният от жалбоподателите имот не би могъл да бъде идентифициран с оглед на това, че кадастралният план е от 1950 - 1956 г., а документът за собственост - от 1918 г., поради което не може да се установят граници и съседи на имота. От текста на допълнителната СТЕ, приета в съдебно заседание на 15.04.2008 г. се установява, че изслушавият експерт категорично се е произнесъл, че претендираният от жалбоподателите имот № 817 не е идентичен с имота, предмет на документа им за собственост. При това положение Софийският градски съд правилно е приел, че правнорелевантен е имотът, за който жалбоподателите са сезирали ответника с искане за издаване на скица и удостоверение. От текста на молбата от 29.08.2003 г. е видно, че в нея не е посочен имот с определен номер, но наследниците на Мария Узунова са се позовали на приложено от тях към молбата Удостоверение № 424/27.08.2003 г. В това удостоверение изрично е записано, че имот кад. № 123, к. л. № 193 е регистриран като собственост на Мария Христова Узунова и това удостоверение следва да послужи пред район "Люлин" за издаване на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ. Следователно процесната здаповед е издадена именно по отношение на имот № 123, за който е било искането на жалбоподателите и относно който те се легитимират с удостоверение от ОСЗГ - Нови Искър. При съпоставка между молбата на жалбоподателите, удостоверение № 424/27.08.2003 г. ОСЗГ - Нови Искър, протокола на комисията и оспорения административен акт се установява, че обосновано първоинстанционният съд е преценил, че с процесния административен акт ответникът се е произнесъл точно относно този имот, индивидуализиран по представените от самите касационни жалбоподатели документи и не са представени доказателства опровергаващи отразеното относно застроените части. Основателно е посочено, че не съществуват пречки жалбоподателите да сезират административния орган, относно претендирания от тях имот с друга номерация, съобразно доказателствата, с които доказват претенциите си. По изложените съборажения решаващият съдебен състав приема, че атакуваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. На основание на горното е на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,