Решение № 15624 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9800/2020 г.

Решение № 15624 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9800/2020 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Началник отдел "Оперативни дейности" – Бургас в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП против решение № 109/19.06.2020 г. на Административен съд - Сливен, постановено по адм. д. № 492/2019 г., с което е отменена негова заповед за налагане принудителна административна мярка № ФК- 525-0345930 от 11.10.2019 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Касаторът счита, че срокът на приложената принудителна административна мярка е определен законосъобразно, като по същество претендира отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу оспорената заповед, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът - "Проди газ" ООД, гр. Сливен, чрез процесуален представител, с писмен отговор оспорва основателността й и претендира присъждане на осъществените разноски. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред АС - Сливен е била заповед за налагане принудителна административна мярка № № ФК- 525-0345930 от 11.10.2019 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" – Бургас в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС е разпоредено запечатването на търговски обект – бензиностанция, находящ се в с. Калояново, Община Сливен, стопанисван от "Проди газ" ООД и е забранен достъпа до него за срок от 5 дни. За да отмени оспорения акт съдът е приел, че незаконосъобразно е определен срока на принудителната административна мярка. От фактическа страна е установил, че при извършената от органите по приходите проверка на 03.10.2019 г. паспортът на фискалното устройство не е съхраняван в обекта. Констатирано е, че дружеството няма други нарушения. В мотивите си първоинстанционният съд е посочил, че не споделя изложените от органа по приходите доводи относно продължителността на срока. Счел е, че посочените аргументи са бланкетни и не е ясно как неизпълнението на формалното задължение за съхраняване на паспорта на ФУ в обекта води до отклонение от данъчно облагане и до вреди за фиска. Неясен и необоснован е извода на органа по приходите, че създадената организация в търговския обект няма за цел и не води до установените правни регламенти. Нарушението, за което е приложената принудителната административна мярка е формално по своя характер и не предвижда настъпването на каквито и да било негативни последици за фиска. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС в приложимата към 03.10.2019 г. редакция принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност. В разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин ("Наредба Н-18/13.12.2006 г.") за лицето по чл. 3 със стационарен търговски обект е предвидено задължение да съхранява в търговския обект паспорта на фискалното устройство, с изключение на случаите по чл. 14, ал. 3 - извършване на експертиза на ФУ и чл. 50, ал. 6 - приемане за ремонт на ФУ. В конкретния случай по делото е установено, че на 03.10.2019 г. при извършената му проверка "Проди газ" ООД не е съхранявало в търговския обект паспорта на ФУ. Противно на доводите на касатора първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на разпитаните свидетели, с оглед на което е приел, че оспорването на истинността на Протокола за извършена проверка е недоказано. Действително, неизпълнението на задължението по чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. е основание за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС в приложимата редакция / понастоящем отменен/, но относно продължителността на срока за запечатване на обекта и забрана достъпа до него органът по приходите е длъжен да изложи всички конкретни факти и обстоятелства от търговската дейност на лицето по чл. 3, въз основа на които го определя. В тази връзка първостепенният съд правилно е приел, че срокът на наложената принудителната административна мярка не е мотивиран. Изложените от органа по приходите съображения са изцяло бланкетни и неотносими към търговската дейност в обекта. Съображенията, че неизпълнението на задължение за съхранение на паспорта на ФУ препятства възможността да се извърши проверка на ФУ в обекта, вида му и има ли изградена връзка с НАП, са в противоречие с констатациите в протокола за извършена проверка., в който са отразени индивидуализиращите данни на ФУ в обекта. При проверката са представени копие от свидетелство за регистрация на ФУ и договор за сервизно обслужване. Изрично е констатирано, че не е установена разлика между изведения дневен отчет от ФУ и изпратените данни до НАП, нито е установена разлика между разчетената касова наличност от ФУ и фактическата наличност. Изложените от издателя на акта доводи за негативни последици за фиска и опасност от настъпване на вреди не отговарят на вида и характера на констатираното нарушение, което е формално, а липсата на конкретни мотиви относно продължителността на мярката препятства преценката на съда за съответствието й с целта на закона. Като е достигнал до същият краен правен извод и е отменил оспорената заповед, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане НАП следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касация разноски за касационното производство в размер на 300 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение