Решение № 13072 от 3.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14772/2014 г.

Решение № 13072 от 3.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14772/2014 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Минко Цвятков Минков от с. Слатина, община Карлово, срещу решение № 4650/13.08.2012 г., постановено по адм. дело № 122/2012 г. на Административния съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/16543 от 2.08.2010 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) - Разплащателна агенция. С него е определено публично държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по общо заявление за единно плащане на площ за 2008 г. с УИН16/030608/26444. С касационната жалба твърди, че оспореното решение е постановено в противоречие с материалния закон, и моли да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по делото - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", редовно призован, не се явява и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага решението като правилно да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Решението е валидно, допустимо и е постановено в съответствие с материалния закон. Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

С решение № 4650/13.08.2012 г., постановено по адм. дело № 122 от 2012 г., Административният съд - София-град, е отхвърлил жалбата на Минко Цвятков Минков срещу АУПДВ № 01-6500/16543 от 2.08.2010 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което е определено публично държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 "Агроекологични плащания" (АЕП) от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г.

За да постанови този резултат, административният съд е изяснил релевантните за спора факти и е установил, че жалбоподателят Минков като земеделски производител е подал общо заявление за единно плащане на площ УИН 16/030608/26444 с дата 12.05.2008 г., с което е поискал подпомагане по Схемите и мерките, както следва: 1. Схема за единно плащане на площ (СЕПП) - 149,38 ха; 2. Национално доплащане за площ (НДП) - 9,72 ха;

1. Мярка за подпомагане - плащания за природни ограничения на фермери в планински райони (НР1) - 149,38 ха, допълнено с молба вх. № 162/1074 от 30.05.2008 г. с искане за подпомагане по мярка 214 АЕП, подмярка "Опазване на застрашени от изчезване местни породи" АП 47 - за 106 животни, и подмярка "Традиционни практики за сезонна паша/пасторализъм" АП 49 - за 31,05 хектара. За подпомагане по мярка 214 АЕП касаторът е подал приложение за кандидатстване по АЕП към общото заявление, като по посоченото приложение е заявил за подпомагане по АП 49 площ от 137,96 хектара.

По това общо заявление Минков е получил плащания.

Съдът е установил, че с уведомително писмо изх. № 01-6500/4555 от 31.03.2009 г. Минков е уведомен, че е одобрен за подпомагане със заявените си площи и заявения брой животни, като в таблица към уведомителното писмо е посочено, че по мярка 214 АЕП за АП 49 е кандидатствал с площ за 2008 г. от 137,96 ха, а е одобрен за участие с площ 135,91 ха за АЕП, а именно парцел № 2008-237694-1830842 в землището на гр. Клисура с БЗС идентификатор № 37277-382-1, а за АП 47 - за общо 15,9 ЖЕ (животински единици), във връзка с което жалбоподателят е поел задължение по отношение на така одобрената площ за следващите пет години от годината на подаване на заявлението за подпомагане съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 и чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 АЕП от Програмата за развитие на селските райони.

Първоинстанционният съд е установил, че за следващата 2009 г. общата площ, с която е кандидатствал земеделският производител, е била 170,72 хектара. Видно от уведомително писмо изх. № 01-6500/4555 от 31.03.2009 г. с приложена към него таблица, общо одобрената площ е отново 135,91 ха, като от доказателствата по делото е видно, че касаторът не е обжалвал това писмо в качеството му на индивидуален административен акт, с който органът му отказва за одобряване заявената за 2009 г. площ за разликата от 135,91 до 170,72 хектара.

При извършена административна проверка на Минков от служители на ДФЗ на 29.07.2010 г. е установена редукция под допустимите 90% от заявените площи през 2008 г. спрямо тези през 2009 г., с оглед на което е установено, че е нарушено изискването на чл. 24 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 АЕП от Програмата за развитие на селските райони. Въз основа на доказателствата в административното производство изпълнителният директор на ДФЗ е издал оспорения АУПДВ, с който е установено, че земеделският производител не е спазил изискването на чл. 24, ал. 1 във вр. с ал. 2 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г., а именно, че одобрената площ може да бъде намалена веднъж за целия петгодишен период до минус 10%, като поне 90% от площта трябва да се припокрива с одобрената площ със заявлението за подпомагане, и е приел, че изплатената сума в размер на 11 203,8 лв. по мярка 214 АЕП е недължимо платена и следва да бъде възстановена в срок на ДФЗ - Разплащателна агенция.

За изясняване на обстоятелствата по делото АССГ е назначил съдебно-техническа експертиза, заключенията на която са приети от съда. С нея се установява, че земеделският производител освен намаляване на одобрената за подпомагане площ е заявил площи, които са предмет и на други заявления на земеделски производители, като в конкретния случай е констатирано застъпване в размер на 18,8 хектара. Съдът е приел, че жалбоподателят не ангажира доказателства за принадлежността на наддекларираната земя, като с оглед влязлото в сила уведомително писмо с изх. № 01-6500/4555 от 31.03.2009 г., от което е видно, че одобрената площ за 2009 г. е същата - 135,91 ха, няма увеличение в сравнение с 2008 г., е направил правилен извод, че това обстоятелство е ирелевантно за конкретния спор. Въз основа на СТЕ съдът обосновано е приел, че е налице нарушение на чл. 24, ал. 1 и 2 от Наредба № 11 и поради намаляване на одобрената като местоположение площ от 135 ха по мярка АЕП за 2009 г. на 79,6 ха, което значително надвишава допустимите 10%.

При тези обстоятелства, установени от събраните по делото доказателства, административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, и е отхвърлил оспорването срещу него.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11 одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква "а" и т. 2, 3 и 4 може да бъде намалена с до минус 10%, като всяка година поне 90% от площта се припокрива с първоначално одобрената за подпомагане площ в първото подадено и одобрено по мярката заявление за подпомагане на кандидата. Установено е по делото, че намаляването на одобрената по мярка 214 АЕП площ е много повече от 10%.

Установените по делото факти осъществяват фактическия състав на чл. 18, ал. 1, т. 5 от Наредба № 11, съгласно който в този случай ДФЗ прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената до момента финансова помощ заедно със законните лихви, когато не са осигурили ползване на площите, за които кандидатстват.

Предмет на това производство е публично държавно вземане, което се изразява в 100% от сумата, която е платена по мярка АЕП.

Неоснователни са възраженията на касатора, изложени от него в жалбата, че е кандидатствал за по-големи площи за 2009 г., след като с уведомителното писмо, което не е оспорено от него и е влязло в сила, са одобрени 135 ха, както и че са допуснати неточности при очертаването на площта, тъй като безспорно е установено, че не е налице припокриване за 90% от ползваните площи през 2008 и 2009 г.

Неоснователни са и възраженията на касационния жалбоподател, че не е присъствал на извършената от административния орган проверка на място. Правилно и законосъобразно съдът е приел, че така допуснатото процесуално нарушение не е съществено и не обуславя отмяна на акта на това основание, доколкото не се е отразило на правилността на крайните фактически и правни изводи на административния орган.

Съдът е установил прецизно фактите и обстоятелствата по делото, свързани с изясняване на фактическата обстановка. Обсъдил е всички събрани по делото доказателства и е формирал изводи, които изцяло се споделят от този касационен състав.

Решението на съда е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. При постановяването му не са допуснати пороци, които да съставляват касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, както твърди касаторът.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,