Решение № 15159 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5613/2020 г.

ВАСII отделение08.12.2020 г.докладчик Стефка Кемалова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 993/17.02.2020 г., постановено по административно дело № 7140/2019 г. по описа на Административен съд – София град. ОСЪЖДА Столична община да заплати на Б. Янков, : [ЕГН] и Л. Янкова, : [ЕГН], съдебно-деловодни разноски в размер на 300 лева. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 15159 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5613/2020 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Столична община, подадена чрез главен юрисконсулт Е. Найденова, против Решение № 993/17.02.2020 г., постановено по административно дело № 7140/2019 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отменено писмо изх. № САГ19-УТ00-172/05.06.2019 г., обективиращо отказ за издаване на удостоверение за търпимост по заявление вх. № САГ19-УТ00-172/23.05.2019 г., подадено от Б. Янков и Л. Янкова чрез пълномощник Д. Коларов, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение, поради което се иска неговата отмяна, след което да се потвърди постановения отказ. Моли се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на общината. На проведеното по делото открито съдебно заседание, касационната жалба се поддържа от юрисконсулт Личев, който моли да бъде уважена по изложените съображения. Ответникът Б. Янков се явява лично и с адвокат Танков, който представлява и Л. Янкова. Оспорват касационната жалба по съображения, развити в писмен отговор, като молят съдебното решение да бъде оставено в сила, както и претендират присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспореното пред съда писмо, Главният архитект на Столична община е отказал да издаде удостоверение за търпимост в полза на Б. Янков и Л. Янкова, за строеж "Едноетажна жилищна сграда, със застроена площ от 45 кв. м. ", находящ се в УПИ VI-87, кв. 94, м. [квартал], [район] – [населено място] община, с мотива, че същият не отговаря на строителните норми и правила, действали към момента на изграждането му и към момента. Съдът е отменил този отказ, след като е развил мотиви за допуснати от органа нарушения в хода на проведеното административно производство, който извод е правилен и се споделя напълно от настоящата инстанция. Действително е налице неяснота относно предмета на заявеното искане за издаване на удостоверение за търпимост. В заявлението строежът е посочен като "едноетажна жилищна сграда", което се различава от действителната воля на заявителите - за строеж, представляващ "постройка на допълващо застрояване". Тази воля се установява от документите, приложени към самото заявление, а именно от пълномощното, с което Б. Янков и Л. Янкова са упълномощили Д. Коларов да ги представлява пред Столична община по повод на това производството, както и в приложеното конструктивно становище, в които строежът е индивидуализиран като "допълващо застрояване". Изясняването на това обстоятелство е от съществено значение, тъй като при изследване статут на търпимост на стоежа, са приложими различни строителни правила и нормативи в зависимост от вида му – дали е сграда на основното застояване или на допълващото застрояване. Ето защо, правилно оспореният акт е бил отменен и преписката, върната за ново произнасяне, тъй като органът е постановил акта си преди да уточни действителната воля на заявителите, както и вида на строежа, тоест без да установи всички относими факти и обстоятелства за случая. С оглед изложените мотиви и като съобрази, че съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответните страни следва да се присъдят разноски в доказан размер от 300 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,

Цитирани разпоредби

1