Решение № 303 от 5.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 938/2012 г.

Решение № 303 от 5.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 938/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Фиданка Пенева Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор на Р България за възобновяване на наказателното производство по в ч н д № 1131/2011 г. по описа на Софийски апелативен съд и отмяна на постановеното по него решение от 15.11.2011 г. в частта, с която на основание чл. 41, ал. 3 от НК са зачетени положения труд и проведеното обучение по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода на територията на чужда държава, по отношение на осъдения Г. С. М. В искането като предпоставка за допустимостта му е въведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК - допуснато нарушение на закона при прилагането на редукцията по чл. 41, ал. 3 от НК. Твърди се, че такава редукция от българския съд е недопустима в производство по реда на чл. 457 от НПК, преди да бъдат събрани доказателства, че осъденият се е ползвал от такова облекчение по правото на осъдилата го държава, в случая - Испания. Оспорва се довода на въззивния съд за принципа на равно третиране на осъдените. В съдебно заседание прокурорът от ВКПр поддържа искането по изложените в него съображения. Пред касационната инстанция осъденият се явява лично и с адвокат Б. от САК. Последната възразява срещу искането на Главния прокурор за възобновяване на влязлото в сила решение на САС, тъй като последният правилно е преценил, че времето на труд и обучение през периода на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Испания следва да се зачита при намаляване срока на наложеното наказание лишаване от свобода на основание чл. 41, ал. 3 от НК, както и с оглед разпоредбата на чл. 134, ал. 1 от ППЗИНЗС. В правото си на лична защита осъденият М. оспорва искането за възобновяване на наказателното производство с довода, че завършеният езиков курс по испански език и театрална школа в затвора в Испания му е помогнало за справянето с трудностите в живота. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Искането на Главния прокурор е неоснователно. С атакуваната част от въззивното решение на САС е приспаднато от наказанието лишаване от свобода времето, през което осъденият Г. С. М. е полагал труд по време на изтърпяване на това наказание в Кралство Испания, както следва: - от 23.06.2010 г. до 13.04.2011 г. през което осъденият е работел по 4 часа на ден или общо по 20 часа седмично; - от 21.09.2007 г. до 20.06.2008 г. и от 1.10.2008 г. до 13.04.2011 г., през което време осъденият е завършил пети и шести курс с по 17 учебни часа седмично, както и времето през учебната 2009/2010 г. с обща продължителност 90 часа, през което осъденият е завършил курс по история на изкуството и времето на завършен през учебната 2006/2007 г. курс по испански език за емигранти с обща продължителност от 240 часа. Неоснователно е възражението, че в "изпълняващата държава", каквато се явява България по смисъла на Конвенцията за трансфер на осъдени лица, не може за първи път да се приложи института за намаляване срока на наказанието лишаване от свобода, на основание чл. 41, ал. 3 от НК. Тази теза е в противоречие на уредените последствия от трансфера за изпълняващата страна по чл. 9 от цитираната Конвенция, където в ал. 1, б. "б", т. 3 изрично е уредено, че изпълнението на наказанието се регламентира от закона на изпълняващата държава, която е единствено компетентна да взема всякакви необходими решения. Съгласно българското законодателство и по конкретно - чл. 178, ал. 1 от ЗИНЗС, при изчисляване срока на изтърпяното наказание два работни дни се смятат за три дни лишаване от свобода, а в ал. 4 на същия текст изрично е предвидено, че лишените от свобода, които не работят и са включени в общообразователно обучение, курсове за придобиване на специалност или за повишаване на квалификация, както и включването им в специализирани програми за въздействие, се зачитат като работни дни за времето на присъствието им на учебни занятия. В подкрепа на извода, че следва да бъде зачетено времето, през което осъденото лице е полагало труд /респ. приравненото като такова времето за учебни занимания по чл. 178, ал. 4 от ЗИНЗС/, в осъдилата го държава по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, са и мотивите на решение № 444/98 г. на II н. о. и решение № 309/2011 г. на I н. о. при ВКС. На тях се е позовал и проверявания съд. От изложеното следва, че нито в цитирания международен акт, нито в транслираната от него във вътрешното ни законодателство процедура за решаване от съда на въпросите, във връзка с изпълнение на присъдата на трансферираното лице, се съдържат посочените в искането на Главния прокурор ограничения при решаването им. Ето защо, няма правно основание за възобновяване на наказателното производство, проведено по реда на чл. 457 от НПК от Софийски апелативен съд. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение