Решение № 4287 от 5.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10208/2016 г.

Решение № 4287 от 5.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10208/2016 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Тена" ЕООД, представлявано от управителя - С. С., срещу решение № 256/16.06.2016 г., по адм. дело № 27/2016 г. на Административен съд - П., с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон. Ответникът: кмета на община П., редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. По същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на "Тена" ЕООД, против Заповед № 1415/21.12.2015 г. на кмета на община Б., като неоснователна. Според съда заповедта е законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган, при спазване на предписаната от закона форма, на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. С оспорената заповед е наредено по отношение на "Тена" ЕООД, с управител С. С., като собственик и извършител, да премахне незаконен строеж: "Въздушен ел. кабел", изпълнен от ел. табло с трифазен двойно-тарифен електромер и тарифен часовник, монтирано на фасадата на ТП "МТС", представляващ сграда с идентификатор 06286.501.1451.2, чрез кабел, монтиран на съществуваща стълбовна линия за улично осветление /до главен път II-63/ и е захранено табло на територията на УПИ I-"За машиностроителна и машино обработваща промишленост" кв. 121, представляващ ПИ 06286.32.22 по КККР на гр. Б., на основание чл. 225а, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. От съда е прието, че "Въздушен ел. кабел" представлява строеж, за който няма издадени строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж /РС/, което го прави незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Отхвърлени са оплакванията на оспорващия за наличие на РС, при липса на представено такова. От съда е прието още, че строежът не е търпим, съгласно датата на неговото изграждане - в периода 21.07.2008 г. - 08.11.2013 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. От данните по делото е установено, че в периода 21.07.2008 г. - 08.11.2013 г., в процесния имот е протекло строителството на гореописания обект, без надлежно разрешение и без одобрени строителни книжа. Извършеното е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който отговаря по вид и характер на "мрежи и съоръжения", като елемент от техническата инфраструктура според § 5, т. 31 от ДР на ЗУТ и електропровод по определението на § 1, т. 21 от Закона за енергетиката. Поради това изводът на първоинстанционния съд, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е правилен. Цитираната разпоредба сочи, че строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Такива строежи по силата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ се премахват със заповед на кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице. Неоснователно е оплакването на касатора, че според представените от него Заповед № 104/24.02.2014 г. на кмета на община Б. и Договор за учредяване право на прокарване на електрически кабел, процесният строеж е законен. Приложеният договор не е подписан от никоя от страните, а касаторът сам признава, че не е заплатил определената по заповедта цена за учредяване на сервитута. Но дори и да беше подписан, това обстоятелство не игнорира задължението на извършителя на строежа да се снабди с изискуемите по ЗУТ строителни книжа за реализиране строителството на процесния въздушен ел. кабел от трафопост "МТС" до проектното разпределително табло в ПИ с идентификатор 22 накрая. Предвид времето на строителството, в периода 21.07.2008 г. - 08.11.2013 г., съдът правилно е установил неприложимост на разпоредбите за търпимост на строежа по § 16 от ПР на ЗУТ и по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ. Ето защо като е приел, че оспорената заповед е законосъобразна съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение,