Решение № 9634 от 31.10.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна в Агенция Митници (преди ТДСеверна морска), подадена чрез юрк. Роева против Решение 4790/19.07.2021 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело 6490/2020 г., с което е отменено Решение 7/26.06.2020 г. на Директора на ТД Северна морска /тогава, бел. моя/ в Агенция Митници в оспорената му част, с която е отказано изплащане на законната лихва върху сумата от 7 337,32 лева - недължимо платено мито по отменени административни актове с влезли в сила съдебни решения, преписката е изпратена на митническия орган за ново произнасяне по искането от 18.06.2020 г. на Милки Груп Био ЕАД, гр. София при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона и са присъдени разноски в полза на жалбоподателя. В касационната жалба са посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Конкретни оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила в дейността на съда не са посочени. Изложени са подробни съображения, че противно на възприетото от състава на АССГ административният акт е надлежно мотивиран /изложени са подробни съображения от фактическа и правна страна/ в оспорената му част на отказа за изплащане на законна лихва върху сумата на възстановеното мито от датата на ефективното й превежда в републиканския бюджет до момента на изплащане на задължението. В акта коректно е описана фактическата обстановка във връзка с определянето на задълженията за доплащане на мито и отмяната с влезли в сила съдебни решения на така вмените задължения, постъпилите искания за възстановяване, а в последствие и за прихващане на част от сумите, заявената претенция за заплащане на процесните лихви. От правна страната е прието изрично, че производството е по реда на чл. 116, пар. 1, б. а) вр. чл. 117, пар. 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 (МКС) вр. 59 АПК, а постановения отказ е постановен въз основа на разпоредбата на чл. 116, § 6 предложение първо от Регламент (ЕС) 952/2013, в която изрично е предвидено, че възстановяването не е основание за изплащане на лихви от съответните митнически органи. Съгласно § 6 предложение първо на същата норма, лихва се изплаща единствено в случаите, когато решението за възстановяване не е изпълнено в срок от три месеца от датата, на която това решение е било взето. Допълнително са изложени и съображения относно материалната законосъобразно на административния акт в оспорената му част. Настоява за отмяна на съдебния акт и отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, под формата на дължимото юрисконсултско възнаграждение и заплатената ДТ за производството пред ВАС. Ответникът "Милки Груп Био" ЕАД, град София, чрез адвокат С. Желязкова оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения изложени в представени по делото писмени бележки. Претендира присъждане на разноски. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на производството пред състава на Административен съд София-град /АССГ/ е законосъобразността на Решение 7/26.06.2020 г. на Директора на ТД Северна морска /тогава, сега с променено наименования на ТДМитница Варна и наричана по-дула само ТДМитница Варна/ в Агенция Митници в частта, с която е отказано изплащане на законната лихва върху сумата от 7 337,32 лева - недължимо платено мито по отменени административни актове с влезли в сила съдебни решения. За да отмени административния акт в оспорената част и да върне преписката на митническия орган за ново произнасяне по искането от 25.02.2020 г. на Милки Груп Био ЕАД в тази част, съдът е приел, че е незаконосъобразен на основание чл. 145, т. 2 АПК - поради нарушение на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 АПК. Според съда актът в оспорената част не отговаря на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК да не съдържа фактически и правни основания за издаването му. В решението са изложени съображения, че това един от съществените реквизити на административния акт, който позволява на адресата на акта да научи въз основа на какво е формирана волята на административния орган и да организира защитата си. Съдът се е позовал на т. 2 от тълкувателно решение 4/2024 г. на Върховния административен съд, според което неизлагането на мотиви представлява съществено нарушение на административно - производствените правила и е основание за отмяна на акта. В конкретния случай съдът е установил, че административният орган изобщо не е мотивирал решението си за отказ за възстановяване на лихви, като само с едно изречение е цитирал правни разпоредби. От решението в обжалваната част, според съда, не може да се установи защо и въз основа на какво органът е отказал да възстанови исканите лихви. Домотивирането на акта, с допълнителни съображения в хода съдебното производство от процесуалния представител на митническия орган, е недопустимо. Решението е неправилно постановено. На първо място следва да се посочи, че спор по фактите не е формиран по делото, като същите са правилно установени от състава на АССГ в съответствие и със събраните доказателства. Неправилно е прието, че митническото решение в оспорената част, в която е оставено без уважение искането от 18.06.2020 г. за заплащане на лихви върху недължимо платеното мито не е мотивирано. Действително както е посолил съставът на АССГ Задължението за мотивиране произтича не само от общото правило на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, но и от нормата на чл. 22, параграф 7 от Регламент (ЕС) 952/2013 на ЕП и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на съюза (Регламент (ЕС) 952/2013), според която всяко решение, което е неблагоприятно за заявителя, трябва да бъде мотивирано. Решението на Директора на ТДМитница Варна в оспорената му част е надлежно мотивирано както от фактическа, така и от правна страна, както се поддържа от касатора. Релевантната фактическа обстановка е тази възпроизведена в административния акт, и се съдържа и в мотивите на съдебния акт. Правното основание на постановения отказ е визираната от касатора норма на чл. 116, § 6 от МКС, според която както е приел Директорът на ТДМитница Варна при Агенция Митници възстановяването на основание чл. 116 § 1 б. а във вр. с чл. 117 § 1 от МКС на недължимо събраните суми в общ размер на 7 340,22 лева /от които мито в общ размер на 7 337,32 лева и лихви за забава за несвоевременно разчитане на главниците с бюджета в общ размер на 2,90 лева, бел. моя/ не е основание за изплащане на лихви от митническите органи. Като е приел друго - че оспореното Решение е незаконосъобразно поради нарушение изискването на чл. 59 ал. 2 от АПК конкретно липса на мотиви, АССГ е постановил едно неправилно съдебно решение. В решението липсват мотиви по отношение на материалната законосъобразност на административният акт в оспорената му част, което препятства произнасянето по същество от касационната инстанция, поради което при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК същото следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане по същество от друг състав на АССГ. При новото разглеждане на делото следва да се съобрази, че спорът е изцяло правен и се свежда до това дали в случаи като процесния правният субект, наред с правото да му бъдат възстановени наложените му в нарушение на правота на Съюза вносни мита, разполага и с правото да му бъдат платени и лихви върху тези суми и то за времето от плащането до възстановяването им. В тази връзка следва да се отговори и на всяко едно от повдигнатите възражения по приложението на материалния закон попада ли случая в приложното поле на чл. 116 § 1 и § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013, приложими ли са разпоредбите на чл. 128 и сл. от ДОПК и конкретно тази на чл. 129 ал. 6 от ДОПК. Следва да бъде съобразена и практика на СЕС, изразена например в Решение от 28 Април 2022 г. по съединени дела С-415/20, С-419/20 и С-427/20 и Решение от 18 Януари 2017 г. по дело С-365/15 и цитираната в тях съдебна практика. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото в настоящата съдебна инстанция чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,