Решение № 351 от 18.01.2016 г. на ВКС по н. д. № 1104/2015 г.

Решение № 351 от 18.01.2016 г. на ВКС по н. д. № 1104/2015 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Шекерджиев Производството пред ВКС е образувано по касационен протест на прокурор при СГП срещу присъда № 165 от 21.05.2015 г., постановена по ВНОХД № 97/2015 г., по описа на Софийски градски съд. С присъда, постановена на 3.11.2014 г. по НОХД № 15195/2013 г. по описа на СРС, подсъдимият С. Г. Х. е признат за виновен в това, че на 28.12.2012 г. в [населено място] е причинил на Х. Ф. Т. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на втори горен десен зъб, което е довело до избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говореното, като на основание чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК и чл. 54 НК му е наложено наказание една година "лишаване от свобода", изпълнението на което е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата подсъдимият е оправдан по обвинението да е счупил първи горен ляв зъб на пострадалия, както и на основание чл. 189, ал. 3 НПК е осъден да заплати разноски по водене на делото в размер на 450 лева. С присъда № 165 от 21.05.2015 г., постановена по ВНОХД № 97/2015 г., по описа на Софийски градски съд първоинстанционния съдебен акт е отменен в осъдителната му част, като подсъдимият е признат за невиновен и изцяло оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК. На основание чл. 190 НПК съдът е постановил направените в хода на производството разноски да останат за сметка на Държавата. В касационния протест и допълнението към него са посочени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Правят се оплаквания за това, че въззивният съд неправилно е постановил изцяло оправдателна присъда, като незаконосъобразно е приел, че счупването на 2/3 от зъбната корона на втори горен десен зъб и установеното впоследствие състояние на този зъб не следва да се приравни на "избиване на зъби" по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК и не представлява средна телесна повреда. Представителят на държавното обвинение поддържа, че въззивният съд е следвало да приеме, че между приетите по делото съдебно медицински експертизи, изготвени на досъдебното и съдебното производство е налице непреодолимо противоречие и на това основание да назначи нова повторна експертиза. Оспорват се и изводите на съда, че следва да бъде кредитирана експертизата, допусната и приета в съдебната фаза. В касационното съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа протеста, като твърди, че в хода на въззивното производството съдът е допуснал съществени нарушения на процесуални правила и неправилно е приложил закона. Моли атакувания въззивен съдебен акт да бъде отменен, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Защитникът на подсъдимия поддържа, че касационният протест не отговаря на изискванията на процесуалния закон, тъй като в него не са посочени касационните основания. На това основание предлага протестът да бъде оставен без разглеждане. Алтернативно пледира протеста да бъде приет като неоснователен, като поддържа, че въззивният съд е направил верни и съобразени със съдебната практика изводи, че увреждането - предмет на производството не представлява по своята медикобиологична характеристика средна телесна повреда. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: По оплакването за недопустимост на касационния протест: Касационният съд прие, че касационния протест, с който е сезиран, не страда от пороци, които налагат оставянето му без разглеждане. От текста на протеста и допълнението към него става ясно, че държавното обвинение е изразило недоволство от действията на въззивната инстанция и конкретно неизясняването на основен въпрос в процеса, относно вида на претърпяното от пострадалия увреждане и недопускането на нова съдебномедицинска експертиза. Това е оплакване, свързано с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Отново от съдържанието на посочените по- горе процесуални документи е видно, че е направено оплакване, относимо към приложението на материалния закон и конкретно изводите на въззивния съд, че действията на подсъдимия Х. не следва да бъдат квалифицирани като престъпление по чл. 129 НК. Същото е относимо към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Действително, в изложението не са посочени цифрово конкретните касационни основания, но доколкото същите могат да бъдат изведени от съдържанието на протеста, касационният съд прие, че той отговаря на изискванията на чл. 351 НПК и същият следва да бъде разгледан по същество. По съществото на делото: Касационния протест е неоснователен. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Касационният съдебен състав категорично не споделя тезата на държавното обвинение, че в хода на производството е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, свързано с неустановяването на важни за изхода на делото обстоятелства. При внимателен преглед на приетите по делото съдебно-медицински експертизи - тази, изготвена от експерт със специалност "Съдебна медицина" и тази извършена от експерти със специалност "Съдебна стоматология и хирургична стоматология" и дентален лекар може да бъде направен извод, че същите не си противоречат по отношение на основния факт в производството, а именно какво е било увреждането на зъба на пострадалия. И в двете заключения експертите са категорични, че в резултата на инкриминираното деяние пострадалият Т. е претърпял счупване на 2/3 от зъбната коронка на втори горен десен зъб. Съществените различия са по отношение на преценката на така констатираното увреждане, като вещото лице, изготвило първото заключение е приело, че това засягане на зъба реализира критериите на медикобиологичния признак "избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говореното", а другите вещи лица са преценили, че този признак не е налице. Въпросът за юридическата преценка на констатираното увреждане на плоскостта на квалификацията му, съобразно разпоредбите на чл. 128 - 130 НК, е винаги юридически и същата следва да бъда правена само и единствено от съда. Действително обстоятелството дали е било затруднено дъвченето и говореното изисква специални знания, но съществуващо противоречие по отношение на това обстоятелство не може да бъде единствено основание за допускане на нова експертиза. Както неведнъж касационната инстанция е отбелязвала преценката за необходимостта да бъдат събирани нови доказателства, в това число да бъдат допускани нови експертизи принадлежи на съответния решаващ съд по фактите. Когато той приеме, че делото е изяснено и от наличните доказателства фактите са установени, съдът не е длъжен да събиран нови, още по-малко да проверява вече събрани. В този смисъл са решенията по НД 26/2011 г. I НО, НД 66/99 г. II НО, НД 522/99 г. II НО, НД 1504/2011 II НО и други. По това дело естеството на увреждането е било установено по категоричен начин, а въпросът за това, дали същото представлява средна телесна повреда, респективно дали е било затруднено дъвченето на пострадалия е вярно решен от въззивния съд. В подкрепа на изложеното е и обстоятелството, че заключението на разширената съдебно- медицинска експертиза е изготвено от експерти - специалисти по дентална медицина, а не от съдебен медик, което е било допълнително основание въззивният съд да го кредитира и да прецени, че не е необходимо да бъде допускана нова трета експертиза с идентична задача. На тези основания касационният съд прие, че въззивната инстанция правилно е анализирала доказателствените източници, вярно е изяснила фактите по делото и не е допуснала нарушения на процесуални правила. По оплакването за неправилно приложение на материалния закон: Основният спор по делото е свързан с преценката дали констатираното увреждане на втори горен десен зъб на пострадалия представлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК. Касационният съд се солидаризира с изводите на въззивната инстанция, че по своята медикобиологична характеристика посоченото увреждане не е средна телесна повреда. В практиката си (в това число и в задължителната такава, обективирана в ППВС 3/1979 г.) висшата съдебна инстанция е приела, че счупването на зъб до основата на венеца следва да бъде приравнено на "избиване на зъби", защото увреждане в такава степен довежда до затрудняване на физиологичната функция на зъба. Такова счупване, особено по отношение на резец (какъвто е процесния) причинява невъзможност този зъб да бъде използван по предназначение, респективно пострадалия да го ползва при отхапване. Когато счупването не е до основата на венеца, а е засегнало само част от коронката тази функция не е загубена, респективно увреждането не може да бъде приравнено на "избиване на зъб" и не представлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК. На тези основания касационният съд изцяло прие изводите на въззивната инстанция, като прецени, че към момента на получаване на увреждането е съществувала около 1/3 част от коронката на зъба на пострадалия и загубата на 2/3 от нея не представлява средна телесна повреда. Това, че същата впоследствие е била доразрушена от кариозен процес не е в резултат на полученото увреждане и не може да има значение за квалифициране на деянието. Предвид изложеното, съдът прие, че въззивният съд е приложил правилно материалния закон, като е приел, че престъплението по чл. 129 НК не е осъществено от обективна страна и подсъдимият Х. правилно е бил оправдан по повдигнатото му обвинение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение