Решение № 6677 от 13.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 155/2011 г.

Решение № 6677 от 13.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 155/2011 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба Директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Кърджали срещу решение № 118 от 19.11.2010 г. по адм. д. № 170/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Кърджали. Релевирани са оплаквания за съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби, несъответствие с целта на закона и необоснованост. Ответницата Шерие Юсеин Юсеин от с. Фотиново, Област Кърджали моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 118 от 19.11.2010 г. по адм. д. № 170/2010 г., Административен съд - гр. Кърджали е отменил Решение № ПОВН-74 от 13.08.2010 г. на Директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на Шерие Юсеин Юсеин срещу Разпореждане № О-08-081-02-00014316 от 5.07.2010 г. на Ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при РУ "Социално осигуряване" гр. Кърджали и е изпратил преписката на административния орган за решаване на въпроса по същество при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания. При разглеждане на последната съдът прецени, че съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона представляват основания за оспорване на административните актове, съгласно чл. 146, т. т. 3, 4 и 5 АПК. Касационните основания са посочени в текстовете на чл. 209 АПК. Но от цялостното съдържание на касационната жалба се извличат оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост, в каквато връзка се разглежда настоящата жалба. По първоначалното дело е било безспорно установено, че Шерие Юсеин Юсеин от с. Фотиново, Област Кърджали се е регистрирала като самоосигуряващо се лице - тютюнопроизводител на 1.03.2003 г. и е определила вида на осигуряването - за всички осигурителни рискове без трудова злополука и професионална болест. Други заявления за прекратяване и възобновяване на дейността или промяна на вида на осигуряването не са били подавани от самоосигуряващото се лице. През 2006 г. то е било регистрирано като тютюнопроизводител по реда, установен в Правилника за прилагане на Закона за тютюна и тютюневите изделия, като е било включено в регистъра на тютюнопроизводителите за 2006 г. Считано от 22.02.2007 г. Юсеин е придобила статута на регистриран земеделски производител. Правилно първоинстанционният съд е преценил, че в случая не е налице промяна нито на характера, нито на вида на заявеното осигуряване, която промяна да подлежи на деклариране, защото по своя характер тютюнопроизводителите са земеделски производители. Както едните, така и другите са самоосигуряващи се лица с еднакъв размер на дължимите осигурителни вноски за ДОО, а различията са свързани само с реда и със сроковете за регистрацията им. Правилно също така съдът е отчел обстоятелството, че към 22.07.2007 г. Юсеин е била в поредния си отпуск по майчинство, а отпуската за бременност и раждане и отпуската за отглеждане на малко дете се зачитат за осигурителен стаж, дори без да се правят осигурителни вноски. Освен това осигурителния орган не е преценил, че декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО. Това изрично е записано в разпоредбата на чл. 1, ал. 2, предложение последно от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при нарушаване на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и други подобни. Грешки от посоченото естество в процесното решение липсват. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,