Решение № 10903 от 29.11.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Славев от град Кюстендил срещу решение 86 от 13.05.2022 г., постановено по адм. дело 321/2021 г. по описа на Административен съд Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед РД-00-1180/17.09.2021 г. на кмета на община Кюстендил и е осъден да заплати разноските по делото. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, по които се претендира отмяната му. Ответникът - кметът на община Кюстендил в постъпил писмен отговор намира касационната жалба за неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Кюстендил е образувано по жалба на К. Славев срещу заповед РД-00-1180/17.09.2021 г. на кмета на община Кюстендил, с която на основание чл. 225а, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено К. Славев да премахне незаконен строеж: Пристройка към жилищна сграда, находящ се в УПИ ХVI-3548, кв. 326 по плана на град Кюстендил, ПИ с идентификатор 41112.503.2317 по кадастралната карта на гр. Кюстендил и с административен адрес: [улица], гр. Кюстендил. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентния административен орган по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, в изискуемата от закона писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон, поради което с обжалваното решение е отхвърлил жалбата срещу административния акт. Решението е правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, пета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. в от ЗУТ, изграден след 2020 г., за който не са издавани строителни книжа и противоречащ на предвижданията на действащия ПУП. При тези данни обосновани се явяват изводите на съда за наличието на незаконен строеж, който не е търпим и подлежи на премахване. Правилно е установено, че констатираната пристройка представлява строеж, пета категория, по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. в ЗУТ. При липса на строителни книжа за констатираното строителство административният орган законосъобразно е разпоредил неговото премахване като незаконно по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Данните по делото сочат за извършване на строежа след 2020 г., за който момент не намират приложение разпоредбите за търпимост по § 16, ал. 1-3 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Строежът не е търпим и подлежи на премахване, като законосъобразно съдът е приел за неоснователни възраженията, че жалбоподателят няма качеството на възложител и изпълнител на строежа. Заповедта е писмена и в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Фактически обстоятелства за постановяване на административния акт се съдържат и в съставения по реда на чл. 223, ал. 2 от ЗУТ констативен акт, в който е описан нареденият за премахване строеж по местонахождение, вид, начин на изграждане, конкретни характеристики и параметри, които позволяват неговото еднозначно индивидуализиране. Несъответствията между определянето на строежа от административния орган като пристройка към жилищна сграда, вместо като надстройка над сграда - търпим строеж, както е конкретизирано от вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза, са несъществени, тъй като по никакъв начин не се променят характеристиките и местоположението на строежа. Освен това, в заключението си вещото лице изрично посочва, че процесният строеж не противоречи на описанието в заповедта, като местоположение в имота, габаритни размери и материали от който е изпълнен. Поради това, следва да се приеме, че предметът на заповедта е ясно и точно индивидуализиран, а възраженията на касатора в обратен смисъл, направени и пред първоинстанционния съд, са неоснователни. В констативния акт са посочени коректно и нарушените при изграждане на строежа разпоредби. Заключението на първоинстанционния съд за спазване на процедурата по издаване на административния акт, също се споделя от настоящия състав. Заповедта е постановена след съставен по реда на чл. 223, ал. 2 от ЗУТ констативен акт, с който е установен строеж, извършен без необходимите строителни книжа и в противоречие с действащия ПУП. Актът е съобщен на жалбоподателя като собственик на строежа, който в указания срок е направил възражения. Поради това следва да се приеме, че правото на защита на жалбоподателя не е нарушено, тъй като му е предоставена възможност да изложи оплакванията си срещу констатациите на органа в определен срок. В оспорената заповед констатираното строителство е описано като пристройка към жилищна сграда с идентификатор 41112.503.2317.1, изградена в имот с идентификатор 41112.503.2317 по КККР на гр. Кюстендил. Строежът е с Г-образна форма и размери 3,10м./6,60м/5,45м./3,75м./2,45м./3,00м. Височината е 2.40 м. Ограждащите стени са изпълнени от тухли и бетонови блокчета, с монтирана дограма, покривната конструкция е от дървени греди и USB плоскости, покрити с керемиди. Посочено е, че помещението е оформено върху постройка с идентификатор 41112.503.2317.4, като до него се достига единствено чрез стълбищна клетка в жилищната сграда през врата, избита на междинната площадка. Строежът е в завършен вид. Строежът е с жилищно предназначение и се явява изграден над постройка от допълващо застрояване в УПИ XVI-3548, кв. 326, каквото не е предвидено с действащия план. Така описания строеж по строителни материали, размери и предназначение настоящият състав намира за достатъчно индивидуализиран за извършването на преценка на материалната законосъобразност на заповедта. В съответствие със закона и обосновани от доказателствата са и изводите на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е постановена при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ от строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед, издадена от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд е приел, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Строежът е изграден без строителни книжа, което обстоятелство не се оспорва от касатора и в противоречие с предвижданията на действащия план. Като изграден след 2020 г. строежът не попада във времевия обхват на разпоредбите на § 16 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, поради което не може да се определи като търпим. Ето защо същият подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и издадената в този смисъл заповед е законосъобразна. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за законосъобразен административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна и решението като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. Искането за присъждане на разноски в полза на ответника по касация не следва да бъде уважено, тъй като по делото не са представени доказателства такива да са извършвани. Кметът на община Кюстендил не е представляван от юрисконсулт, което да обуслови присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,