Решение № 1206 от 25.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9514/2010 г.

Решение № 1206 от 25.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9514/2010 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по подадената от и. д. директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна касационна жалба срещу решение № 1055/26.05.2010 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. д. № 575/2010 г., с което е отменен като незаконосъобразен Акт за дерегистрация по ЗДДС № 180990900005810/26.10.09 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Русе, потвърден с решение № 769/28.12.09 г. на и. д. директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди Акт за дерегистрация по ЗДДС № 180990900005810/26.10.09 г., както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "АЛПИНА" - ЕООД - гр. Русе чрез управителя и представляващ дружеството Цанко Богданов Косев оспорва същата по съображения, изложени в писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е бил Акт за дерегистрация по ЗДДС № 180990900005810/26.10.09 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Русе, потвърден с решение № 769/28.12.09 г. на и. д. директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, с който на основание чл. 176, т. 3 от ЗДДС е прекратена регистрацията по ЗДДС на "АЛПИНА" - ЕООД - гр. Русе. Изложени са съображения за това, че за данъчните периоди м. октомври 2008 г.; м. март 2009 г., м. юни 2009 г., м. юли 2009 г., м. август 2009 г. и м. септември 2009 г. не е платен дължимия ДДС по подадени справки-декларации в изпълнение изискването на чл. 89, ал. 1 от ЗДДС, като към 26.10.09 г. има общо задължения /главници и лихви/ в размер на 3328.20 лв. За да отмени като незаконосъобразен акта, съдът е приел, че действително всяко системно неизпълнение на задължение по ЗДДС, в т. ч. невнасянето на данъка, може да послужи за основание за дерегистрация по преценка на данъчната администрация. Невнасянето на дължимия ДДС в указания от закона срок по чл. 89, ал. 1 за пет данъчни периода може да се квалифицира като системно неизпълнение на задължения по ЗДДС. Това обаче не обосновава автоматично извод за наличие на основание за дерегистрация. В чл. 176 от ЗДДС е предвидена възможност, а не задължение за органа по приходите да прекрати регистрацията по ЗДДС. Прекратяването на регистрацията по ЗДДС е изключително тежка санкция, поради което органът по приходите е следвало да мотивира преценката си за това защо се налага прилагането на посочената санкция. Липсата на мотиви в тази насока препятства преценката по чл. 169 АПК за това дали органът е упражнил правомощията си в съответствие с целите на закона, които са предотвратяване на злоупотреби с ДДС и на данъчни измами. Така постановеното решение е правилно. Правилно е приел първоинстанционният съд, че при издаването на акт за дерегистрация на някое от основанията, посочени в чл. 176 от ЗДДС, органът по приходите има оперативна самостоятелност и извършва преценка относно наличието или липсата на необходимост от прекратяване на регистрацията по ЗДДС. Съгласно чл. 169 от АПК във вр. с § 2 от ПЗР на ДОПК, при оспорване на акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали органът разполага с такава оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. След като е безспорно, че в случая органът по приходите разполага с оперативна самостоятелност, то съдът е длъжен да провери дали с избраната от него възможност се постига целта, за която законът го е оправомощил да издаде акта /чл. 4, ал. 2 от АПК /. Ако тази цел се постига, спазени ли са изискванията за съразмерност, регламентирани в чл. 6 от АПК. В случая, от съдържащата се в данъчната преписка справка, издадена от ТД Русе, се установява, че за м. октомври 2008 г. главница не се дължи, а само лихва в размер на 1.19 лв.; за м. март 2009 г. главница също не се дължи, а само лихва в размер на 0.05 лв.; Към момента на постановяването на решение № 769/28.12.09 г. на и. д. директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, видно от мотивите на същото, са погасени и задълженията за м. юли и м. август 2009 г. и остават тези за м. юни и м. септември 2009 г. При спазване изискването на чл. 6, ал. 3 от АПК за прилагане на по-благоприятните за лицата мерки, ако по този начин се постига целта на закона, би следвало да не се прекратява регистрацията по ЗДДС в случаите на изпълнение на задълженията за внасяне на ДДС по подадените справки - декларации със забава, при които се начислява и дължи лихва. Като се има предвид, че невнесеният данък е само за два данъчни периода, необоснован е изводът на органа по приходите, че е налице системност в неизпълнението на това данъчно задължение и това неизпълнение изисква да се наложи санкцията, свързана с прекратяване на регистрацията по ЗДДС. С оглед на изложеното, решението на АС-Варна като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отд.