Решение № 5380 от 22.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9591/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. А. Б. и Д. К. Б., чрез адв. Владимиров като процесуален представител, срещу решение 11908 от 15.07.2024 г., постановено по адм. дело 6650/2023 г. по описа на Административен съд София - град. Излагат се доводи за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост. Иска се обезсилването му и прекратяване на производството, а алтернативно - неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването. Ответниците Ц. Г. И. и С. И., чрез пълномощника си адв. Ангелова, в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и претендират присъждане на разноски за настоящата инстанция. Ответникът началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) София не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд София - град е образувано по жалба на С. И. и Ц. Г. И. против извършено от началника на СГКК София изменение на данни в кадастралния регистър на недвижимите имоти на гр. София относно сграда с идентификатор 68134.510.5041.2 и нанасяне на самостоятелен обект в нея с идентификатор 68134.510.5041.2.1, с административен адрес: гр. София, район Сердика , [улица], за който като собственици са вписани С. А. Б. и Д. К. Б.. С обжалваното решение извършеното от административния орган изменение на одобрената кадастрална карта и кадастрален регистър (КККР) е отменено. За да постанови този резултат, съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен орган по чл. 54, ал. 4 ЗКИР и в предвидената форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Излага съображения, че производството пред административния орган е проведено по реда на чл. 53а, т. 2 ЗКИР, без издаване на заповед. Посочва, че оспореното действие по изменение на КККР представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Като възпроизвежда заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвено от арх. К., достига до извод за промяна на предназначението на помещение котелно на първия етаж на сградата като обща част чрез заличаването му и приобщаване на неговата площ към помещение склад по екзекутивен проект, заверен в район Сердика при Столична община на 12.09.2022 г., представляващо съществено отклонение от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 6 ЗУТ, извършено без необходимото нотариално заверено съгласие на заинтересованите лица, когато се извършва приобщаване на обща част по време на строителството и съответно без съгласието на съсобствениците на сградата като нормативно условие по чл. 185, ал. 3 и ал. 7 ЗУТ за приобщаване на обща част на строеж, въведен в експлоатация, към нанесения самостоятелен обект в сградата, които изисквания в случая не са спазени. Излага съображения, че е налице нарушение на задължението по чл. 26 АПК на органа да уведоми оспорващите като заинтересовани лица в качеството им на етажни собственици в сградата, притежаващи 1/2 идеална част от общите части, за образуваното производство по нанасянето на същата и на самостоятелния обект в нея. Решението е валидно и допустимо. Неоснователно е възражението на касаторите за недопустимост на съдебния акт. Първата инстанция е сезирана с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, изразяващ се в действие и от лица с правен интерес от оспорването. В случая изменението на КК е извършено по повод заявление на настоящите касатори и заинтересовани страни в първоинстанционното производство в хипотезата на чл. 53а, т. 3 ЗКИР, без издаване на заповед, представляващо нанасяне на самостоятелен обект, тяхна собственост, находящ се на първия етаж на двуетажна двуфамилна жилищна сграда и вписване в КР на същите като собственици с отразяване на данните за собствеността. По делото е установено, че с нот. акт 15/ 2013 г. касаторите и настоящите ответници физически лица в качеството им на съсобственици на поземления имот си учредяват взаимно право на строеж върху съсобствения им при равни права неджижим имот, като касаторите получават в предвидената за построяване в него двуетажна двуфамилна жилищна сграда апартамент 1 със застроена площ от 121,30 кв.м. , състоящ се от коридор, дневна с кухненски бокс, три спални, баня с тоалетна, тоалетна и склад, при съседи: стълбище, калкан и от две страни - двор, заедно с 1/2 идеална част от общите части на сградата, а ответниците С. И. и Ц. Г. И. - апартамент 2 , находящ се на 2 етаж, на кота +2,90 метра, със застроена площ 142, 25 кв.м., състоящ се от коридор, дневна с кухненски бокс, три спални, баня с тоалетна, тоалетна, склад и два балкона, при съседи: стълбище, калкан и от две страни - двор, заедно с 1/2 идеална част от общите части на сградата. По предходно заявление на касаторите от 23.05.2022 г. сградата е нанесена в одобрената КК, без отразяване на данни за собствеността. С последващо заявление от 15.06.2022 г., подадено от същите лица е поискано и административният орган нанася самостоятелен обект в сградата (СОС), находящ се на първия етаж, предмет на оспореното изменение. Според представената с преписката извадка от КР на недвижимите имоти жалбоподателите пред първата инстанция и настоящи ответници са вписани в него като собственици на ПИ с идентификатор 68134.510.5041. За сграда с идентификатор 68134.510.5041.2, в която се намира новонанесеният самостоятелен обект, не се съдържат данни за собственост. Съгласно § 1, т. 12 от ДР на Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, очертание на самостоятелен обект е контурът, ограничен от външните ограждащи стени на обекта и осовите линии на разделителните стени към съседните обекти или към прилежащите помещения, или общите части в сградата. След като въпросът за включване в очертанията на самостоятелния обект на общи части на сградата, чиито собственици са всички собственици на самостоятелни обекти в нея, подлежи на изследване при произнасянето по законосъобразността на изменението, наличието на такова спорно обстоятелство е достатъчно за определяне на правния интерес от обжалване при доказана собственост на оспорващите върху втория етаж на сградата, съответно върху 1/2 идеални части от общите части на същата. В този смисъл Ц. Г. И. и С. И. попадат в кръга на заинтересованите лица съгласно § 1, т. 13 ДР ЗКИР да обжалват извършеното изменение и разполагат с правен интерес от оспорването му, независимо от това, че не са вписани в КР като собственици на нанесената в КК сграда. Ето защо, като се произнася по жалбата съдът постановява допустимо решение. Решението е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело и до неправилно приложение на материалния закон. Настоящата инстанция не споделя извода на съда за допуснати съществени нарушения в процедурата по извършване на оспореното изменение. Жалбоподателите пред първата инстанция действително не са уведомени за образуване на административното производство по реда на чл. 26, ал. 1 АПК във връзка с подаденото заявление за изменение в КК и КР, извършено от административния орган. Мотивите за такъв акт чрез действие може да се съдържат в уведомлението до заинтересованите лица, каквото също не е отправяно до тях. Изложените обстоятелства обаче не представляват съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като при упражняване на правото за съдебно оспорване жалбоподателите разполагат с възможност да посочат всичките си възражения срещу извършеното изменение, както и да представят доказателства в подкрепа на твърденията си, което в случая е сторено от тях. Противно на посочената от съда разпоредба на чл. 54, ал. 4 ЗКИР, относима към отстраняване на непълноти и грешки в кадастралната карта, компетентността на административния орган да извърши изменение в КК и КР в хипотезата на чл. 53а, т. 3 ЗКИР произтича от нормата на чл. 51, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 ЗКИР. По делото се спори относно очертанието на новонанесения СОС и дали в контурите му попада котелно помещение, което по одобрените за сградата инвестиционни проекти е посочено като обща част на първия етаж наред с антре и стълбище. От приетите по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че КККР за района е одобрена през 2011 г. Между страните няма спор, че оспорващите пред първата инстанция и заявителите в административното производство са съсобственици на ПИ с идентификатор 68134.510.5041 и са вписани като такива в КР. Видно от представените одобрени инвестиционни проекти, вкл. разрешение за строеж 96 от 29.11.2012 г. и акт за приемане на конструкцията от 24.09.2013 г. в този имот е изградена двуетажна жилищна сграда. Издадените за нея строителни книжа са по общо заявление на жалбоподателите и заинтересованите страни в производството пред административния съд. По делото е приета екзекутивна документация за обекта, изготвена след приключване на строително-монтажните работи на основание чл. 175 ЗУТ, за извършени в процеса на строителството несъществени отклонения от издадените строителни книжа по отношение на покривната конструкция на сградата и първия жилищен етаж. В екзекутивната документация, представена от заявителите в административното производство, е отразено отпадане на предвидено котелно помещение непосредствено до входа и стълбищната клетка на първия етаж и включването на неговата площ в съседно складово такова в обхвата на апартамента, разположен на този етаж. Съгласно чл. 62 от Наредба РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, новопостроената сграда се нанася в кадастралната карта и кадастралните регистри след завършване на строежа, удостоверено в случая с акта за приемане на конструкцията и констативен протокол по чл. 181, ал. 2 ЗУТ. От съда не е съобразено, че в случая сградата е нанесена в КК по предходно заявление от 23.05.2022 г. (л. 96 от адм. дело 6650/2023 г.), без вписване на данни за собственост, като видно от обяснителната записка (л. 103) тя е със степен на завършеност акт 14 и протокол по чл. 181, ал. 2 ЗУТ. По делото са представени одобрените инвестиционни проекти за постройката и такива с нанесени в тях промени по време на строителството. Според заключението на вещото лице по първоначалната експертиза, изготвено от инж. П., контурите на нанесения с оспореното изменение на кадастралната карта самостоятелен обект не отговарят на одобрения инвестиционен проект (екзекутив) за изграждането му и на изградения на място, за което експертът в приложение 1 е изготвил графично изображение с червени линии, както и че в очертанието му не са включени общи части на сградата. По делото не е установено в какво се изразява констатираното от това вещо лице несъответствие и дали в контурите на новонанесения самостоятелен обект действително попадат общи части. В обжалваното решение в нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК липсват собствени съображения относно приетата от съда материална незаконосъобразност на оспорения акт. В него дословно е възпроизведено заключението по втората съдебно-техническа експертиза без посочването на пряка връзка на изследваните въпроси и правния спор, доколкото поставените на вещото лице задачи касаят законосъобразността на одобрените строителни книжа на изградената двуетажна сграда, съответно на извършеното одобряване на екзекутивната документация за първия жилищен етаж и предаването й в общинската администрация съгласно чл. 175, ал. 2 ЗУТ. Съдът не издирва приложимите към случая норми, обуславящи квалификацията на оспорения акт и защитата срещу него, както и не формира собствени изводи въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства относно законосъобразността на извършеното изменение в КККР. Не е даден отговор на въпроса дали отразеният самостоятелен обект отговаря на изискванията на чл. 23, т. 3 във вр. с § 1, т. 1 ДР ЗКИР, както и спазени ли са условията по чл. 17, ал. 3 от Наредба РД - 02 - 20 5/2016 г., съгласно който очертание на самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура се определя приоритетно от: 1. одобрен инвестиционен проект; 2. граници, описани в документ за собственост и измервания на място. Косвен съдебен контрол на одобрените инвестиционни проекти за сградата, промените в тях или на издаденото разрешение за строеж е недопустим в производството по оспорване на нанасянето на самостоятелен обект в нея. В тази насока са изцяло неправилни разсъжденията на съда относно незаконосъобразността на отклоненията в реализираното спрямо първоначално одобрените инвестиционни проекти строителство и определянето им като съществени във връзка с изготвянето на екзекутивната документация след фактическото завършване на строежа на основание чл. 175 ЗУТ. Ревизия на строителните документи не може да се извършва нито от административния орган, нито от съда в процедурата по ЗКИР за нанасяне на самостоятелен обект в сграда, която безспорно е изпълнена след одобряване на кадастралната карта. Съгласието на собствениците на втория етаж от сградата относно промяна в статута на котелното помещение като обща част в хипотезите по чл. 154, ал. 2, чл. 185, ал. 3 и 7 ЗУТ и чл. 6, ал. 1, т. 3 и т. 5 ЗУЕС, съответно дали такова е необходимо и на липсата на което се позовава съдът, за да обоснове извод за материална незаконосъобразност на оспорения акт, е неотносимо в случая на извършване по реда на чл. 53а, т. 3 ЗКИР на исканото изменение в КК. Тези обстоятелства са извън предмета на настоящото производство. Предвид изложеното от първоинстанционния съд не са установени релевантните за спора факти и не са изложени мотиви по законосъобразността на извършеното изменение. Ето защо, решението следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав съобразно дадените по-горе указания. След обсъждане на всички приети по делото доказателства, вкл. представената пред настоящата инстанция схема 15-1268270/29.11.2023 г. на СОС с идентификатор 68134.510.5041.2.1 във връзка с извършено последващо на процесното изменение в контурите на обекта, находящ се на първия етаж и изследване на въпроса дали е влязло в сила, в зависимост от установеното съдът дължи повторна преценка по отношение наличието на правен интерес от оспорването, съответно следва да се произнесе относно неговата основателност. Предвид забраната на чл. 220 АПК за нови фактически установявания относимите за спора факти и обстоятелства следва да се установят от инстанцията по същество при връщане на делото за ново разглеждане. По исканията за присъждане на разноски за тази инстанция следва да се произнесе първоинстанционният съд съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение