Решение № 15112 от 28.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7847/2012 г.

Решение № 15112 от 28.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7847/2012 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Гинка Маринова Илчева, със съдебен адрес в гр. Варна, срещу решение № 188/30.01.2012 г., постановено по адм. д. 89/2010 г. на Административен съд - гр. Варна, като в нея се развиват оплаквания за недопустимост на решението, като постановено по недопустими жалби, както и такива за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови друго, с произтичащите от касационните оплаквания последици. Производството по делото е образувано по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК по частна жалба на кмета на община гр. Долни Чифлик срещу определение № 1277/14.03.2012 г. постановено по адм. д. № 89/2010 г. на Административен съд - гр. Варна, с което е оставено без уважение искането да се измени решението в частта му за присъдените разноски. Развиват се оплаквания за незаконосъобразност и се иска определението да се отмени и се постанови определение по същество, с което се уважи искането по чл. 248, ал. 1 ГПК. По касационната жалба: Ответниците, Руска Коева Славова, Красимир Христов Петров и Пламен Христов Петров в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Ответниците, Надка Димитрова Карова, Душко Димитров Вълканов, Красина Димова Илиева-Николова, Дияна Ангелова Смилкова и Сияна Ангелова Смилкова, в писмен отговор, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Останалите ответници не са изразили становища. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Варна, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на Надка Димитрова Карова, Душко Димитров Вълканов, Красина Димова Илиева-Николова, Дияна Ангелова Смилкова, Сияна Ангелова Смилкова, Желяза Маринова Демирова, Руска Коева Славова, Красимир Христов Петров и Пламен Митев Панайотов, Заповед № 1143/03.07.2006 г. на кмета на община гр. Долни Чифлик, с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ е одобрено изменение на дворищната регулация на УПИ ХIII, кв. 7, УПИ ХIХ, ХХ, ХХI, кв. 10 и УПИ ХХ, кв. 11 по плана на вилна зона - Шкорпиловци. За да постанови решението си съдът приел, че жалбите са процесуално допустими, като подадени от активно легитимирани лица и в законовия срок, както и че заповедта е незаконосъобразна, като постановена в противоречие на материалноправни норми и при допуснати съществени административнопроизводствени правила. Решението е допустимо. От събрания доказателствен материал е установено безспорно, че жалбоподателите се легитимират като заинтересувани лица, тъй като са собственици на имоти, включени в УПИ, предмет на заповедта, която легитимация са доказали с представените по делото договор за доброволна делба, нотариални актове, разписен списък, представляващ неразделна част към кадастралния план, съпоставени поотделно и съвкупно и във връзка със заключението на вещото лице. Освен това следва да се има предвид, че Агенцията по вписванията, в която се води имотния регистър, от който се извличат данни за собствеността, е образувана след влизането в сила на ЗКРИР през 2000 г. С оглед на това данни за собствеността на имотите могат да се извличат и от разписния списък, представляващ неразделна част от кадастралните планове /чл. 13, ал. 2 ППЗТСУ (отм.)/, одобрени преди 2000 г., каквито доказателства са приложени по делото, установяващи собственост в полза на жалбоподателите. Освен това от приложените по делото обратни разписки не може да се направи извод, че с тях е съобщена на жалбоподателите процесната заповед, поради което правните изводи на съда, че жалбоподателите са заинтересувани лица и активно легитимирани да оспорват заповедта, както и че жалбата им е подадена в срока по чл. 215, ал. 4 ЗУТ са законосъобразни и кореспондират на събрания доказателствен материал. С оглед на това решение е допустимо, като постановено по процесуално допустими жалби. Решението е и правилно. Видно от правно основание за издаване на заповедна, в нея е посочен чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, съгласно който /редакция към момента на издаване на процесната заповед/, влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, когато има съгласие на всички пряко заинтересувани собственици. В конкретния случай заповедта е издадена по искане на Кръстьо Коев Пенчев, Иван Маринов Иванов и Ганка Маринова Илчева, с молба вх. № РД-94-00-К-86 от 22.05.2006 г., /неясно от кого точно е подписана/, като не е налице съгласие на засегнатите собственици за изменението на плана, т. е. на жалбоподателите, което е абсолютно необходимо за изменението му по посочената точка. С/лед като не е налице съгласие за всички заинтересувани собственици, то не е налице и правното основание за издаване на заповедта, което води до незаконосъобразността й поради противоречие на материалноправна норма. Освен това е налице противоречие за правното основание за издаването на заповедта между посоченото в нея и предложеното в обяснителната записка, което сочи на допуснато нарушение на административнопроцесуалните правила по чл. 146, т. 2, 3, 4, и 5 АПК, както правилно е приел първоинстанционният съд. Като се има предвид гореизложеното, както и изложеното в мотивите на решението, които настоящата инстанция споделя изцяло, при правилно прилагане на закона и обосновано съдът е отменил оспорената заповед. Не са налице основанията по чл. 209, т. 2 и 3 АПК за обезсилване или отменяне на решението, поради което същото следва да се остави в сила. По частната жалба: Частната жалба е постъпила в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима. По реда на чл. 232 АПК е постъпил отговор от Надка Димитрова Карова, Душко Димитров Вълканов и Красина Димова Илиева-Николова, в който изразяват становище за неоснователност на частната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че частната жалба е неоснователна. Разглеждана по същество настоящия състав на Върховния административен съд, счита частната жалба за неоснователна по следните съображения: Съгласно правилото на чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. За да се присъди адвокатско възнаграждение в по-нисък размер от заплатеното, е следвало възражението за прекомерност да се направи най-късно до приключване на съдебното заседание по съществото на спора, т. е. най-късно в пледоариите на страните по съществото на спора. В настоящия случай общината не е била представлявана в производството по съществото на делото от процесуален представител, а от проверката по делото преди това заседание, не се установява да е направено възражение за прекомерност на платеното от жалбоподателите адвокатско възнаграждение. Това възражение и искане за намаляване на разноските е направено едва с молбата за изменение на решението, което съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява недоказано, както правилно е приел съда. С оглед изложеното определението като законосъобразно постановено следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 АПК