Решение № 3195 от 10.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13279/2008 г.

Решение № 3195 от 10.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13279/2008 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с § 4 от ПЗР на АПК във вр. с чл. 131 и следв. от Данъчния процесуален кодекс (ДПК), отм. във вр. с § 5, ал. 4 от ПЗР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по подадената касационна жалба от "КАС ОЙЛ"-ООД - гр. София чрез управителя и представляващ дружеството Красимир Иванов Георгиев срещу решение от 3.06.08 г. на Софийски градски съд, постановено по адм. д. № 12/05 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ДРА № 17-Р-615/20.08.04 г., издаден от данъчен орган при ДП "Витоша", ТДД - гр. София, в обжалваната и потвърдена с решение № 2377/18.11.04 г. на Директора на РДД - гр. София част.

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, чрез събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства и заключението на вещото лице по назначената ССЕ е доказано начисляването на данъка по процесните фактури. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението на СГС и да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени ДРА в обжалваната част.

Ответникът по касационната жалба - Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП - не изразява становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, както и приложението на материалния закон, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред СГС е бил ДРА № 17-Р-615/20.08.04 г., издаден от данъчен орган при ДП "Витоша", ТДД - гр. София, в обжалваната и потвърдена с решение № 2377 от 18.11.04 г. на Директора на РДД - гр. София част, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит по следните фактури: фактура № 373 от 7.06.2000 г., издадена от "М енд Д Петролиум" - ООД; фактура № 33 от 30.06.2000 г., издадена от "Кастал-99" - ЕООД и по фактури с №№ 55 от 7.12.2000 г. и 96/1.04.01 г., издадени от "Евро Ел" - ЕООД.

Съдът е потвърдил ДРА, като е приел, че законосъобразно на осн. чл. 64, т. 2 от ЗДДС (отм.) е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури с №№ 373/07.06.2000 г., 55/07.12.2000 г. и 96/01.04.01 г., тъй като не е доказано начисляването на данъка в счетоводствата на доставчиците "М енд Д Петролиум" - ООД и "Евро Ел" - ЕООД по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Доставчиците не са били открити на декларираните от тях данъчни адреси нито в хода на данъчната ревизия, нито от вещото лице във връзка с изготвянето на неговото заключение. По отношение на фактура № 33/30.06.2000 г., издадена от "Кастал - 99" - ЕООД, безспорно по делото е установено, че същата е издадена не на 30.06.2000 г., а на 1.07.2000 г., поради което жалбоподателят не може да претендира данъчен кредит за м. юни 2000 г. Представените ДРА на доставчиците не следва да се вземат предвид, тъй като не е доказана връзката между тях и процесните доставки.

Касационната жалба е частично основателна. 1. Решението е правилно и законосъобразно в частта му, в която ДРА е потвърден относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 33/30.06.2000 г., издадена от "Кастал - 99" - ЕООД. Самата фактура е представена по делото и от същата се установява, че е издадена на 1.07.2000 г., а не на 30.06.2000 г. Според чл. 67, ал. 1 от ЗДДС (отм.) в редакцията на закона към процесния период от време (ДВ, бр. 153/98 г.), правото на приспадане на данъчния кредит възниква за данъчния период, през който лицето е получило данъчната фактура, данъчното дебитно известие или митническата декларация, и се упражнява чрез осчетоводяването му и отразяването му в дневника за покупки и справката-декларация за този данъчен период. След като фактурата е издадена от доставчика през м. юли 2000 г. няма как получателят по доставката да е получил тази фактура през м. юни, за да я отрази в дневника за продажбите и в справката-декларация за м. юни. За посочения данъчен период с оглед цитираната законова норма, жалбоподателят не може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит по тази фактура. Не може да бъде уважена претенцията на касатора съдът да уважи правото му на приспадане на данъчен кредит за м. юли 2000 г., след като то не му е признато за предходния данъчен период и това е така, защото той не е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е издадена фактурата (м. юли 2000 г.), отразявайки я в дневника за покупки и справката-декларация за този данъчен период. Непризнаването на данъчен кредит в случая е последица от незаконосъобразно упражненото от негова страна право.

1. Решението е правилно и законосъобразно в частта му, в която ДРА е потвърден относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура 96/1.04.01 г., издадена от "Евро Ел" - ЕООД. Безспорно по делото е установено, в т. ч. и чрез заключението на вещото лице по назначената ССЕ, че този доставчик не е отразил фактурата в дневника за продажбите и в подадената справка-декларация. Следователно, не е доказано начисляването на данъка от доставчика като предпоставка за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит на получателя по същата доставка по чл. 64, т. 2 във вр. с чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) 3. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, Първо отделение, решението е неправилно в частта му, в която е потвърден ДРА относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 55/7.12.2000 г., издадена от "Евро Ел" - ЕООД. Според заключението на вещото лице и представените по делото писмени доказателства, тази фактура е включена от доставчика в дневника за продажбите за м. декември 2000 г., съответно - намерила е отражение и в подадената справка - декларация по ЗДДС с вх. № 540/15.01.01 г. за м. декември 2000 г. ДДС по фактурата е отразен и по сметка 4532 "Начислен ДДС по продажбите". В представения по делото ДРА № 0087/30.03.01 г., издаден на "Евро Ел" - ЕООД и обхващащ данъчните периоди от 1.09.2000 г. до 28.02.2001 г., на стр. 2 се съдържа констатация, че описаните в дневника за продажбите доставки на газьол и дизелово гориво са облагаеми и по тях е начислен ДДС. Следва да се посочи също така, че от страна на данъчния орган не е оспорена реалността на доставката. От данните по делото е установено, че жалбоподателят осъществява като основна дейност търговия на едро с петролни продукти, които съхранява в собствена база. Според заключението на вещото лице, за този доставчик е представена и разпечатка от сметка 304 "Стоки", а от страна на жалбоподателя стоката по тази фактура, както и по останалите е заприходена в неговото счетоводство по дебита на сметка 304 "Стоки" и разплащанията са осъществявани по банков път. С оглед на изложеното, следва да се признае на ревизираното дружество правото на приспадане на данъчен кредит по фактура № 55/7.12.2000 г., издадена от "Евро Ел" - ЕООД в размер на 2 260.44 лв. 4. По аналогичен начин в хода на съдебното производство се установява начисляването на ДДС по фактура № 373/7.06.2000 г., издадена от "М енд Д Петролиум" - ООД. В хода на ревизията от страна на данъчния орган, извършил насрещната проверка, а също така и от вещото лице по назначената ССЕ, се установява, че тази фактура е включена в в дневника за продажбите на доставчика за м. юни 2000 г., респ. - в подадената справка - декларация по ЗДДС за същия данъчен период. Видно от констатациите на ДРА № 631/8.10.01 г., издаден на "М енд Д Петролиум" - ООД, това дружество осъществява като основна дейност търговия на едро с петролни продукти, води двустранно счетоводство, съобразено с изискванията на ЗСч. За данъчния период м. юни 2000 г. начисления ДДС по доставките, по които то е изпълнител, не е коригиран. Деклариран е ДДС за внасяне в размер на 4 009.33 лв. Отново следва да се посочи, че от страна на данъчния орган не е оспорена реалността на извършената доставка. С оглед на изложеното, следва да се признае на ревизираното дружество правото на приспадане на данъчен кредит по фактура № 373/7.06.2000 г., издадена от "М енд Д Петролиум" - ООД, в размер на 1 921.60 лв.

Относно твърдението в касационната жалба, че е допусната фактическа грешка при посочването на размера на лихвите в таблицата на ДРА, следва да се посочи, че тази фактическа грешка не може да бъде поправена от съда, а това следва да се направи от органа, издал акта.

При този изход на делото следва да се уважи частично и претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски за първоинстанционното производство.

Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение