Решение № 162 от 24.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 447/2012 г.

Решение № 162 от 24.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 447/2012 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Любка Андонова Производството е по чл. 295 от ГПК. Касаторите Д. А. К., чрез пълномощника му адв. М. А. и Е. А. П. чрез пълномощника й адв. В. П. обжалват решение № 540 от 23.1.2012 г., постановено по гр. дело № 159/2011 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е потвърдено решение № 1039/28.5.2007 г по гр. дело № 654/2006 г на Районен съд-Разлог. С първоинстанционното решение съдът е отхвърлил като неоснователен предявеният от В. А. К. -праводател на Д. А. К. и Е. А. П. срещу [община] иск по чл. 108 от ЗС иск за установяване правото на собственост и предаване владението на недвижим имот: парцел ...., с пл.№ ... в кв.... по плана на [населено място] от 1958 г, представляващ по сега действащия ЗРП на [населено място] от 1990 г - УПИ-... в кв...., както и изградената в него жилищна сграда и второстепенна постройка. В касационните жалби се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, както и за постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Ответникът [община] оспорва касационните жалби по съображения, изложени в писмен отговор. Подържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира, че касационните жалби са допустими - подадени са в срок от лица, имащи интерес от обжалването и срещу акт, подлежащ на касационен контрол. От данните по делото се установява следното: В. А. К. е предявила срещу [община] иск с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване собствеността и владението върху парцел ..., с пл.№ ... в кв. 64 по плана на [населено място] от 1958 г, представляващ по сега действащия ЗРП на [населено място] от 1990 г. УПИ.... в кв..., както и изградената в него жилищна сграда и второстепенна постройка. В исковата молба ищцата подържа, че по силата на наследствено правоприемство от А. Д. Т. -починал през 1971 г е собственик на описания в исковата молба недвижим имот. Същият е принадлежал на И. С., който го е владял в периода 1850 г-1880 г и го е придобил по давност. След неговата смърт собствеността е преминала по наследствено правоприемство към М. С., владяла имота от 1880 г до 1933 г, която с нотариален акт за публично завещание, го е завещала на зет си А. Т. и на дъщерите си П. С. и Е. Т. Тримата наследници по завещание са упражнявали фактическа власт върху имота в периода 1933-1973 г и са го придобили по давност. П. С. е починала през 1956 г, а Е. Т. през 1976 г. Техен наследник е А. Т., починал през 1971 г и наследен от В. К. заместена в хода на процеса от наследниците й по закон Д. А. К. и Е. А. П.. В исковата молба са изложени твърдения, че през 1966 г е започнала процедура по отчуждаването на имота за изграждане на битов комбинат. Мероприятието не е реализирано, но имота е отнет от собственика, без да му бъде заплатено обезщетение. Предвид изложеното се подържа, че имотът съществува в реални граници и са налице предпоставките по чл. 2, ал. 1 и 2 от ЗВСОНИ за възстановяване правото на собственост върху него. Ответникът [община] подържа, че е собственик на имота по силата на извършеното отчуждаване. С решение № 1039 от 28.5.2007 г. по гр. дело № 654/2006 г., Районен съд-Разлог е отхвърлил предявеният от В. А. К. срещу [община] иск по чл. 108 от ЗС. С решение № 187/5.6.2009 г. по гр. дело № 870/2007 г. Окръжен съд-Благоевград е оставил в сила решение № 1039/28.5.2007 г по гр. дело № 654/2006 г на Районен съд-Разлог. С решение № 796/2.2.2011 г по гр. дело № 1660/2009 г ВКС, Първо Гражданско отделение е отменил въззивното решение на Благоевградски окръжен съд № 187/5.6.2009 г. по гр. дело № 870/2007 г. и е върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав, като е дал задължителни указания да бъдат разгледани правоизключващите възражения на ответника за недопустимост на реституцията, поради надлежното отчуждаване на имота по ЗПИНМ /отм./ и поради неговия настоящ статут на публична общинска собственост, като по второто от тях се налага събиране на нови доказателства за установяване статута на имота към влизане в сила на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ /Обн ДВ. бр. 107 от 17.11.2007 г/: обявен ли е бил към този момент за паметник на културата с местно значение и с какъв акт на общинския съвет. При новото разглеждане на делото Окръжен съд-Благоевград е допуснал изслушване на съдебно-техническа експертиза, въз основа на чието заключение е направил извод, че процесният имот не съществува във вида, преди отчуждаването му и не подлежи на възстановяване, съгласно ТР № 1/1995 г. Приел е, че обектът е обявен за паметник на културата и реновиран с цел запазване на предишния му характерен архитектурен облик. Приел е, че имотът е актуван като публична общинска собственост, като паметник на културата с местно значение и е преминал в собственост на ответника, поради което искът по чл. 108 от ЗС е отхвърлен като неоснователен. В мотивите на отменителното решение ВКС е указал, че основанието на правото на собственост към настоящия момент, на което се позовава ищцовата страна е реституция по ЗВСОНИ, а не наследяване. С оглед на това Върховният касационен съд е дал указания при новото разглеждане на делото да се съберат доказателства за статута на имота към влизане в сила на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ / обн ДВ. Бр. 107 от 18.11.1997 г/, обявен ли бил към този момент имота за паметник на културата с местно значение и с какъв акт. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по процесуалноправния въпрос "длъжен ли е съдът при новото разглеждане на делото да съобрази указанията на ВКС, дадени с отменителното решение и да изложи мотиви във връзка с тях", поради противоречие на въззивното решение със задължителната практика на ВКС по чл. 290 от ГПК и по материално-правния въпрос "реставрирането на съществуващите в имота сгради, представляващи паметник на културата от местно значение, след незаконното им отнемане от държавата, което реставриране се свежда до извършване на СМР с цел съхраняване на архитектурния им облик, представлява ли пречка за възстановяване правото на собственост по реда на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ" на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. По основанията на които е допуснато касационно обжалване. Досежно основанията за допускане на касационно обжалване. Съгласно задължителната практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, обективирана в решение № 193 от 4.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1649/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 128 от 29.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1356/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 740 от 26.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1935/2009 г., I г. о., ГК когато отменя въззивното решение и връща делото за ново разглеждане от друг състав, ВКС дава указания относно тълкуването и прилагането на закона. Съгласно изричния запис, даден в разпоредбата на чл. 294, ал. 1, изр. 2 от ГПК в сила от 1.3.2008 г, тези указания са задължителни за въззивния съд, на който делото е върнато за ново разглеждане. С оглед задължителните указания, дадени от ВКС при новото разглеждане на делото въззивният съд е следвало прецени дали към 22.11.1997 г имотът е имал характера на публична общинска собственост като паметник на културата от национално значение, което съставлява пречка за реституцията му, а в случай че същият е паметник на културата с местно значение и подлежи на реституция да прецени дали по отношение на него налице е налице третата задължителна предпоставка: съществува ли съществува реално до размерите, в които е бил отнет. В мотивите си въззивният съд не е дал мотивиран отговор на нито един от въпросите, които се съдържат в задължителните указания на касационната инстанция: изобщо не е засегнал въпроса към датата на влизане в сила на реституционния закон бил ли е процесния имот паметник на културата с местно или с национално значение, като обект от втория вид би изключил изобщо допустимостта на реституцията. Изобщо не е даден отговор на въпроса защо се приема, че имотът е публична общинска собственост, още повече е безспорно в съдебната практика и теория, че актуването или деактуването на имотите не е правопораждащ, правоизменящ или правопогасяващ юридически факт. Прието е на следващо място, че " съдебно-техническата експертиза и другите събрани доказателства водят до категоричния извод, че процесният имот не съществува във вида, в който е отнет. Не става ясно обаче кои са категоричните доказателства, обосноваващи подобен извод и как съдът е достигнал до него. Следователно въззивният съд не е изпълнил в никаква степен дадените от Върховният касационен съд при първото разглеждане на делото задължителни указания. Само след като даде отговор на въпроса дали имота представлява или не публична държавна собственост съдът може да пристъпи към разглеждане на останалите предпоставки за реституция по ЗВСОНИ. В разглеждания случай съдът е разменил логическата и правна последователност за обосноваване правнорелевантните отговори на посочените въпроси: разгледал е общите предпоставки за реституция на имота като е приел, че не съществува във вида, в който е отнет, а не е дал отговора на въпроса към момента на влизане в сила на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ, имотът бил ли е обявен за публична държавна собственост. По втория въпрос. Съгласно българския тълковен речник думата реставрация /от лат. Restauratio/ означава "възстановяване". Отнесена към паметниците на историческото и архитектурно културно наследство реставрацията представлява комплекс от мероприятия /дейности/, насочени към съхранение на исторически и културни паметници. Реставрация си поставя за цел по възможност да възстанови паметника в идеалния му първоначален вид. Съответно консервацията /от лат. Conservation-съхранение/ представлява комплекс мерки, насочени към съхранение и стабилизиране на физическото състояние на историческите и архитектурни паметници в конкретните условия при обезпечение на продължителна защита от съответните въздействия като влага, промени в температурата, механически повреждания и пр. Преизграждането за разлика от реставрацията не съставлява съхранение, а изцяло ново изграждане на вещта, което може да имитира първообраза, но освен външното подражание не съвпада с него, тъй като представлява по същество нов обект. Следователно реставрирането на съществуващите, представляващи паметник на културата от местно значение сгради, което се свежда до извършване на СМР с цел съхраняване на архитектурния им облик, не води до субстанциалното обособяване на нов обект и не съставлява пречка за възстановяване правото на собственост по реда на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ". Докато преизграждането представлява пречка за възстановяване правото на собственост по реда на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ", тъй като вещта не съществува във вида в който е отнета, а на нейно място е изградена нова вещ. По основателността на касационната жалба. Предмет на иска по чл. 108 от ЗС е установяване правото на собственост по реституция и предаване владението на недвижим имот: парцел V., с пл. № 1170 в кв. 64 по плана на [населено място] от 1958 г, представляващ по сега действащия ЗРП на [населено място] от 1990 г - УПИ-V. -110 в кв. 64, както и изградената в него жилищна сграда и второстепенна постройка. При новото разглеждане на делото въззивният съд е приел заключение на съдебно-техническа експертиза, изпълнена от в. л. архитект Р. М., от която се установява, че е наличен архитектурен проект от 1973 г за реставрация и консервация на сградата "Х. м. ", както и такъв от 1977 г, отнасящ се до "Стопанската сграда". Въз основа на тези проекти и извършения оглед на място, вещото лице е дало заключение, че реставрационните и консервационни работи на сградата "Х. метох" са извършени с цел максимално запазване на оригиналната архитектура, конструкция и интериор. Според вещото лице така направената реставрация на сградата "Х. метох" отговаря на всички национални и международни изисквания за максимално запазване на оригиналната субстанция и първообраза на паметника. По този начин сградата е основно обновена и съществено е увеличена нейната експлоатационна стойност. По отношение на стопанските сгради и с оглед лошото състояние, в което са се намирали към 1976 г по проект е предвидено преизграждането им, при запазване на първоначалния образ и типичния за града строителен маниер. Към стопанските сгради са изградени и нови постройки във връзка с новата им функция на "И. ". Съществуващите към момента сгради на "Иконната галерия" не са идентични със съществуващите към момента на изготвяне на проекта за реставрация от 1976 г. Те са напълно преизградени с нови материали и с по-голям обем, но са издържани в типичния за града строителен маниер. Тези данни не са обсъдени от въззивният съд, който не е дал отговор на въпроса как и дали настъпилите в имота промени са се отразили с оглед допустимостта на реституцията и предвид събраните по делото писмени доказателства и заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза, изпълнена от в. л. М. Не е даден отговор на въпроса всяка от сградите ли представлява ново строителство или е реставрирана и с оглед на това не е изяснено каква е прилежащата площ от терена към всяка една от тях- съответно "Х. метох" и "Стопански сгради". Всички тези обстоятелства е можело да бъдат установени чрез допълнително заключение на съдебно-техническа експертиза, каквато съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. по гр. д. № 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС въззивният съд е бил длъжен да назначи служебно. Това обосновава необходимостта от отмяна на съдебното решение, даване на ход по същество пред настоящата инстанция и изслушване на експертиза в посочения смисъл. В. от изложеното и на основание чл. 295, ал. 2 от ГПК, върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение