Решение № 137 от 7.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15898/2013 г.

Решение № 137 от 7.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15898/2013 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Стоян Тодоров Тодоров, чрез пълномощника му адв. Николай Руневски - САК срещу Решение № 4145 от 20.06.2013 г., постановено по адм. дело № 10236/2011 г. от Административен съд София-град. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 и се иска отмяна на съдебния акт, решаване на спора по същество или връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна, чрез процесуалния си представител юрк. Луканова, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователен и недоказан, искът на Стоян Тодоров Тодоров срещу Министерство на правосъдието за присъждане на обезщетение за понесени неимуществени вреди в размер на 100 000 лева, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, получени в резултат на бездействие на администрацията на Затвора гр. София да му осигури рехабилитация, профилактика, физиотерапия и адекватно лечение; достъпна архитектурна среда, предвид невъзможността му да се придвижва; помощни средства; болногледач, което е довело до увреждане на общото му състояние, системно, продължително и непредизвикано унижение на човешкото му достойнство, както и до поява на чувство на уязвимост, безпокойство, малоценност, незащитеност, безпомощност, силен стрес и емоционална увреденост от начина му на живот. За да постанови този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна, че ищецът е осъден с влязла в сила присъда за извършено престъпление от общ характер и изтърпява наказание "лишаване от свобода", но е със 100 % намалена работоспособност и диагноза: състояние след тежка гръбначно-мозъчна травма огнестрелно нараняване с миеломалация, долна параплегия, тазово-резервуарна инсуфициенция, тежък трофичен синдром - пермагнени декубитални рани в областта на седалището и камъни в пикочния мехур. Заради това си здравословно състояние на 31.03.2009 г. е бил настанен в Неврологично отделение на СБАЛЛС - София, който престой е прекъсван поради прекъсване на изтърпяване на наказанието на 17.04.2009 г., 17.07.2009 г., 17.07.2010 г. и 02.12.2010 г. (в същност от 17.04.2009 г. до 17.07.2009 г., от 17.07.2009 г. до 17.07.2010 г.; от 17.07.2010 г. до 02.10.2010 г.; от 02.12.2010 г. до 02.02.2011 г.). Въз основа на събраните доказателства - доклади на директора на СБАЛЛС - София; заключения на ЛКК; свидетелските показания на изтърпяващият наказание "лишаване от свобода" Валери Пешев и психолога на Затвора гр. София Сергей Куртев, както и от заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза съдът е направил извод, че предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на неимуществени вреди е неоснователен и недоказан. Ищецът не е доказал наличието на незаконосъобразно бездействие от страна на ответника и не е доказал по безспорен и категоричен начин настъпването на твърдяната неимуществена вреда. Решението е недопустимо и ще следва да бъде обезсилено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав при следните съображения: С разпореждания на съдията-докладчик от 23.11.2011 г. и от 12.12.2011 г. на ищеца е дадено указание да "посочи точно и ясно ответника срещу който предявява исковата молба и посочи цената на иска". С молби вх. № 26810 от 08.12.2011 г. и вх. № 28595 от 30.12.2011 г. Стоян Тодоров е уточнил, че искът му е насочен срещу "Министерството на правосъдието и министъра на правосъдието" и цената на иска му е 100 000 лева, представляващи неимуществени вреди получени в резултат на действия и бездействия на администрацията на Затвора гр. София да му осигури рехабилитация, профилактика, физиотерапия и адекватно лечение; достъпна архитектурна среда, предвид невъзможността му да се придвижва; помощни средства; болногледач, което е довело до "системно, продължително и непредизвикано унижение на човешкото (му) достойнство, както и до чувство за уязвимост, безпокойство, малоценност, незащитеност и безпомощност; силен стрес, неравнопоставеност, емоционална увреденост и психическа травма от начина му на живот, физическо страдание" (л. 6-11; л. 17-18). С разпореждане от 06.01.2012 г. съдът от първата инстанция е конституирал като страна-ответник в процеса министерството на правосъдието. Това разпореждане е в нарушение на чл. 205 от АПК вр. чл. 12 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) в приложимата му редакция (Обн. - ДВ, бр. 25 от 2009 г., в сила от 1.06.2009 г.). Съгласно текста на чл. 12 ЗИНЗС прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), която е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище София и е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, а затворите са териториални служби на ГДИН. След като искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, по арг. от чл. 205 АПК, то надлежния ответник в случая е не МП, а ГДИН. В случая ищецът не е посочил надлежния ответник нито с исковата си молба, нито с молбите, депозирани в изпълнение на дадените му указания да посочи точно и ясно ответника срещу който предявява исковата си молба. Но съдът е длъжен и е следвало да прецени това обстоятелство в светлината на измененията на ЗИНЗС и независимо от факта, че пасивната процесуална легитимация не е била оспорена от процесуалния представител на МП. Вместо това съдът е процедирал в нарушение на процесуалните правила като е насрочил делото в открито съдебно заседание и е провел цялостно съдебно производство. Встъпването на адв. Руневски в процеса след 02.04.2012 г. (л. 46) не е довело до изправяне на този процесуален пропуск, видно от становището му, изразено в откритото съдебно заседание от 09.04.2012 г. Пред вид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, трето отделение