Решение № 1517 от 1.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9942/2010 г.

Решение № 1517 от 1.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9942/2010 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс е образувано по касационна жалба подадена от Веселин Христов Григоров и Крум Христов Григоров против решение на Административен съд - Монтана, постановено на 15 април 2010 г. по адм. дело № 675/2009 г. по описа на съд. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отменил като незаконосъобразна заповед № 376/06.10.2009 г. на кмета на община Лом и е осъден кмета на община Лом да заплати на Веселин Христов Григоров деловодни разноски в размер на 170 лева. В касационната жалба е посочено, че недоволството на касаторите от обжалваното решение се основава на следното: на първо място - съдът не се е произнесъл по искането за възстановяване в цялост на имот с пл. № 2266 от кв. 253 по плана на гр. Лом от 1956 г и по искането да бъде признато, че размерът на полученото през 1967 г. обезщетение от 828 лева след деноминацията на лева от 1996 г. възлиза на 0.83 лева; на второ - съдът неправилно е конституирал Крум Григоров като заинтересована страна в процеса, вместо като оспорващ; на трето - по отношение на разноските, съдът не е взел под внимание направените разноски по адм. дело № 18/2008 г. на АС-Моната, адм. дело № 9655/2008 г. и № 4255/2008 г. на ВАС, възлизащи "общо към 250 лева". Ответната страна - кмета на община Лом, не се е ползвал от правото си на отговор по така подадената касационна жалба, не се явява и не се представлява в хода на делото. Представителят на Върховната административна прокуратура поддържа, че обжалването е допустимо, но неоснователно. Посочено е, че първоинстанционният съд се е произнесъл при спазване на своите компетенции регламентирани в чл. 173, ал. 2 от АПК, постановил е правилно решение и обосновано е възприел, че обстоятелствата, свързани с възможностите за обособяване на възстановяемия участък от имота, не е предмет на производството. Върховният административен съд, трето отделение, като разгледа така подадената касационна жалба и се съобрази с изявленията на касаторите, дадени в хода на делото по същество, счита че е сезиран с три отделни искания - молба за допълване на решението на административния съд, частна жалба против прекратително определение и касационна жалба против обжалваното решение, но единствено в частта му за разноските. На първо място трябва да бъде отбелязано, че възражения за неправилност на обжалваното съдебно решение, обосновани с твърдения за пропуск на съда да се произнесе по всички предявени искания на страните, водят до извод не за наличие на касационни основания, а за искане за защита от пропуск на съда да се произнесе по цялото искане (оспорване). От тук следва, че отправените пред настоящата касационна инстанция оплаквания по своето съществото представляват молба за допълване на решение, а не за неправилност на постановено такова. Съгласно чл. 176 от АПК, компетентен да се произнесе по искане за допълване е единствено съдът постановил първоначалното решение. Това в случая е АС-Монтана, на когото на основание чл. 135, ал. 2 от АПК следва да се изпрати за разглеждане искането за допълване, съдържащо се в настоящата касационна жалба. На второ място - с протоколно определение от 14.01.2010 г., първоинстанционният съд, на основание чл. 158, ал. 1 и ал. 3 във вр. с чл. 150 и чл. 151, т. 3 от АПК, е прекратил производството по подадената от Веселин и Крум Григорови пред съда жалба, в частта му по отношение на Крум Григоров, като съдебния акт е постановен в съдебно заседание, проведено с участието и на двамата жалбоподатели. В тази връзка, касационните възражения относно неправилно определеното процесуално качество на Крум Григоров, съдът счита за относими аргументи към правилността именно на прекратителното определение от 14.01.2010, поради което отново следва да бъде прието, че не е налице същинска касационната жалба. В тази си част, същата има характер на частна жалба, която обаче е недопустима за разглеждане по същество. Срокът на оспорване на прекратителното определение е 7 - дневен, същия е броим съгласно чл. 230 от АПК от деня на заседанието и е изтекъл на 21.01.2010 г. Следователно към датата на подаване на касационната, но частна жалба, по отношение на Крум Григоров тя се явява просрочена. По отношение на Веселин Григоров основанието за недопустимост на частната жалба се явява не толкова просрочието към вече посочената дата, колкото в липсата на абсолютна процесуална предпоставка - правен интерес. Това е така, тъй като с прекратителното определение от 14.01.2010 г. не се засягат негови процесуални права, което би обосновало от своя страна интерес от правото на жалба. В тази връзка и на основание чл. 215, т. 3 във вр. с чл. 230 и 236 от АПК, жалбата следва да бъде оставена без разглеждане по отношение и на двамата жалбоподатели, както и да се прекрати настоящото производството в тази му част. На трето място - с касационната жалба се обжалва по същество, но частично първоинстанционното решение, досежно присъдените разноски. Спрямо Крум Григоров, в качеството му на участвала по делото заинтересована страна, обаче отново е налице недопустимост на жалбата. Видно от съдебното решение, въобще липсва произнасяне по негов иск за присъждане на разноски. Съдебното решение установява дължимостта на разноски по делото единствено спрямо жалбоподателя - Веселин Григоров, но не и по отношение на заинтересованата страна. В тази връзка, обжалването от страна на Крум Григоров на решението, в частта му за разноските, на основание чл. 215, т. 2 от АПК следва да бъде оставено без разглеждане, а производството прекратено. Налице обаче са всички, процесуални предпоставки, за да бъде разгледана по същество касационната жалба по отношение на Веселин Григоров. Същата е редовно подадена, от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, спрямо подлежащ на касационен контрол съдебен акт. Със своето решение, съдът на основание чл. 143 от АПК е осъдил кмета на община Лом да заплати на касатора сумата от 170 лева, представляващи направените разноски по делото за заплащане на държавна такса и депозит за вещо лице. Претенциите за присъждане на разноски, направени от касатора в други съдебни производства, съдът е възприел като неоснователни, както и тези, свързани с издаването на скица на имота, а по отношение на разходите за транспорт е възприето, че не са надлежно установени. Решението е неправилно, но не на основанията подържани в жалбата. Съдът правилно и съобразно доказателствата по делото е установил размерът на дължимата сума. Правилно е посочено, че разноските, направени по адм. дело № 18/2008 г. на АС-Монтана, адм. дело № 9655/2008 г. и № 4255/2008 г. на ВАС, но търсени в производството по адм. дело 675/2009 г. на АС-Монтана, не могат да бъдат предмет на обсъждане. Исканията в тази посока, касатора е следвал да постави именно в хода на споменатите дела, а не едва пред първоинстанционният съд. Заплатените такси, свързани с ползването на административната услуга за издаване на скица на имота, също не са преки и непосредствени разходи, свързани с хода на делото. Неправилно обаче съдът е определил задълженото за разноските лице. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. Административните органи обаче нямат бюджет, такъв имат държавните органи по см. на § 1, т. 1 от ДР на Закон за устройство на държавния бюджет и общините - чл. 3 от Закон за общинските бюджети. Издателите на актове могат да имат отношения към управлението на бюджетите, но от това не следва, че самите те имат бюджет. Поради тази причина, чл. 143, ал. 1 от АПК следва да се разбира, че длъжник по вземането за разноски е юридическото лице, което обезпечава дейността на издателя на акта. В настоящия случай, задължението за разноски следва да бъде поето не от кмета на общината, а от община респ. да бъде ангажиран нейния бюджет. За това, решението в тази му част следва да бъде отменено и вместо него на основание чл. 222, ал. 1 от АПК бъде постановено друго, с което община Лом да бъде осъдена да заплати деловодните разноски в посочения вече размер в полза на жалбоподателя Веселин Григоров. С оглед благоприятния изход на делото за Веселин Григоров и изрично направеното с жалбата искане за разноски и след като съдът установи, че такива са направени единствено в размер на 5 лева за заплащане на дължимата държавна такса, то същите следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя. При така изложените съображения, настоящия тричленен състав на ВАС, III-то отделение