Решение № 5679 от 25.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1680/2014 г.

Решение № 5679 от 25.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1680/2014 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Пазарджик против решение № 730/30.12.2013 г. по адм. дело № 864/2013 г. на Административен съд - гр. Пазарджик, с което е отменено решение № Ж-104#1 от 28.10.2013 г. на касатора и потвърденото с него разпореждане № С-12-999-07-00050457/17.09.2013 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 46, ал. 1, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Иванка Кирилова Блажева, от гр. Пазарджик чрез адв. Юлия Минева изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки по съществото на спора. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е решение № Ж-104#1 от 28.10.2013 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № С-12-999-07-00050457/17.09.2013 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ, досежно отказ за отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода 26.08.-2013 г. - 3.09.2013 г. на Иванка Кирилова Блажева, от гр. Пазарджик. В мотивите към издадените актове органите на НОИ са приели, че обезщетение не се дължи, тъй като през периода на болничния лист № 3854260, серия А-2012 осигуреното лице е било в санаториум, по програмата на НОИ за отдих и рехабилитация, без да е указан подобен режим на лечение от медицинските органи, поради което е налице нарушение по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 2 КСО. При преценка на доказателствения материал по делото, административният съд е направил законосъобразния извод, че органите по социално осигуряване неправилно са приложили относимите по случая материалноправни разпоредби. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 2 КСО парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на осигурени лица, които са нарушили, режима определен от здравните органи - само за дните на нарушението. По делото не е спорно, че за осигуреното лице е настъпил осигурен социален риск, за който е определено лечение и период за възстановяване на работоспособността с болничен лист № 3854260, серия А-2012. За периода на удостоверената неработоспособност Иванка Блажева е ползвала осигурителни права по реда на чл. 13а, т. 2, б. "б" КСО, като чрез програма "Профилактика и рехабилитация" за времето от 25.08.2013 г. до 3.09.2013 г., включително е била на санаториално лечение в "СБР - НК" ЕАД, филиал Велинград. От приетото по делото медицинско направление № 160/21.08.2013 г. за санаториално лечение е видно, че водещата диагноза е "Счупване на долния край на лъчевата кост". Същата диагноза фигурира и в болничния лист за временната неработоспособност. Обосновани са изводите на пъвоинстанционния съд, че отиването на санаториум с оглед оптимизиране на лечението вместо съблюдаване на предписания домашен режим не съставлява нарушение на режима, предписан от здравните органи. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че издадения болничен лист е за едно заболяване, а медицинското направление и проведеното санаторно-курортно лечение е за съвсем друг вид заболяване, а именно "Остеохондроза цервико артроза". Върховният административен съд, шесто отделение, вече е имал възможност да се произнесе по сходни правни хипотези, приемайки че "отиването на санаториум, с оглед оптимизиране на лечението, вместо съблюдаване на предписания домашен режим не съставлява съществено нарушение на режима, предписан от здравните органи", поради което в тези случаи разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 2 КСО не следва да се прилага - решение № 12959/3.11.2009 г. по адм. дело № 6251/2009 г. ВАС, VI о., решение № 4929/15.04.2010 г. по адм. дело № 16545/2009 г. ВАС, VI о., решение № 4359/28.03.2011 г. по адм. дело № 11079/2010 г. ВАС, VI о.. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че в процесния случай не са налице основания, които да налагат отклоняване от утвърдената съдебна практика. Щом не се спори, че осигуреното лице е било временно неработоспособно, провеждането на санаторно-курортно лечение при липса на такъв режим според болничния лист, удостоверяващ временната неработоспособност, не следва да се третира като нарушаване на определения режим по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 2 КСО. Достигайки до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, основателно се явява искането за разноски, направено ответника по касационната жалба. Съобразявайки представените в тази насока доказателства - договор за правна защита и съдействие № 008912/24.03.2014 г. и списък за разноски, Върховният административен съд определя същите на сумата от 180,00 лева, които следва да бъдат заплатени от касатора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение