Решение № 6146 от 9.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11269/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. В. М., чрез адв. Е. Д. като процесуален представител, срещу решение 10312 от 28.06.2024 г., постановено по адм. дело 6694/2023 г. по описа на Административен съд София град. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Касаторът оспорва извода на съда за законосъобразност на издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", като твърди недоказаност на дисциплинарното нарушение. Възразява срещу процедурата по приобщаване в дисциплинарното производство на доказателствата, събрани в досъдебното производство поради липса на надлежен протокол. Оплакванията за процесуални нарушения при издаване на заповедта са във връзка с изготвеното становище по чл.207, ал.12 ЗМВР, което не е подписано от всички членове на ДРО. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед или да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Доводите и исканията в жалбата се поддържат в съдебно заседание от адв. Димитров, който представя и писмено становище, като претендира присъждане на разноски. Ответникът директорът на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, чрез пълномощника си юрк. Иванова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на В. В. М. срещу заповед 513з-5616/13.06.2023 г. на директора на СДВР, с която на основание чл. 194, ал.2, т.4 ЗМВР /неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР/ и чл. 203, ал. 1, т.13 ЗМВР /деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата/ във вр. с т. 15, т. 19, т. 20 и т. 25 и т.31 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение като служител на МВР за длъжността старши полицай в група Охрана на обществения ред на сектор Охранителна полиция към 06 Районно управление при СДВР. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е валиден административен акт, издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на регламентираната процедура, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Излага съображения за компетентност на органа, съответстваща на правомощията му по чл.204, т.3 ЗМВР; за спазване на изискванията за форма и съдържание на заповедта по чл.59, ал.2 АПК и чл.210, ал.1 от ЗМВР, както и на административнопроизводствените правила по чл.207 от ЗМВР, вкл. на задължението по чл. 206, ал. 1 ЗМВР. Формирани са доводи за доказаност от фактическа страна на деянията, извършени от жалбоподателя, и констатации за правилното им квалифициране от дисциплинарно-наказващия орган като нарушаващи правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Обосновава се извод за наличие на основанията по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и за законосъобразно прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя при спазване на критериите по чл. 206, ал.2 от ЗМВР. Сочи се, че обстоятелствата в заповедта са установени по безспорен начин от представените към преписката: писмени сведения на преките свидетели на деянията - М. Ч. и П. И.; докладни записки и сведения на полицейски служители, проверили на място подаден сигнал за неправомерно поведение на жалбоподателя; данни за медийни публикации относно процесното деяние. Констатирана е недостоверност на показанията на свид. М. поради противоречието им със събраните доказателствени средства в дисциплинарното производство. Прието е, че е доказан фактическият състав на тежкото нарушение на служебната дисциплина по приложените материалноправни норми на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР вр. с т. 15, т.19, т.20, т.25 и т.31 от Етичния кодекс деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, което обуславя наложеното най-тежко дисциплинарно наказание и с това е постигната целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени след подробен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства като са обсъдени и наведените от страните доводи и възражения. Съдът е формирал фактически и правни изводи, които се подкрепят от доказателствените средства по делото, в резултат на което е постановил обоснован съдебен акт при спазване на съдопроизводствените правила. От данните по делото се установява, че дисциплинарното производство е образувано със заповед 513з-1158/13.02.2023 г. на директора на СДВР, с която е определен дисциплинарно разследващ орган (ДРО) в състав от председател и трима членове, вкл. служител с юридическо образование. Повод за образуването на дисциплинарното производство е получен сигнал на ЕЕН 112 от М. Ч. с данни за това, че лице в полицейска униформа реже дървета, засадени на улицата, и ги товари в лек автомобил, а след отправена му забележка, същият изважда пистолет и го насочва към главата му. Във връзка със сигнала са изпратени на място полицейски служители, които са изготвили докладни записки, съдържащи информация, че собственик на автомобила, в който са товарени отрязаните дървета е полицай В. М. и че същият притежава служебно оръжие-пистолет. След проведен телефонен разговор с М. Ч. е изготвена докладна записка и на инспектор в СДВР, в която са изложени същите данни на Ч. за деянията на М. и допълнително данни за присъствие на място на Д. Ч. и на една жена. Депозиралите сигнала и докладните записки лица са представили пред ДРО сведения. Такова е представила и жената свидетел на поведението на нарушителя, а именно П. И., от които доказателства е установено, че М. е извършвал сеч на дървета, находящи се на улицата и след отправена забележка от М. Ч., двамата са влезли в словесен конфликт, а след като Ч. е започнал да снима с телефона си, М. е насочил срещу него пистолет, което е породило основателен страх за здравето и живота му. Налице са данни за образувано досъдебно производство срещу нарушителя за същото деяние, като с постановление на наблюдаващия прокурор е предоставен достъп до материалите от същото на ДРО на основание чл.198, ал.2 НПК. Към преписката са приложени и доказателства за публикации в медии и социални мрежи относно процесния случай с негативна оценка на поведението на полицейския служител. Въз основа на събраните доказателства, предоставени и на нарушителя, ДРО е изготвил обобщена справка 230р-18049/04.05.2023 г., с която е запознат М., както и становище 230р-18828/10.05.2023 г., които са предоставени на ДНО. Нарушителят е поканен за изслушване и даване на писмени обяснения, от което право същият не се е възползвал. При горните доказателства, с процесната заповед, дисциплинарната отговорност на жалбоподателя в качеството му на младши инспектор, старши полицай в група Охрана на обществения ред на сектор Охранителна полиция към 06 Районно управление при СДВР, е ангажирана за това, че на 12.02.2023 г., около 10,00ч.-10,30ч. в гр. София, в близост до кръстовището на [улица]и [улица], в извън работно време, е извършвал сеч на дървета на улицата без да има разрешение за това и е заплашил с убийство М. Ч. като е насочил срещу него пистолет и му казал Ще те гръмна , което е възбудило у лицето основателен страх за здравето и живота му. Деянията са квалифицирани като тежки нарушения на служебната дисциплина по чл. 203, ал.1, т.13 ЗМВР деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР по т. 15, т.19, т.20, т.25 и т.31 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. В съдебното производство, са приети като доказателства материалите от административната преписка и са разпитани свидетелите Т. К. и М. М., а относно показанията на последния в досъдебното производство е изискан протокол от разследващ орган. Преценката на посочените доказателствени средства обосновава правилността на изводите в оспореното решение за законосъобразност на обжалваната заповед. Съдебният акт е постановен при изяснена фактическа обстановка, спрямо която правилно е приложен материалният закон. Не са налице сочените от касатора пороци на съдебния акт по чл.209, т.3 от АПК. Обратно на поддържаното от жалбоподателя, настоящият състав на касационната инстанция счита, че въпросът относно съответствието на издадената заповед със закона и неговата цел е правилно разрешен от решаващият съд. Неоснователни са наведените оплаквания в касационната жалба за недоказаност на деянията от обективна и субективна страна, с което се обосновават твърдения за незаконосъобразност на обжалваната заповед. В съдебният акт се съдържа анализ на доказателствените средства, събрани в дисциплинарното и в съдебното производство, въз основа на който са формирани констатациите за установеност на релевантните факти. Последните се основават на писмените доказателства по административната преписка; на сведенията на лицата, които са очевидци на съставомерното поведение на касатора и на лицата, пристигнали за проверка на получения сигнал за извършеното деяние. Видно е, че дисциплинарното нарушение, квалифицирано като поведение, несъвместимо с етичните правила, е за деяния, изразяващи се в изсичане на дървета на улицата, извършено без разрешение, и заплаха за убийство спрямо М. Ч. чрез насочване на пистолет към него, придружено с думите Ще те гръмна . По отношение на първото деяние, установяващите го доказателства са сведенията на М. Ч., Д. Ч. и П. И., както и на полицейските служители Т. К., С. В. и И. Д.. Действително, ДРО не е изискал информация от компетентните органи за това дали е издадено в полза на М. разрешение за сеч на дървета, но твърдения за притежаване на такъв документ не се правят от нарушителя. От друга страна отрицателният факт за отсъствие на надлежно разрешително за сеч на дървета, не подлежи на доказване, а следва да бъде установен от лицето, което поддържа наличието на благоприятното за себе си обстоятелство - документ, удостоверяващ твърдяното право. В настоящия случай, жалбоподателят не твърди и не доказва, че притежава разрешение за сеч. Обратното, информация, че М. е извършвал неразрешена сеч, т.е. съставомерно деяние, представят в сведенията си полицейските служители, които сочат, че нарушителят е заявил пред тях, че няма пари за отопление, по която причина е предприел сечта на дърветата, находящи се на улицата в близост до дома си. По отношение на отправената заплаха за убийство спрямо лицето М. Ч., са събрани освен сведенията на последния, и тези на П. И., която е пряк свидетел на възникналия конфликт и на действията на двамата участници в него. От сведенията на И. пред ДРО от 16.02.2023 г., както и от протокола за разпит на същата пред СРС от 17.05.2023г., последният приложен като доказателство по дисциплинарната преписка, се установява по еднозначен и безпротиворечив начин, че полицай М. е извадил пистолет от якето си в момента, в който М. Ч. се е приближил за да снима с телефона си. Горните действия са достатъчни за да бъдат определени като акт на отправена заплаха за убийство, поради което липсата на категорични доказателства за изричане на думите Ще те гръмна , отразени в процесната заповед, не дисквалифицират поведението на нарушителя като съставомерно дисциплинарно нарушение. Без значение са и твърденията на касатора, че пистолетът му не е бил зареден по време на конфликта, а показанията на разпитания в съдебното производство свид. М., са изолирани и в противоречие със събраните доказателства от ДРО, поради което основателно съдът е отказал да ги кредитира, приемайки, че са недостоверни. Не променят горната фактическа обстановка и данните в показанията на П. И., съдържащи се в протокол от съдебно заседание на СРС от 14.04.2025 г. по наказателно дело, образувано срещу М., който протокол е приложен пред настоящата инстанция. Видно е противоречието в показанията на И. от една страна същата сочи, че М. само е показал на Ч., пистолета в якето си, а от друга страна заявява, че поддържа предишните си показания, т.е. данните за това, че М. е извадил пистолета от якето си. Именно последните съвпадат със събраните от ДРО доказателства, от което следва достоверността им. В съвкупност, изложеното обосновава изводи за доказаност на релевираното неправомерно поведение на нарушителя, както правилно е приел административният съд. Направените в хода на дисциплинарното производство фактически установявания безспорно обуславят извод, че служителят с поведението си е нарушил посочените от наказващия орган разпоредби от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а именно: т. 15 - държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме; т. 19 - държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява; т. 20 - държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си; т. 25 - държавният служител не злоупотребява с правомощията си, разчитайки, че няма да му бъде наложена санкция в качеството му на орган на властта и т. 31 държавният служител зачита и спазва правата и основните свободи на всеки гражданин. Правилно съдът приема, че нарушаването на закона от лице, което трябва да следи за неговото спазване, представлява поведение, което без съмнение уронва престижа на службата, още повече, че същото е получило широк медиен отзвук, с което е допринесло и за изграждането на негативен облик на представляваната от служителя институция в обществото. Установеното деяние от фактическа страна сочи на извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, което осъществява елементите от фактическия състав на основанието по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, обуславящо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Неоснователни са възраженията на касатора срещу процедурата по събиране на доказателства от ДРО във връзка с приобщаването на доказателствата, събрани в досъдебното производство, поради липса на надлежен протокол. Действително към преписката не е представен такъв протокол, който обаче не е необходим за приобщаването на доказателствата, тъй като в случая е процедирано по реда на чл.198, ал.2 НПК. Видно е, че с постановления на наблюдаващия прокурор от 24.02.2023 г. и от 16.05.2023 г., е предоставена възможност на ДРО да се запознае с материалите от досъдебното производство срещу полицай М., относими към дисциплинарното разследване, както и да получи копия от същите. Последните са част от доказателствата към преписката. Вън от горното, дори и само доказателствата, събрани в дисциплинарното производство са достатъчни за установяване на съставомерното поведение на нарушителя. Следва да се посочи, че в изпълнение на задължението си по чл.206, ал.4 ЗМВР, респ. по чл.35 и чл.36 от АПК, ДНО е събрал и оценил всички относими и необходими за случая, доказателства. Последните по правилото на чл.171, ал.1 от АПК, имат сила и пред съда, който, въз основа на преценката им е формирал мотивите си за законосъобразност на процесната заповед. Неоснователни са и оплакванията в касационната жалба за съществени процесуални нарушения при издаване на заповедта във връзка с изготвеното становище по чл.207, ал.12 ЗМВР, което не е подписано от всички членове на ДРО. Видно е, че становището с 18828/10.05.2023г. е подписано само от председателя на ДРО и от едни негов член, т.е. липсват подписи на другите двама членове, което съставлява нарушение на процесуалните правила, но противно на поддържаното от касатора, същото не е съществено. Според разпоредбата на чл.207, ал.12 ЗМВР, ДРО приключва дисциплинарното производство в определения му срок, като изготвя становище до ДНО за наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност. Съдържанието на становището по чл.207, ал.12 ЗМВР е предвидено с разпоредбата на чл.53 от Инструкция 8121з-877 от 6.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, според която в него се включват обсъждане и оценка на дадените след запознаването с обобщената справка допълнителни обяснения или възражения на нарушителя, ведно със становище по тях; становище за наличие или липса на основания за реализиране на дисциплинарна отговорност и правната квалификация на нарушението; становище за спазването на административнопроизводствените правила и предложение, какво решение да бъде взето от ДНО във връзка с отговорността на нарушителя. Предвид горното и след съпоставка със съдържанието на обобщената справка по чл.207, ал.7 и чл. 49 от Инструкцията, е видно, че становището следва да съдържа оценка само на допълнително представените обяснения и доказателства от нарушителя, т.е. на обстоятелства извън отразените в обобщената справка, а останалите реквизити от съдържанието му, го характеризират като мнение на ДРО, което е адресирано от ДНО. Преценката на обективираните в становището данни, на характера и значението на същото, обосновава изводи, че пропускът да бъде подписано от целия състав на ДРО, не съставлява съществено нарушение на процесуланите правила по см. на чл.146, т.3 АПК и не е основание за незаконосъобразност на издадената заповед. Безспорно е по делото, че на нарушителя са връчени всички събрани от ДРО материали, както и обобщената справка и му е осигурена възможност да представи обяснения и доказателства, поради което неподписаното становище не се е отразило негативно върху правото му на защита. Не се споделят от настоящия състав твърденията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения при събиране на доказателствата. Противно на доводите в касационната жалба съдът е обсъдил всички възражения на жалбоподателя. Видно е, че е допусната като свидетел по делото П. И., но разпит на същата не е проведен, тъй като не е намерена на адреса за призоваване. Горното обаче не е възпрепятствало доказателствения процес, тъй като от сведенията на И. пред ДРО и от протокола за разпита ѝ пред СРС, се установяват обстоятелствата, относими към състава на релевираното дисциплинарно нарушение на полицай М.. Предвид изложеното, касационната инстанция счита обжалваното решение за правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което същото следва да се остави в сила. С оглед изхода по делото и предявената претенция, в полза на СДВР съдът присъжда разноски за касационното производство в размер на 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, платими от жалбоподателя. По горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,