Решение № 10304 от 27.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1320/2020 г.

Решение № 10304 от 27.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1320/2020 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 - 2020 г. срещу Решение № 2380 от 07.11.2019 г. на Административен съд - Благоевград по административно дело № 919/2019 г. С обжалваното решение съдът е отменил Решение №РД-02-36-916 от 16.08.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 - 2020 г., с което на Община Благоевград за нередност за нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1, 2 и 4 във вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона за обществените поръчки е определена финансова корекция в размер на 10% от допустимите разходи по договор с "Ви Джи ЕФ Инженеринг" ЕООД от 07.09.2018 г. Касационният жалбоподател - ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 - 2020 г., счита решението за неправилно, поради нарушение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилен е, според касатора, изводът на съда, че поканата само до един участник в процедурата по договаряне без обявление не е нарушение на чл. 2, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Незаконосъобразно възложителят е поканил в процедурата на договаряне само един икономически оператор, като е нарушил основните принципи за възлагане на обществени поръчки, установени в ЗОП. От предмета на обществената поръчка следва, че тя може да бъде изпълнена и от оператори, различни от поканения в процедурата. Това обстоятелство е следвало да бъде преценено от възложителя и да изложи надлежни мотиви относно способността само на поканения участник да изпълни конкретната поръчка. Подобни мотиви при обявяването на процедурата на договаряне без предварително обявление не са изложени. Неоснователен е в този смисъл доводът в първоинстанционното решение, че възложителят разполага с оперативна самостоятелност колко кандидати да покани в хипотезите на чл. 18, ал. 7 ЗОП. Тълкуването на чл. 160, параграф 2 от Регламент 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (Регламент 2018/1046), което възприема съдът, е неправилно и не съответства на преследваната от регламента цел. Оперативната самостоятелност на възложителя не се простира дотам, че да избере възможност, при наличието на други законосъобразни възможности, която изцяло да предотврати конкуренцията. Освен това, общата разпоредба на чл. 160, параграф 1 от същия регламент изисква всички договори, финансирани изцяло или частично от бюджета на Съюза, да са в съответствие с принципите на прозрачност, пропорционалност, равно третиране и недискриминация. Поради това възложителят не може да се освободи от задължението да осигури реална конкуренция при възлагането на поръчката при условията на договаряне без обявление. Касаторът моли съда да отмени първоинстанционното решение и вместо него да постанови решение по същество, с което да остави без уважение жалбата на Община Благоевград против Решение № РД-02-36-916 от 16.08.2019 г. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Касаторът се представлява от адв. Плочева, Софийска адвокатска колегия. Ответникът по касационната жалба – Община Благоевград, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. В проведената от ответника процедура поканеният единствен участник е поставен в по-благоприятно положение от други икономически оператори, които също имат възможността да изпълнят поръчката, като му е предоставена възможност при необоснована липса на конкуренция да бъде определен за изпълнител по поръчката. По този начин възложителят е нарушил основните принципи за възлагане на обществени поръчки, установени в Закона за обществените поръчки. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, следното: Община Благоевград е бенефициер по Оперативна програма "Региони в растеж" (ОПРР). Между общината и МРРБ е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) № РД-02-37-42 от 17.04.2018 г. за отпускане на финансова помощ по ОПРР. По силата на договора, Ръководителя на УО се задължава да предостави на оспорващия безвъзмездна финансова помощ (100 %) в максимален размер до 5156065. 88 лева по ОПРР, Приоритетно ос 1 "Устойчиво и интегрирано градско развитие", процедура ВG16 RFOP001-1. 001-039 "Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020. " за изпълнение на проектно предложение ВG16 RFOP001-1. 008-0007 "Обновяване на многофамилни жилищни сгради в Община Благоевград." За изпълнението на ДПБФП с Решение № РП-53 от 28.08.2017 г. на Кмета на общината е обявена открита процедура с предмет: "Изпълнение на Инженеринг – проектиране и изпълнение на СМР, за 15 обособени позиции във връзка с реализация на проект "Обновяване на многофамилни жилищни сгради в Община Благоевград" по процедура BG16 RFOP001-1. 001-039 "Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020". С Решение № ПП-00-14/29.12.2017 г. на основание чл. 22, ал. 1, т. 8 и чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗОП откритата процедура е прекратена в частта й за обособена позиция № 5 – Многофамилна жилищна сграда с административен адрес: гр. Благоевград, ул. "Хр. Ботев" № 2, 4, 6, тъй като всички подадени оферти са неподходящи. С Решение № РП-45/16.07.2018 г. на Кмета на общината е открита процедура по чл. 79, ал. 1, т. 1 ЗОП с предмет "Изпълнение на Инженеринг – проектиране и изпълнение на СМР" по проект "Обновяване на многофамилни жилищни сгради в О. Б. " за Многофамилна жилищна сграда с административен адрес: гр. Благоевград, ул. "Хр. Ботев" № 2, 4, 6. Одобрена е документация за участие. Покана за участие в процедурата е изпратена до "Ви Джи ЕФ Инженеринг" ЕООД. След провеждане на процедурата по договаряне без предварително обявление, между Община Благоевград и "Ви Джи ЕФ Инженеринг" ЕООД е сключен Договор за инженеринг № BG16 RFOP001-1. 008-0007-С01-S-13 от 07.09.2018 г. на стойност 209475. 85 лева без ДДС, предмет на договора: "Изпълнение на Инженеринг – проектиране и изпълнение на СМР" по проект "Обновяване на многофамилни жилищни сгради в Община Благоевград" за Многофамилна жилищна сграда с административен адрес: гр. Благоевград, ул. "Хр. Ботев" № 2, 4, 6. Установеното нарушение е във връзка със сигнал за нередност № 1015, представляващо нарушение при възлагането на обществената поръчка. С писмо изх. № 99-00-6-417/23.05.2019 г. бенефициерът е уведомен за констатациите на органа. В срока по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ Община Благоевград подала възражения, които са взети предвид при окончателната оценка на нарушенията. С оспореното пред първата инстанция решение ръководителят на УО на ОПРР е приел, че при провеждане на процедурата възложителят е допуснал нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 79, ал. 1, т. 1 ЗОП. Административният орган е приел, че отправянето на покана само до един участник и сключването на договор с него, съставлява нарушение на основни принципи на ЗОП, тъй като бенефициерът не е осигурил по-широка конкурентна среда, отправяйки покана до повече от един участник. Така този участник е бил поставен в по-благоприятно положение от други икономически оператори, които имат капацитета и възможността да изпълнят поръчката, като му е предоставена възможност при необоснована липса на конкуренция, да бъде определен за изпълнител на поръчката. Определена е финансова корекция в размер на 10 % от разходите по договор № BG16 RFOP001-1. 008-0007-С01-S-13 от 07.09.2018 г., сключени с изпълнителя "Ви Джи ЕФ Инженеринг" ЕООД в размер на 22695. 83 лева. При така установената фактическа обстановка, от правна страна първоинстанционният съд е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалноправни разпоредби. Съдът е приел, че не са налице посочените нарушения на Закона за обществените поръчки, които имат или биха могли да имат финансово изражение за бюджета на Европейския съюз. Неправилно от ръководителя на УО е прието, че Община Благоевград, в качеството й на възложител, е допуснала нарушение на общия принцип на свободна конкуренция, тъй като същият поначало е неприложим за процедурите на договаряне без предварително обявление. От възложителя са приложени относимите специални норми от националното и съюзното право, дерогиращи разпоредбите на чл. 1, т. 2 ЗОП, съответно на чл. 160, параграф 2 от Регламент 1046/2018 г. В чл. 18, ал. 7 ЗОП е предвидена възможност в процедури от вида на процесната договаряне да бъде проведено и само с едно лице. С тази разпоредба на възложителите е предоставена оперативна самостоятелност да преценяват във всеки отделен случай броя на лицата, с които да преговарят, съобразно конкретните изисквания към предмета на поръчката, срока за изпълнението й и други относими към успешното приключване на процедурата обстоятелства. При наличието на такава нормативно предоставена оперативна самостоятелност, изборът на една или друга измежду еднакво законосъобразни възможности, не представлява нарушение на правилата за определяне на изпълнител по ЗОП, съответно не е налице нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ. В случая, след като е прекратил предходната процедура (с осигуряване на конкуренция при възможно най-широка основа), възложителят е направил необходимото, за да покани икономически оператор, отговарящ на условията и имащ капацитет да изпълни обществената поръчка. По изложените съображения, съдът е обосновал извод за материална незаконосъобразност на акта и го е отменил. Решението е правилно. Доводите на касатора в подкрепа на твърдяния порок – противоречие с материалния закон, са свързани с елементите на фактическия състав на нередността и с правната квалификация на нередността с оглед определянето на размера й. Безспорно е, че съгласно чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган. Основанието на финансовата корекция е нередността, а фактическият състав на нередността, с оглед на дефиницията от член 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1983/2006 на Съвета (Регламент № 1303/2013) включва кумулативно: 1.) действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове; 2.) което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на свързаното с него национално право; 3.) и има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет. По отношение на нередността, т. е. на основанието на финансовата корекция, спорът по делото е за нарушението на правото и за вредата. Първоинстанционният съд приема за неправилен извода на органа за допуснато от бенефициера (по смисъла на член 2, т. 10 от Регламент № 1303/2013) нарушение на чл. 79, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1, 2 и 4 ЗОП. Безспорно е, че Законът за обществените поръчки, с оглед на своята цел – да осигури ефективност при разходването на публичните средства за задоволяване на публичния интерес, е предоставил на възложителите голяма дискреция поради факта, че именно възложителят е този, който първо, най-добре е запознат със съответната публична потребност, която следва да бъде задоволена, и второ, е отговорен както за нейното постигане, така и това да стане по възможно най-ефективния начин. Но именно, за да гарантира постигането на тази цел, законодателят е поставил и множество ограничения, в рамките на които възложителят може да упражнява дискрецията си. Ограниченията имат различен характер и установяват различна степен на дискреция, но релевантното е, че тяхното нарушаване винаги прави акта на възложителя незаконосъобразен. Едно от нещата, които законодателят е регламентирал изключително стриктно, т. е. оставил е много малка или почти никаква възможност за дискреция на възложителя, е редът, с оглед на чл. 1, ал. 1 ЗОП, по който може да осъществи обществената поръчка. И това е пряка функция на ролята, която редът (начинът, механизмът) има за постигане на целта на обществената поръчка и за спазване на принципите, визирани в чл. 2, ал. 1 ЗОП. Регламентираните от законодателя различни видове ред за възлагане на обществените поръчки са гаранция за спазване на принципите по чл. 2, ал. 1 ЗОП, в частност този на свободната конкуренция, и с оглед на това за оптимизиране на разходването на средствата чрез постигането на най-доброто съотношение между качество и цена. Възможностите, които възложителят има по отношение на реда за възлагане на обществена поръчка, са регламентирани в чл. 18, ал. 1, в чл. 20, ал. 3 и 4 ЗОП. В чл. 18, ал. 1 ЗОП са регламентирани видовете процедури, чрез които възложителят може да възлага обществена поръчка. За публичния възложител (извън секторния и този от отбраната) процедурите са тези по т. 1, 2, 3, 6, 7, 8, 11, 12 и 13 ЗОП, като за приложимостта на всяка са налице нормативно установени изисквания. Разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗОП допуска провеждането на процедура на договаряне без предварително обявление – чл. 18, ал. 1, т. 8 ЗОП, в точно определени случаи. Процедурата на договаряне без предварително обявление в максимална степен ограничава приложимостта на принципите на закона, тъй като допуска сключването на договор без изискуемата по принцип публичност на поръчката, която е гаранция за свободна конкуренция и с оглед на това за постигане на целта на закона. И тъй като разпоредбата представлява изключение от процедурите, които в най-пълна степен гарантират целта и принципите на закона, нейното тълкуване е само stricto senso и то в контекста на възможността, при изключението, да се зачитат в максимална степен целта и принципите на закона. Хипотезата на точка 1 на чл. 79, ал. 1 ЗОП предвижда приложимост на процедурата на договаряне без предварително обявление, когато при открита или ограничена процедура не са подадени оферти или всички подадени са неподходящи и първоначално обявените условия на поръчката не са съществено променени. От доказателствата по делото е безспорно, че бенефициерът е провел открита обществена поръчка със същия предмет като процесната, която е била прекратена на основание чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗОП, тъй като всички подадени оферти са били неподходящи. Процесната обществена поръчка не съдържа съществени изменения на първоначално обявените условията. С оглед на това безспорно по делото е, че са налице предпоставките за провеждане на процедура на договаряне без предварително обявление. Спорът по делото е нарушил ли е бенефициерът принципите на закона като е отправил покана за договаряне само до един икономически оператор? Разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗОП съдържа различни хипотези, при които е допустимо провеждането на процедура на договаряне без предварително обявление. Законодателят, в чл. 64, ал. 1 ППЗОП във вр. с чл. 79, ал. 7 ЗОП, не е определил предварително и императивно броя на лицата, до които се изпраща поканата за договаряне без предварително обявление, а е използвал множественото число на думата - "лицата". Това значи, че с оглед на конкретното основание и обстоятелства по съответната обществена поръчка възложителят следва да прецени дали поканата трябва да бъде изпратена до един или до повече икономически оператори. В същия смисъл е и общата разпоредба на чл. 18, ал. 7 ЗОП, която за процедурите на договаряне по чл. 18, ал. 1, т. 8 – 10 и 13 ЗОП предвижда възможност за провеждане на преговори "с едно или повече точно определени лица". Тази обща принципна възможност за договаряне с едно или повече лица е приложима при условията, регламентирани в отделните разпоредби за процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 8, 9, 10 и 13 ЗОП, т. е. в чл. 79, 138, 164 и 182 ЗОП. За да се прецени какви са границите на оперативната самостоятелност на възложителя в хипотезата на чл. 79, ал. 1, т. 1 ЗОП, при така предоставената му възможност за договаряне с едно или повече точно определени лица, е необходимо да се установи целта, с която законодателят е създал разпоредбата и с оглед на това какво гарантира нейната законосъобразност. В хипотезата на чл. 79, ал. 1, т. 1 ЗОП законодателят е допуснал ограничаване на принципа на публичност, тъй като този принцип е бил надлежно спазен при първоначалното обявяване на обществената поръчка, но очевидно не се е стигнало до избор на изпълнител. Разпоредбата съдържа две различни хипотези: първата, когато не са подадени оферти и условията на новата поръчка не са променени съществено спрямо предходната, и втората, когато са подадени оферти, но те са неподходящи и условията на новата обществена поръчка не са променени съществено спрямо предходната. Общото между двете хипотези е липсата на съответен на изискванията на възложителя участник, който да изпълни обществената поръчка. Тази липса не е резултат на действията на възложителя, а на обективни факти, стоящи вън от неговата сфера на правно въздействие. В първата хипотеза икономическите оператори, по една или друга причина, не са проявили интерес към процесната обществена поръчка, поради което и не са участвали въпреки публичността, която е гарантирала информираността им за поръчката. Във втората хипотеза основанието за прекратяване на обществената поръчка не е незаинтересованост на икономическите оператори, а неподходяща оферта. Неподходяща оферта, с оглед на дефиницията на § 2, т. 25 ЗОП, е всяка оферта, която не отговаря на техническите спецификации и на изискванията за изпълнение на поръчката или е подадена от участник, който не отговаря на критериите за подбор. Следователно, в хипотезата на чл. 79, ал. 1, т. 1 ЗОП законодателят е приел за допустимо ограничаването на принципите, при които би следвало да се проведе обществената поръчка, защото факти и обстоятелства стоящи извън властта на възложителя са създали обективна ситуация, при която той не би могъл да осъществи поръчката, т. е. да задоволи съответния публичен интерес. В хипотезата на точка 1 предметът на обществената поръчка сам по себе си е без правно значение, както и факта дали този предмет обективно би могъл да се изпълни и от друг – непоканен, икономически оператор. Дали предметът на обществената поръчка може по принцип да се изпълни и от друг оператор е релевантен въпрос в хипотезата на чл. 79, ал. 1, т. 3 ЗОП, но там той е елемент на фактическия състав, при чието осъществяване е допустимо провеждането на процедура на договаряне без предварително обявяване. Преценката за нарушаване на границите на оперативната самостоятелност на възложителя в хипотезата на чл. 79, ал. 1, т. 1 ЗОП, а чрез това и на принципите на равнопоставеност и свободна конкуренция, не може да бъде обусловена от факта дали предметът на поръчката може или не може принципно да бъде изпълнен и от други икономически оператори, защото в тази хипотеза законодателят е приел принципът на свободната конкуренция да не бъде спазен в обема, в който се спазва при откритите процедури или при процедурите на публично състезание. Ако в хипотезата на чл. 79, ал. 1, т. 1 ЗОП, на базата на потенциалната възможност предметът на поръчката да може да бъде изпълнен и от други икономически оператори, се преценява спазването на принципа на свободната конкуренция, във всеки един момент би могло да се констатира нарушаването му, когато възложителят е поканил например само двама от потенциалните двеста икономически оператори, които могат да изпълнят поръчката. Такава правна несигурност – липса на нормативно установени изисквания и/или критерии, законодателят нито изрично, нито имплицитно дефинира или допуска, защото е преценил, че функциите на публичността – да бъдат уведомени потенциалните икономически оператори и техните конкуренти за обществената поръчка, т. е. да се създаде конкурентна среда, е изпълнена и не е необходимо да бъде отново повтаряна. Не съществува също нито изрично, нито имплицитно задължение на възложителя да обосновава защо отправя покана само до един и то точно избрания икономически оператор. Ако законодателят считаше, че за гарантиране на принципите на закона в хипотезата на чл. 79, ал. 1, т. 1 ЗОП е необходимо възложителят да отправи покана до повече от един икономически оператор той би го регламентирал изрично. В противен случай дерогацията на чл. 79, ал. 1 ЗОП се явява лишена от логика – правна и житейска (решение от 20 май 2010 г., Т-258/06, Федерална република Германия/Комисията, EU: T: 2013: 471, т. 141, където Съдът по повод на процедурата по договаряне без предварително публикуване на покана за представяне на оферти приема, че "когато изрично е позволена дерогация от директивите за обществените поръчки, ако условията на тази дерогация са изпълнени и следователно процедурата по договаряне без предварително публикуване на покана за представяне на оферти е оправдана, не може да съществува задължение за обявяване. При това положение принципите, които произтичат от Договора за ЕО, не могат да наложат задължение за обявяване, когато директивите изрично предвиждат дерогация, в противен случай тази дерогация би била безполезна" – приложимо mutatis mutandis). Релевантното за законосъобразното провеждане на процедурата при условията на чл. 79, ал. 1, т. 1 ЗОП е стриктното спазване на предпоставките, при които тя може да се проведе. А нейната цел е да създаде на възложителя механизъм, чрез който при липсата на интерес от потенциалните икономически оператори да може да постигне задоволяване на публичната цел, за която е отговорен в рамките на необходимия срок. Съдът на Европейския съюз е имал възможността да се произнесе по идентичните разпоредби от дял V "Възлагане на обществени поръчки" от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 година относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности, отменен с Регламент № 966/2012, които съдържат регламентация на процедурата на договаряне без предварително обявление. Във връзка с разпоредбата на член 91 от Регламент № 1605/2002 и член 126 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002 на Комисията от 23 декември 2002 година относно определянето на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета относно Финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности (Регламент № 2342/2002), регламентиращи тази процедура, Съдът на Европейския съюз, по повод на обществена поръчка, извършена от възложител на Съюза, е приел, че в рамките на процедура по договаряне без предварително обявление за поръчка възложителят "може свободно да избере предприятие или предприятия, с което/които желае да преговаря" – решение от 8 май 2007 г., Citymo, Т-271/04, EU: T: 2007: 128, т. 94. В същото решение – т. 111, Съдът е приел, че "в рамките на процедурата по договаряне без предварително публикуване на обявление за поръчка след проучване на пазара, каквато законосъобразно е приложена в конкретния случай, възложителят разполага с много широко право на преценка да откаже да сключи договора и следователно да прекрати започналите за това преговори" (приложимо mutatis mutandis). А в решението от 7 юни 2017 г., Blaћ, Т-726/15, EU: T: 2017: 376, т. 17, Съдът приема, че "в рамките на такава процедура [на договаряне без предварително публикуване на обявление] възложителят може да избере предварително предприятие или предприятия, с което/които желае след това да започне да преговаря за целите на сключването на договора и възлагането на съответната поръчка" като тълкуването е дадено относно приложимостта на идентичната разпоредба на член 104 от Регламент № 966/2012 и на член 134 от Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията от 29 октомври 2012 година относно правилата за прилагане на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (Регламент № 1268/2012). В същото решение Съдът е приел – т. 18, че "възложителят разполага с широко право на преценка относно елементите, които следва да вземе предвид, за да реши дали да възложи въпросната поръчка за недвижим имот, както относно избора на даден оферент или оференти, тъй като всъщност възлагането на такава поръчка не трябва да се провежда непременно при осигуряване на възможно най-широка конкуренция между заинтересованите субекти" (приложимо mutatis mutandis). Следователно, именно спазването на законово определените, изключително конкретни хипотези, при които е допустимо тази процедура да бъде проведена, а не броят на поканените икономически оператори, е основание да се приеме че същата е законосъобразна. Законодателят е приел, че спазването на принципа на свободната конкуренция в тази хипотеза по обективни причини не е в обем, в който е при откритите процедури или при процедурите на публично състезание, поради което не може действията на възложителя да се преценяват с оглед на неговото спазване чрез преценка на броя на поканените икономически оператори определен на основата на потенциалната възможност за изпълнение на предмета на поръчката. Наред с това, с оглед на разпоредбата на чл. 79, ал. 7 ЗОП, възложителят, който реши да използва процедурата по чл. 79, ал. 1, т. 1 ЗОП, трябва задължително да издаде решение за откриване на процедурата, т. е. решение по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗОП, което с оглед на чл. 36, ал. 1, т. 1 ЗОП се публикува в Регистъра на обществените поръчки. Публикуването в регистъра гарантира публичност, а решението по чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗОП, с оглед на чл. 22, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 9 ЗОП е индивидуален административен акт и подлежи на съдебен контрол. Това значи, че дори и в хипотезата на чл. 79, ал. 1, т. 1 ЗОП е осигурена в значителна степен публичност на процедурата, чрез която се гарантира защитата на интересите на конкурентните икономически оператори и с оглед на това на принципа на свободната конкуренция. Видно от горното, преценката за законосъобразност на процедурата по чл. 79, ал. 1, т. 1 ЗОП се ограничава до преценката за наличието на предпоставките за нейното провеждане, като потенциалната възможност предметът на обществената поръчка да може да бъде изпълнен и от други икономически оператори сам по себе си не е факт, който доказва нарушение на принципите на закона и в частност на този на свободната конкуренция, тъй като в тази хипотеза законодателят е приел възможността този принцип да не бъде спазен в обема, в който се спазва при други процедури, с цел да се постигне целения чрез обществената поръчка резултат – задоволяването на съответния публичен интерес. Първоинстанционният съд, като е достигнал до този правен извод, е постановил правилен, като краен резултат, правен резултат. В касационната жалба УО се позовава на нарушение на регламент 2018/1046 от страна на възложителя при провеждането на новата процедура. Регламент 2018/1046, с оглед на неговия член 1, има за предмет установяването на правилата за съставянето и изпълнението на общия бюджет на Съюза. Регламент 2018/1046 установява принципите, въз основа на които се съставя и изпълнява бюджета на Съюза, като между тях е и принципът на добро финансова управление – член 33. Регламентът регламентира и обществените поръчки като средство за разходване на бюджетните средства на Съюза. Безспорно е, че в член 160, параграф 1 на Регламент 2018/1046 изрично е посочено, че всички договори, сключени въз основа на обществени поръчки, трябва да бъдат в съответствие с принципите на прозрачност, пропорционалност, равно третиране и недискриминация. Вярно е, че в параграф 2 на разпоредбата – член 160, е посочено, че при всички договори се осигурява конкуренция на възможно най-широка основа, освен когато се използва процедурата, посочена в член 164, параграф 1, буква г), т. е. процедура на договаряне, включително без предварително обявление. Следователно дори в чл. 160, парг. 2 на Регламента е предвидено изключение от задължението на възложителя за осигуряване на конкуренция на възможно най-широка основа. Процесната процедура попада именно в обхвата на това изключение. Следователно в случая не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 160 от Регламента. От друга страна Регламент 2018/1046, както беше посочено, има за предмет не правоотношенията, във връзка с осъществяването на обществените поръчки в държавите членки, а правоотношенията във връзка със съставянето и изпълнението на бюджета на Съюза. Съображение 96 от Регламент 2018/1046 изрично сочи, че правилата за възлагане на поръчки и принципите, приложими към договорите за обществените поръчки, възлагани от институциите на Съюза за техни нужди, следва да се основават на правилата, съдържащи се в Директива 2014/24. Съгласно член 2, т. 51 от Регламент 2018/1046 за целите на регламента договор за обществена поръчка значи писмен договор с паричен интерес, сключен между икономически оператор и възлагащ орган по смисъла на членове 174 и 178. А възложители по смисъла на регламента – член 174 и 178, са всички институции на Съюза, изпълнителните агенции и органите, посочени в членове 70 и 71 (същото и в членове 117 и 190 от Регламент № 966/2012). Следователно, разпоредбите на член 160 и следващите от Регламент 2018/1046, които съдържат изисквания за обществените поръчки, в т. ч. и изискването за спазване на принципите на прозрачност, пропорционалност, равно третиране и недопускане на дискриминация и за осигуряване на конкуренция на възможно най-широка основа, с изключение на процедурата на договаряне, включително без предварително обявление, са изисквания към възложителите по смисъла на регламента. Те не са изисквания към националните възложители. От което следва, че цитираният регламент не намира приложение в конкретния случай. С оглед на горното правилата на Съюза за обществените поръчки, които са относими за възложителите извън тези по смисъла на Регламент 2018/1046, т. е. за националните възложители – бенефициери (по смисъла на член 2, т. 5 от Регламент 2018/1046 и на член 2, т. 10 от Регламент № 1303/2013) на безвъзмездна помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове, са тези, регламентирани в Директива 2014/24. Транспонирани в националното право тези правила са източник на задължения за националните възложители. Задължението на бенефициерите за спазването на тези правила е в резултат на сключения договор за безвъзмездна финансова помощ, който е в изпълнение на споразумението за партньорство, за изпълнението на което в съответствие с член 63 и 125 от Регламент 2018/1046 са създадени специални правила, които включват и приложимостта на Директива 2014/24. Видно от изложеното твърдението на органа за нарушение от бенефициера на член 160 от Регламент 2018/1046 е неоснователно. С оглед на изричната дефиниция на нередност – член 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013, нередност е налице, когато е осъществено нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба. В случая, нарушението е на чл. 79, ал. 1, т. 1 ЗОП, но тази разпоредба е резултат на транспонирането на член 26, параграф 6 и на член 32 от Директива 2014/24. Член 26, параграф 6 от Директива 2014/24 предоставя на държавите членки правото да осигурят на възлагащите органи възможност да прилагат процедурата на договаряне без предварително обявление, но само и единствено в случаите, регламентирани в член 32. С оглед на това ако е налице нарушение на чл. 79, ал. 1, т. 1 ЗОП то би било и във връзка с правото на Съюза – член 26, параграф 6 и член 32 от Директива 2014/24. В същия смисъл са решения № 6054/26.05.2020 г. по адм. дело № 13838/2020 г. и решение № 6796/05.06.2020 г. по адм. дело № 12049/2019 г. по описа на Върховен административен съд, Седмо отделение. Предвид изложените по-горе съображения изводът на първоинстанционния съд за неосъществено от бенефициера нарушение на правото на Съюза и на свързаното с него национално право, е правилен. Липсата на нарушение прави ненужна проверката за вреда на това нарушение върху бюджета на Съюза, а с това прави правилен и извода на първоинстанционния съд за липса на основание на финансовата корекция, тъй като липсва нередност. При липсата на нередност оспореният акт на органа се явява без правно основание за определената финансова корекция и това го прави незаконосъобразен. Като е стигнал до същия извод и като е отменил решението на УО като незаконосъобразно, АС- Благоевград е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на седмо отделение