Решение № 6960 от 22.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11000/2012 г.

Решение № 6960 от 22.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11000/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Уинд енерджи 3000" ООД, с. Мърчаево против решение № 180/29.06.2012 г. на министъра на околната среда и водите, с което е отменено решение по ОВОС № ВА - 8/2012 г. на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Варна, с което е одобрена реализацията на инвестиционно предложение за изграждане на ветроенергиен парк "Генерал Тошево", състоящ се от 150 ветрогенератора и две подстанции", с възложител жалбоподателя и преписката е върната на по - долустоящия административен орган за ново произнасяне. Жалбоподателят поддържа, че решението на министъра е нищожно поради липса на компетентност на органа, тъй като решението на директора на РИОСВ - Варна вече било оспорено по съдебен ред. Твърди също, че решението е постановено по недопустими жалби и е незаконосъобразно, тъй като при постановяването му са допуснати съществени процедурни нарушения и нарушения на материалния закон. Моли да бъде обявена нищожността на решението или евентуално административният акт да бъде отменен. Ответникът - министърът на околната среда и водите излага доводи за недопустимост на жалбата, а по същество поддържа неоснователност на същата. Заинтересованата страна "Българско дружество за защита на птиците", гр. София също излага съображения за недопустимост и неоснователност на жалбата. Заинтересованата страна Сдружение "Грийн планет", гр. Варна не изразява становище. Представителя на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Производството пред административния орган е образувано по жалби на сдружение "Грийн планет", гр. Варна и на "Българско дружество за защита на птиците" гр. София против решение № ВА - 8/08.03.2012 г. на директора на РИОСВ - Варна, с което е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение: "Изграждане на ветроенергиен парк "Генерал Тошево", състоящ се от 150 ветрогенератора и две подстанции", разположен на територията на община Генерал Тошево, с възложител "Уинд енерджи 3000" ООД, с. Мърчаево. Същевременно сдруженията оспорват акта на директора на РИОСВ - Варна и пред Административен съд - Варна, пред който е образувано адм. дело № 1240/2012 г. С оглед доводите за нецелесъобразност на решението на директора на РИОСВ - Варна жалбата на "Българско дружество за защита на птиците" е изпратена от съда на министъра на околната среда и водите по компетентност, а на основание чл. 129, ал. 2 от АПК съдебното производство е спряно до произнасянето на министъра (определение № 1820/17.04.2012 г. по адм. дело № 1240/2012 г. на Административен съд - Варна). Въз основа на изложеното в жалбите министърът на околната среда и водите, в качеството на по-горестоящ административен орган приема, че решението на директора на РИОСВ - Варна е постановено в нарушение на изискванията на Закона за опазване на околната среда и на чл. 18, ал. 1, т. 2 и 4 и чл. 24, ал. 5 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда. Поради това с решението, предмет на оспорване в настоящото производство, отменя решението на директора на РИОСВ - Варна и връща преписката на последния за ново произнасяне, съобразно дадените указания. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е допустима. В този смисъл е определение № 4434/29.03.2013 г. по адм. дело № 2818/2013 г. на петчленен състав на Върховния административен съд. Определението на петчленния състав е задължително за настоящата инстанция съгласно чл. 235, ал. 2 от АПК и изводите в него следва да бъдат възприети, въпреки изразените от настоящия състав съображения за недопустимост на жалбата. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Оспореното решение на министъра на околната среда и водите е нищожно, тъй като в този случай органът не притежава компетентност да се произнесе по жалбата. Редът за съединяване на жалби против административен акт, оспорен с доводи за незаконосъобразност едновременно пред административния съд и пред по-горестоящия административен орган е уреден в нормата на чл. 129 от АПК. Според цитирания текст в тези случаи компетентен да се произнесе по законосъобразността на акта е административният съд, пред който жалбите се съединяват за разглеждане в общо производство (чл. 129, ал. 1 от АПК). Подведомствена на по-горестоящия административен орган е единствено жалбата, с която е оспорена целесъобразността на административния акт. В този случай образуваното съдебно производство следва да бъде спряно до произнасяне на по-горестоящия административен орган (чл. 129, ал. 2 от АПК). Тълкуването на разпоредбите налага извода, че единствено съда разполага с компетентност да се произнесе относно незаконосъобразността на административния акт, а по - горестоящият административен орган е компетентен да прецени само целесъобразността на акта. В разглежданата хипотеза решението на директора на РИОСВ - Варна е оспорено едновременно пред министъра на околната среда и водите като по-горестоящ административен орган и пред Административен съд - Варна, поради което спорът за неговата законосъобразност е подведомствен на съда и министърът не е компетентен да се произнесе в тази насока, а само относно целесъобразността на акта на по - долустоящия орган. Ето защо като постановява решението, с което отменя като незаконосъобразен акта на директора на РИОСВ - Варна министърът на околната среда и водите се произнася по спор, който не му е подведомствен и е извън границите на неговата компетентност. При липсата на компетентност решението на министъра на околната среда и водите е нищожно. Тази нищожност следва да бъде обявена от съда с настоящото решение. В този смисъл са съображенията, изложени в решение № 805/17.01.2013 г. по адм. дело № 11084/2012 г. на Върховния административен съд, пето отделение, влязло в сила с решение № 6282/09.05.2013 г. по адм. дело № 3568/2013 г. на петчленен състав на Върховния административен съд. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,