Решение № 7488 от 16.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13584/2019 г.

Решение № 7488 от 16.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13584/2019 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационни жалби на Община Бургас, от една страна, и на Т. Стоянова и А. Стоянов, от друга страна, чрез процесуалните им представители срещу решение № 1495/09.08.2019 г. по адм. д. № 2809/2018 г. на Административен съд – Бургас, с което Община Бургас е осъдена да заплати на Стоянови сумата от 2000 лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно бездействие на общината в периода от 01.01.2014 г. до 01.10.2018 г. да им осигури достъп до вода и канализационни услуги по отношение на притежавания от тях недвижим имот, представляващ УПИ XII-1538, находящ се в кв. 110 по плана на с. Рудник - с. Черно море, община Бургас, ведно със законната лихва, считано от 01.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата; отхвърлени са исковете за обезщетение за имуществени вреди в размер на 34 535, 00 лева и лихви за същия период и са отхвърлени исковете за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди срещу Българската държава чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството, претърпени в резултат на незаконосъобразно бездействие в периода от 01.01.2014 г. до 01.10.2018 г. на държавата да им осигури достъп до вода и канализационни услуги по отношение на притежавания от тях недвижим имот, представляващ УПИ XII-1538, находящ се в кв. 110 по плана на с. Рудник - с. Черно море, община Бургас и съответно са присъдени разноски. Касаторът Община Бургас обжалва решението в осъдителната му част поради необоснованост и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че при обсъждане настъпването на вредите и размера на обезщетението съдът не е взел предвид установени по делото факти и събраните доказателства. Изтъква, че е съдействал на ищците по исканията им за водоснабдяване на имота, че неимуществени вреди не са настъпили, както и че евентуално размерът на присъденото обезщетение е завишен. Поради това касаторът моли за отмяна на съдебния акт в обжалваната част и отхвърляне на исковете. Претендират се разноски за двете инстанции. Касаторите Т. Стоянова и А. Стоянов обжалват решението в частта, в която исковете им са отхвърлен, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон. Твърдят, че съдът не е изследвал бездействието на МРРБ и не се е произнесъл относно нарушаване на правото на Европейския съюз. Считат за неправилен извода на съда за липса на настъпили имуществени вреди в размер на средния пазарен наем за имота за процесния период, като изтъкват, че обезщетението за накърняване правото на собственост винаги се определя именно в размер на средния пазарен наем. Касаторите молят за отмяна на решението в обжалваната част Всеки от касаторите оспорва съответно касационната жалба на противната страна. Ответната страна – Българската държава чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба на Т. Стоянова и А. Стоянов. Не оспорва касационната жалба на община Бургас. Прокурорът при Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като редовно подадени от надлежни страни, за които обжалваното решение е неблагоприятно, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Административен съд Бургас е приел за установено, че Т. и А. Стоянови са собственици по силата на договор за покупко-продажба от 03.20.2011 г. на недвижим имот, представляващ УПИ XII-1538 с площ 504 кв. м., находящ се в кв. 110 по плана на с. Рудник - с. Черно море, община Бургас, за който е издадено разрешение за строеж № И-28/26.03.2012 г. за "жилищна сграда". Към 05.10.2012 г. сградата е на етап груб строеж с покрив. Видно от кореспонденцията между ищците и община Бургас, за сградата в имота не е изграден водопровод, поради което той не е въведен в експлоатация. Община Бургас изпълнява проект "Интегриран проект за управление на питейните и отпадъчни води с. Рудник и м. с. Черно море", като обектът се финансира по договор за безвъзмездна финансова помощ, а не със собствени бюджетни средства, поради което не съществува възможност за промяна на договорените условия и разширяване обхвата на проекта с цел доизграждане на липсващи елементи от водопроводната мрежа в посочените квартали. Установено е, че съществува техническа възможност за изпълнение на водопроводен клон в участъка между о. т. 385 и о. т. 387 от уличната мрежа на кв. Черно море за захранване с вода за питейно-битови нужди на прилежащите имоти от УПИ XVII-1538 до УПИ XII-1538 в кв. 110 по плана на кв. Черно море, но предвид броя на имотите, които би обслужвало отклонението, не може да се докаже, че изпълнението му е икономически целесъобразно. Към 14.12.2018 г. се установява, че Община Бургас разполага с технически инвестиционен проект за уличен водопровод по ул. "Ропотамо", в участъка между о. т. 385 и о. т. 387 от уличната мрежа на кв. Черно море, но същият не е одобряван и за него не е издаване разрешение за строеж. Поради липса на осигурено финансиране, към момента Община Бургас не предвижда строителство на посочения проект. По делото е изготвена и приета съдебно-счетоводна експертиза относно размера на пазарната наемна цена на недвижимия имот за периода 01.01.2014 г. – 31.03.2018 г., който е 34 535 лв, и на лихвите върху посочените н исковата молба главници. Вещото лице е използвало обяви в интернет от различни сайтове и агенции за недвижими имоти, от които е взело средна претеглена, предлагана наемна цена в офертите, както и еталона за цени в Строителен обзор и е на база разходните книжа, без да е включена печалбата. Събрани са свидетелски показания относно твърдяните неимуществени вреди, от които е установено, че ищците живеят в двустайно жилище в гр. Бургас, заедно с порасналия им син. При тази фактическа обстановка, съдът е приел, че искът спрямо Българската държава е неоснователен, тъй като задължението за изграждане на елементи на техническата инфраструктура не може да бъде вменено в тежест на държавата, която няма правомощия по изграждане и поддържане на канализационните мрежи на територията на Община Бургас и затова не е налице твърдяното от ищеца бездействие от страна на държавните органи и служби. Искът за имуществени вреди, насочен срещу общината е счетен за неоснователен. Съдът е приел, че е налице незаконосъобразно бездействие на органи и длъжностни лица на община Бургас, тъй като процесният имот е урбанизирана територия, част от територията на общината, с оглед на което задължението за изграждане на елементи на техническата инфраструктура е на Община Бургас и тя има задължението по изграждане и поддържане на канализационните мрежи на територията на общината, съответно нейно е задължението да осигури възможност за достъп до вода, какъвто в случая не е осигурен спрямо ищците в притежавания от тях недвижим имот. Съдът е преценил, че това задължение е властническо, тъй като общината е единствен собственик на тази инфраструктура и тя, лично чрез своите органи и служби или опосредено чрез нея от трети лица, може да изгражда и поддържа тази инфраструктура. Освен това, съдът е счел, че общината е нарушила т. 15 от Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.10.2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите и чл. 36 от Хартата на основните права на Европейския съюз, като не е осигурила достъп до вода и канализационни услуги на ищците. Съдът обаче е приел за недоказани имуществените вреди, тъй като пропуснатите ползи представляват реални, а не хипотетични вреди. Посочено е в мотивите, че ищците не са възнамерявали да отдават имота под наем, а да живеят в него, както и че не е доказано възникване на правоотношения с трети лица по отдаването на имота под наем. Съдът е приел за основателни исковете против Община Бургас за обезщетяване на неимуществени вреди, поради това, че ищците не са могли да живеят в имота, именно поради липсата на изградена техническа инфраструктура, осигуряваща вода до имота им в кв. Черно море. Съдът е счел, че това обстоятелство безспорно води до чувство на дискомфорт, както и че е логично и житейски оправдано невъзможността за въвеждане на строежа в експлоатация и използването му по предназначение, макар същият да е изграден до степен на готовност, да носи чувство на несигурност и притеснение на ищците. При позоваване на чл. 52 ЗЗД, съдът е счел, че исковете за неимуществени вреди са основателни до размера на цялата претендирана сума от 2000 лв, или по 1000 лв за всеки от ищците за процесния период. Решението е недопустимо. Според правната теория административната дейност е всяка властническа дейност, която не е законодателна или съдебна. Тя е подзаконова дейност и има за цел изпълнението, реализирането на закона. Действително, изграждането на елементите на техническата инфрастуктура, включително водопроводната и канализационна мрежа за урегулираните поземлени имоти е задължение на общината. Правилно съдът се позовава на чл. 19, ал. 4, т. а и т. б, от Закона за водите, приемайки, че водоснабдителните системи или части от тях, включващи мрежи и съоръжения за отнемане, пречистване, обеззаразяване, съхраняване и транспортиране на водите, чрез които се доставя вода за потребителите на територията на общината и уличните канализационни мрежи и дъждоприемните шахти в урбанизираните територии и отвеждащите канализационни колектори с прилежащите им съоръжения и пречиствателните станции и съоръженията за отпадъчни води, които обслужват потребителите на територията на общината са публична общинска собственост на община Бургас. Съгласно чл. 198 б, т. 3 от Закона за водите, управлението на ВиК системите се осъществява от общинския съвет - когато в границите на обособената територия попадат ВиК системи - собственост само на една община. Разпоредбата на чл. 198 н. от Закона водите сочи, че държавата и общините възлагат изграждането на ВиК системи и съоръжения - публична държавна или публична общинска собственост, в съответствие с регионалните генерални планове и генералните планове на агломерации и инвестиционните програми към тях. ВиК операторите могат да възлагат изграждането на ВиК системи и съоръжения, ако това им е възложено в договора за извършване на ВиК услуги. Общините могат да изграждат и обекти за водоснабдяване и канализация, които са в съответствие с общинския план за развитие, но не са в съответствие с плановете и програмите по ал. 1, като допълнителните разходи за тяхното стопанисване, поддържане и експлоатация не се включват в цените на ВиК услугите, които ВиК операторът формира в обособената територия. Тези допълнителни разходи се поемат от потребителите на ВиК услугите, които се предоставят чрез изградения обект, като ВиК операторите образуват отделни цени. Правилно са издирени и приложимите норми на чл. 64, ал. 3 и ал. 4 ЗУТ, съгласно които проводите и съоръженията на техническата инфраструктура се изграждат, поддържат и ремонтират от и за сметка на държавата, общините или съответните експлоатационни дружества, освен ако в специален закон е предвидено друго, а проектирането и строителството на обектите на техническата инфраструктура се извършват по общия ред, определен в този закон. Държавата и общините освен административна, властническа и разпоредителна дейност, свързана с публичноправния им статут, извършват и друг тип дейност, която им е възложена във връзка с качеството им на собственик. Публичният характер на собствеността има значение за режима на съответните имоти, но не превръща правоотношенията по повод на тази собственост в административни. Възложената отговорност във връзка с поддържането на водопроводната и канализационна мрежа изисква собственикът да отговаря по общия ред за вредите, причинени от неговата вещ, респективно от неизпълнение на задължението тази вещ да бъде изградена. Дейността по изграждане и поддържане на водопроводните и канализационните мрежи не е административна и неизпълнението на това задължение не е свързано с осъществяване на властнически функции. В качеството на собственик, общината и държавата не действат като орган на власт, защото в създадените отношения не е налице положението на власт и подчинение. Когато в резултат на неизпълнение на задължение на общината в качеството й на собственик бъде увредено друго лице - отношенията между засегнатите са равнопоставени и не възниква административноправно отношение, което да може да бъде реализирано с държавна принуда. По повод делата за отговорността за вреди, произтичащи от транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения, собственост на държавата и общините, с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по тълк. дело № 2/2014 г., ОСК на ГК на ВКС и I и II колегии на ВАС са приели, че са подсъдни на гражданските съдилища. По сходен начин следва да се разсъждава и в настоящия случай. Впрочем, никъде в исковата молба ищците не твърдят, че е налице бездействие за изпълнение на административни задължения, предвидени в закон, напротив – Община Бургас е разглеждана в исковата молба като собственик на техническата инфраструктура. В исковата молба е посочено само правното основание на чл. 1 ЗОДОВ, което не обвързва съда. Изложени са твърдения за гражданскоправни отношения между общината и ищците, по повод на това, че им е продаден на търг имот, който, макар и отреден за жилищно строителство, не може да бъде ползван по предназначение. Всички тези твърдения не обуславят посочената правна квалификация, както и подсъдността на спора на административните съдилища. Твърдението за нарушение на основни права, защитени от правото на ЕС и от Европейската конвенция по правата на човека, също сами по себе си не обуславят разрешаването на спора от административните съдилища, тъй като водещата в случая е липсата на административно правоотношение между страните. Не се касае за отказ за присъединяване към изградена водопроводна и канализационна мрежа, а за липса на изградени мрежи. По изложените съображения, административният съд недопустимо е приел и разгледал исковете, формулирани в така предявената искова молба. Същите, при изложените твърдения, не са подсъдни на административните съдилища и е следвало да бъдат изпратени по подсъдност на съответния граждански съд, което настоящата инстанция ще следва да стори, на основание чл. 135, ал. 2 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд,