Решение № 7499 от 16.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3267/2020 г.

Решение № 7499 от 16.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3267/2020 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ТХПК" ЕАД, с ЕИК: 200004335, представлявано от управител А. Ризов, чрез адв. Д. Грозданова, против Решение № 6/6.01.2020 г. по адм. дело № 1101/2019 г. на Административен съд (АС) – Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № РЗМ-5800-896/32-238362/15.08.2019 г., издадено от директора на Териториална дирекция (ТД) "Югозападна" към Агенция "Митници", потвърдено с Решение № Р-796/32-279279/27.09.2019 г. на Директора на Агенция "Митници". В жалбата се поддържа, че съдебното решение е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На първо място касаторът излага, че издаването на решението на директора на ТД "Югозападна" извън предвидения в чл. 19б, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) императивен 30-дневен срок, съставлява съществено нарушение, водещо само по себе си до отмяна на административният акт. На следващо място дружеството оспорва правилността на определения нов размер на публични държавни вземания – мито и ДДС по причина, че същите се основават единствено на писмо – отговор от Федералната митническа служба на Швейцария. Сочи, че първоинстанционният съд не анализирал въпроса дали процесният автомобил е "съюзна стока", тъй като положителният отговор на този въпрос би означавал, че той е стока с установен произход. В заключение моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС – Благоевград и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени решението на директора на ТД "Югозападна" към Агенция "Митници", а в условията на евентуалност – да върне делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Ответникът – директорът на ТД "Югозападна" към Агенция "Митници", чрез юрисконсулт Бухлева, оспорва касационната жалба и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила решението на АС – Благоевград. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила оспореното решение на Административен съд – Благоевград. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Благоевград е било Решение № РЗМ-5800-896/32-238362/15.08.2019 г., издадено от директора на ТД "Югозападна" към Агенция "Митници", потвърдено с Решение № Р-796/32-279279/27.09.2019 г. на директора на Агенция "Митници", с което е променен декларирания преференциален произход, като е определен нов размер на дължимите публични държавни вземания, събирани от митническите органи за внесения от "ТХПК" ЕАД употребяван автомобил – мито в размер на 803, 43 лева и ДДС в размер на 160, 68 лева, представляващи разликата между реалното платените и подлежащи на плащане публични задължения, ведно с дължимите лихви до окончателното заплащане на задълженията. С обжалваното решение АС – Благоевград е отхвърлил жалбата на "ТХПК" ЕАД, против Решение № РЗМ-5800-896/32-238362/15.08.2019 г. на директора на ТД "Югозападна" към Агенция "Митници", потвърдено с Решение № Р-796/32-279279/27.09.2019 г. на директора на Агенция "Митници", като е осъдил дружеството да заплати на ТД "Югозападна" към Агенция "Митници" сума в размер на 300 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в съответната форма и в съответствие с административнопроизводствените правила. От фактическа страна съдът е установил, че на 9.05.2017 г. "Евро Логистик - АЯ" ЕООД, в качеството си на пряк представител на "Технопарк" ЕАД, с променено наименование от 24.11.2017 г. на "ТХПК" ЕАД, е подало митническа декларация с MRN 17 BG005700 Н0018727, с която е учреден режим на "Допускане за свободно обръщение" на употребяван лек автомобил, като въз основа на представен сертификат за движение на стоките EUR 1 № Р 0711621/5.05.2017 г. са били предоставени тарифни преференции на стоката с код по TARIC 87033390 00 4999. Декларирана е митническа стойност в размер на 8 043, 28 лева, представляваща левовата равностойност на цената от 4 200 CHF (швейцарски франка). Към митническата декларация са представени и фактура от 03.05.2017 г., декларация за елементите на митническата стойност D. V. 1, сертификат за движение на стоките EUR 1 № Р 0711621/05.05.2017 г., транзитна декларация с MRN 17 СН00000186635200/5.05.2017 г. и швейцарски регистрационен талон. На основание чл. 77, пар. 1, б. "а" от Митническия кодекс на съюза (МКС) и на чл. 54 от Закон за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) е възникнало митническо задължение, което в случая представлявало ДДС в размер на 1 606, 86 лева, заплатено от вносителя. Прието било, че въз основа на представения към декларацията сертификат за движение на стоките и на основание чл. 56, пар. 2, б. "г" от МКС и чл. 3 от Споразумението за свободна търговия между Европейските общности и Конфедерация Швейцария, преференциалната ставка на митото е 0 %. С писмо с рег. № 32-354039/5.12.2018 г. на директора на Дирекция "Митническа дейност и методология" в ЦМУ към Агенция "Митници" е изпратено искане до швейцарските митнически органи за извършване на проверка на сертификат за движение на стоките EUR 1 № P 0711621/5.05.2017 г. за внесения от оспорващото лице употребяван лек автомобил. От швейцарските митнически органи е извършена проверка по чл. 32, т. 3 от Протокол "Б" за достоверност на представения сертификат EUR 1 и е установено, че липсват доказателства в подкрепа на европейския произход на внесения от оспорващото лице автомобил, поради което същият е с неопределен произход, а сертификатът - обявен за невалиден. Невалидността на сертификата за произход е послужила като фактическо основание за издаване на оспореното митническо решение. От правна страна първоинстанционният съд е приел, че основният спор между страните се свежда до това дали стоката - предмет на вноса, може да се счита за "стока с произход" и съответно вносителят й да се ползва от митнически преференции. Приел е, че за извършената проверка на документите, удостоверяващи ползване на преференции за процесната стока, са приложими разпоредбите на Споразумението, приложенията и протоколите към него (чл. 33 от Споразумението). Съдът отхвърлил като неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като процедурата за обмен на информация и проверка на представени документи за произход при внос на стоки в ЕС от Швейцария е ясно и конкретно разписана в Протокол "Б" и Протокол № 3 към Споразумението и приложена законосъобразно в хода на проведеното административно производство по повод подадената митническа декларация MRN 17 BG005700 Н0018727 от 9.05.2017 г. Административният съд е приел за законосъобразно определените въз основа на получения отговор от швейцарските митнически органи допълнителни задължения за мито и ДДС за стоката по митническа декларация MRN 17 BG005700 Н0018727 от 9.05.2017 г., като представените от жалбоподателя документи за произход са приети за невалидни. Приел е, че полученият от швейцарските митнически власти отговор, по отправеното от българските органи запитване, представлява официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, изготвен от длъжностно лице в кръга на службата му по установената форма и ред и съставлява годно доказателство за извършените действия по причина, че притежава материална доказателствена сила, която обвързва съда, че фактите, предмет на удостоверителното изявление са такива, каквито се твърдят в документа. Доколкото официалния документ не е оспорен в хода на съдебното производство по реда на чл. 193 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, то съдът приел, че правилно представеният сертификат за произход на процесния автомобил EUR 1 № P 0711621/05.05.2017 г. не е взет предвид при определяне на дължимите публични задължения от оспорващото лице по подадената митническа декларация. Установеното обстоятелство, че внесената стока не е с европейски произход дало основание на съда да обоснове извод, че и представената декларация върху фактурата не установява произход на автомобила, обосноваващ ползване на преференции на основание. При наличните по преписката доказателства е прието, че не са налице предпоставките по чл. 21, т. 3 от Протокол "Б" и че въз основа на представената декларация върху фактурата не следва да се приема за установен произходът на автомобила. В заключение е направен извод за законосъобразност на извършените корекции в митническата декларация и установените допълнителни задължения за мито и ДДС. Отделно от изложеното е прието, че не би могло единствено на основание неспазването на инструктивния срок по чл. 19б ЗМ да доведе до незаконосъобразност на акта, тъй като за жалбоподателя съществувала яснота както в административното производство пред митническия орган, така и в съдебното производство относно мотивите за издаването на процесното решение каква защита да осъществи, като от това следвало, че правото му на защита не е било нарушено. Първоинстанционният съд счел доводите на жалбоподателя в този смисъл за неоснователни. Решението е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното решение е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства съобразно доказателствената им сила и при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат на което са формирани обосновани и логически издържани фактически и правни изводи. Изложените в тази връзка правни изводи на първонистанционния съд се споделят изцяло от касационната инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. Неоснователни са доводите на касатора, че при издаване на оспореното решение, административния орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, издавайки решението си след изтичане на срока по чл. 196, ал. 1 от ЗМ. Цитираната разпоредба от касатора е отменена с ДВ, бр. 58 от 2016 г., поради което не е била действаща към момента на издаване на акта. Освен това, неправилно касатора счита, че нормата на чл. 196, ал. 1 от ЗМ е с императивен характер. Сроковете за издаване на индивидуални административни актове са инструктивни, освен, ако в закон не е предвидено друго, поради което и неспазването им, не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е съобразено от първоинстанционния съд. Правилно АС – Благоевград е приел, че оспореното решение е издадено в съответствие с материалния закон. Спорен по делото е бил въпроса дали внесения употребяван лек автомобил, за който с митническа декларация с MRN 17 BG005700 Н0018727 на касатора е учреден режим на "Допускане за свободно обръщение" е с преференциален произход. Правилно, въз основа на полученият от швейцарските митнически власти отговор, по отправеното от българските органи запитване, е прието, че не са налице предпоставките по чл. 21, т. 3 от Протокол Б за преференциално тарифно третиране на внесения от жалбоподателя автомобил. Правилно съдът е приел, че полученият от швейцарските митнически власти отговор, по отправеното от българските органи запитване, представлява официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, изготвен от длъжностно лице в кръга на службата му по установената форма и ред и съставлява годно доказателство, ползващо се с материална доказателствена сила, която обвързва съда, че фактите, предмет на удостоверителното изявление са такива, каквито се твърдят в документа. Жалбоподателят не е оспорил отговора, обективиран в писмо с рег. № 32-1881018/27.06.2019 г. на швейцарските митнически органи за извършване на проверка на сертификат за движение на стоките EUR 1 № P 0711621/5.05.2017 г. за внесения от оспорващото лице употребяван лек автомобил, от който се установява, че липсват доказателства в подкрепа на европейския произход на внесения от оспорващото лице автомобил, поради което същият е с неопределен произход, а сертификатът - невалиден. Неоснователно е твърденето на касатора, че първоинстанционният съд е следвало да анализира въпроса дали процесният автомобил е "съюзна стока". В тази насока, правилно съдът е приел, че по делото не са ангажирани други доказателства за установяване на произхода на автомобила, поради което обосновано първоинстанционния съд е приел, че внесения употребяван лек автомобил, за който с митническа декларация с MRN 17 BG005700 Н0018727 на касатора е учреден режим на "Допускане за свободно обръщение" не с преференциален произход. Предвид изложеното, настоящият състав счита, че обжалваното решение не страда от наведените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,